Решение № 9794 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14623/2017 г.
ВАСIII отделение17.07.2018 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5806 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8676/2017 г. на Административен съд С.- град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9794 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14623/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. О. О., депозирана от адв. Д. Б. срещу Решение № 5806 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8676/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата са изложени твърдения, че съдебното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира обжалваният съдебен акт за постановен при непълнота на доказателствата, тъй като не е изследвана промяната в политическата обстановка в И. К.. Посочено е, че не се придава правно значение на бежанската история в частта й, която указва риск за живота и здравето на бежанеца в страната му по произход, произтичащ от етническия му произход - кюрд. Моли за отмяна на обжалваното решение и на основание чл. 222, ал. 2 АПК да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Касационният жалбоподател К. О. О., в съдебно заседание, чрез адв. Боева моли да се уважи касационната жалба и отмени решението на АССГ. Счита решението за постановено при процесуални нарушения, предвид обстоятелството, че не са разгледани оплаквания за ескалиране на политическата обстановка, както в И. К., така и в Турция, по отношение на кюрдите, доколкото жалбоподателя получава заплахи с оглед принадлежността си към тази етническа общност. О. П. на Д. А. за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Миланова изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да остане в сила решението на АССГ, тъй като първоинстанционният съд правилно е преценил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна решението на АССГ и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт Решение № 5806 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8676/2017 г. на Административен съд С.- град е отхвърлена жалбата на К. О. О. гражданин на Турция срещу Решение № 13778 от 12.07.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ на първо място установява, че ответникът притежава компетентност във връзка с чл. 75, ал. 1 от ЗУБ за постановяване на акта. При неговото издаване е спазена предвидената в закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предвидени в ЗУБ и АПК. Според решаващият съд от лицето не са изложени твърдения за наличието на осъществено спрямо него "преследване", съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Адм. съд намира, че решението на ДАБ в частта му по отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ, също за законосъобразно. От АССГ е достигнат извод, че с оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история, заедно с въпросът относно сигурността на страната му по произход. В заключение се приема, че жалбата на чужденеца- се явява неоснователна и оспореното решение на ДАБ е законосъобразно и следва да се потвърди. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдебното решение е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е оценил правната значимост на установените с тях факти. Законосъобразността на оспорения административен акт е анализирана, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават точни и изчерпателни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АССГ е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. В бежанската история не се съдържат конкретни факти за проява на преследване от страна на официалните власти на Турция и Ирак, където е живял последните години. Не са посочени обстоятелства, които да обосновават, че се касае за лице, което е обект на преследване по причините по чл. 8 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че представените данни в съдебното производство са в противоречие с тези дадени в интервютата пред административния орган. Видно от доказателствата по делото основната причина за напускането на Ирак, където е живял са проблеми от социален характер. С оглед на изложеното правилен е изводът на първостепенния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са и релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти от личното му положение, свързани с настоящата ситуация в страната. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Видно от мотивите на обжалвания адм. акт, ДАБ е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в двете страни свързани с бежанската история на лицето- Турция и И. К.. От същата справка не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Ирак. Обосновано от адм. съд се приема, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че лицето, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Споделя се извода на ответника, че по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ- И. К. може да се счете за "трета сигурна държава", тъй като лицето няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Отделно от изложеното няма данни да е изложен на опасност от преследване - т. е. налице са повече от една предпоставки да се счете държавата за такава. Съобразно данните от справките на дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалната обстановка в страната е възможно завръщането на жалбоподателя в Ирак без да бъдат нарушени основните му човешки права до степен, че да се приеме нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Относно представители на кюрдската етническа общност И. К. представлява сигурен район, в който са приети значителен брой вътрешно разселени лица, които имат достъп до здравеопазване и подпомагане, в това число от международната общност. Твърдените от лицето обстоятелства не са потвърдени от доказателства и предвид тяхната противоречивост не обосновават наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Ирак и по- конкретно в И. К. и предвид това, че турският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва изводът за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд- С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК,