Решение № 11389 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Винарска изба - Логодаж ООД със седалище гр. Благоевград, представлявано от управителя М. Широкански, подадена чрез упълномощен адв. П. Пешев, срещу решение 517 от 23.03.2021 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. 942/2020 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.8, ал.2 от Наредба 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 2018 г./Наредбата/, като счита, че правото му на обезщетение е възникнало въз основа на сключения от дружеството през 2015г. договор за предоставяне на финансова помощ и е следвало да бъде приложена нормативната база към момента на сключването му. Излага съображения, че законодателят не е придал обратно действие на промените в Наредбата, поради което неправилно административният орган и съдът прилагат тези промени към заварените случаи. Моли Върховния административен съд да да отмени обжалваното решение и заповедта на изпълнителния директор на ДФЗемеделие, в частта, с която е отказано изплащане на обезщетението за сумата над 240 346,66 лв до пълния размер от 614 459,58 лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подадена е и частна жалба от Винарска изба - Логодаж ООД срещу решение 517 от 23.03.2021 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. 942/2020 г., в частта му с която дружеството е осъдено да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 2942,90лв. В частната жалба се излагат твърдения, че предмет на обжалване е била заповед на изпълнителния директор на ДФЗемеделие, издадена по реда на Наредба 2 от 4.04.2014 г., поради което разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ е неприложима. Алтернативно счита, че дори да бъде приложен реда на ЗУСЕСИФ при изчисляване на държавната такса в първоинстанционното производство, то същата не е следвало да превишава максималния размер от 1700 лв. Претендира отмяна на решението в частта за определената от съда за внасяне държавна такса, алтернативно моли размерът на държавната такса за довнасяне от дружеството да бъде намален на 1650 лв. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез чрез упълномощен юрисконсулт Гачев оспорва касационната и частната жалба, като в съдебно заседание пледира за отхвърлянето им. Счита, че спорът е изцяло правен, а оспореният административен акт е напълно съобразен с константната практика на ВАС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът законосъобразно е потвърдил оспорената заповед от 14.05.2020 год., в частта за отказано обезщетение по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 2018 г. Според участващия по делото прокурор в случая заявлението за обезщетение е постъпило на 29.09.2016 г. и е приложима действалата към тази дата редакция на Наредба 2/4.04.2014 г. (изм. и доп., бр. 42 от 3.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.), съгласно която паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане, а не както в старата редакция - за период от три години. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 517 от 23.03.2021 г. е отхвърлена жалбата на Винарска изба - Логодаж ООД, подадена срещу заповед 03-РД/1168 от 14.05.2020 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Национална програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор 2014-2018 г. в частта й, с която на дружеството е отказано изплащане на обезщетение за сумата над 240 346.66 лева до пълния поискан със заявлението размер от 614 459.58 лева; "Винарска изба - Логодаж ООД е осъдено да заплати на ДФЗемеделие, гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв; "Винарска изба - Логодаж ООД е осъдено да заплати по сметката на съда, разликата до пълния размер на дължимата се съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, държавна такса 2 942.90 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Съдът съобразил, че атакуваният акт е мотивиран като в него се съдържат необходимите обстоятелства, от които да стане ясна волята на административния орган относно одобряване на финансиране по заявлението за обезщетение за загуба на доход, неговия размер, начина на формирането и изплащането му. Като неоснователни са отхвърлени твърденията за неправилно приложение на относимите разпоредби на Наредба 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 2018 г. От приложената по делото административна преписка съдът е установил, че дружеството е подало на 29.09.2016 г. заявление за обезщетение за загуба на доход по проект за преструктуриране и конверсия(ППК) на лозя под 103/11.03.2015 г., подадено по реда на Наредбата, съгласно договор 201552/08.05.2015 г., сключен между него и Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция. Установено е, че към заявлението са приложени изискуемите в такива случаи документи, включително и удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/, свързано с определянето на средния добив на производителя от изкоренените имоти за последните три винарски години- 2013, 2014 и 2015. Със Заповед ОЗ-РД/1074 от 26.05.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е одобрено подаденото от дружеството заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК на лозя под 103/11.03.2015г., като сумата за финансова помощ за парично обезщетение за загуба на доход е определена в общ размер 240 346,66 лева. По основното възражение съдът е установил, че към датата на сключване на договор 201552/08.05.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по национална програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор 2014- 2018 г. между дружеството и ДФЗ-РА, Наредбата е била в редакцията си с последни изменения и допълнения от ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г. и според разпоредбата на чл.8, ал.2 Паричното обезщетение за загуба на доход (ПОЗД) по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от три години преди получаване на право на презасаждане, умножено по изкоренената площ и умножено по определена със заповед на министъра на земеделието и храните цена за килограм грозде, съгласно приложение 2. Установил е също така, че с последващо изменение на Наредбата, обн. ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. е изменен текста на чл.8, ал.2, като в новия си вид: Паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане. Средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение, е до 9000 кг/ха. Вследствие на тази промяна е променен начина на изчисляване на обезщетението, а именно- периодът е вече две, а не както преди - три години. На следващо място е извършена нормативна промяна и на формулата за изчисляване в приложение 2 към чл.8, ал.2 от Наредбата. Съдът е установил, че по отношение на подаденото заявление от Винарска изба - Логодаж ООД относимите промени касаят броя на годините и цената на килограм грозде, която заповед РД 09-198/14.03.2017 г. по заявленията, подадени през финансовата 2016 2017 г. е определена на 0,66 лева. С оглед констатираното е приел за законосъобразен изчисления размер на обезщетението, доколкото е в съответствие с влязлото в сила изменение на чл.8, ал.2 от Наредба 2 от 04.04.2014 г., определящо начина изчисление на обезщетение за загуба на доход и е променена формулата, дадена в приложение 2 към чл.8, ал.2 от Наредбата. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение, с изключение на акцесорната част относно определената за внасяне държавна такса, е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на жалбоподателя, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В касационната жалба под формата на касационни доводи са преповторени аргументите, изложени в производството пред административния съд, които са обсъдени подробно от първоинстанционния съд. Неоснователно е основното оплакване на касатора относно неправилното приложение на разпоредбите на Наредба 2/04.04.2014 год. От приложената административна преписка се установява по безспорен начин, че дружеството е подало на 29.09.2016г. заявление за обезщетение за загуба на доход, като към тази дата е действала редакцията на Наредба 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 -2018 г. (изм. и доп., бр. 42 от 03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). В чл. 5, ал.2 от Наредба 2/04.04.2014 г. е посочено, че за дейностите по ал. 1, т. 1, буква а и т. 2, буква а , одобрените кандидати получават обезщетение за загуба на доход в една от следните форми: разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време (отложено изкореняване), който не надвишава три години или парично обезщетение предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плодоподаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава две години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда. В случая касаторът е избрал втората възможност, т.е. да получи обезщетение за загуба на доход под форма на парично обезщетение, което е изрично отразено в заявлението му по чл. 9 от Наредбата за кандидатстване за предоставяне на финансова помощ по тази мярка. По силата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата заявление за обезщетение за загуба на доход се подава в ЦУ на ДФЗ в рамките на финансовата година, в която се подава заявлението по чл. 17, ал. 1, според който до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите от договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година ползвателят на финансова помощ подава в ЦУ на Държавен фонд Земеделие заявление за окончателно плащане. В посочения момент възниква както правото на кандидата да подаде заявление, т.е. да му бъде определено и изплатено обезщетението за загуба на доход, така и задължението на административния орган да стори това, поради което следва да намери приложение нормативната уредба, регламентираща възникналите правоотношения именно към този релевантен момент подаване на заявлението за обезщетение. В настоящия случай Заявление за обезщетение за загуба на доход от Винарска изба - Логодаж ООД е постъпило на дата 29.09.2016 г. и спрямо него е приложима действалата към тази дата редакция на Наредба 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 -2018 г. (изм. и доп., бр. 42 от 03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). Към датата на предявяване на претенцията, обективирана в заявлението за обезщетение за загуба на доход по проект за преструктуриране и конверсия на лозя 29.09.2016 г., Наредбата вече е била изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба 2 от 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2014 г.; изм., бр. 60 и 89 от 2014 г.), издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. Изменен е и текстът на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, като съгласно новата редакция : Паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане, а не както в старата редакция- за период от три години. Средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение, е до 9000 кг/ха.. Следователно с визираното изменение на приложимия нормативен текст се регламентира нов начин на изчисляване на дължимото обезщетение. Освен това с приложена към административната преписка заповед РД 09-198/14.03.2017 г., която не е оспорена при приемането й по предвидения за това законов ред, е предвидено, че цената на килограм грозде, необходима за изчисляване на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2016-2017 г. е в размер на 0,66 лева, а не както предходната - в размер на 1 лев. Съобразно тези констатации напълно неоснователно се явява оплакването на касатора относно неправилно изчислен размер на обезщетението. Налице е влязлото в сила на 27.11.2015 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба 2 от 04.04.2014 г., определящо начина на изчисление на обезщетението за загуба на доход, където е променена формулата, дадена в Приложение 2 към същата разпоредба на Наредбата. От съществено значение е обстоятелството, че това са материалноправни норми и същите имат действие занапред освен при наличие на обратно действие, което законодателят може да им придаде, каквото няма в Наредбата за изменение на Наредба 2 от 04.04.2014 г. При липса на изрична регламентация на заварени случаи, следва да бъдат приложени новите, действащи към момента на издаване на оспорвания административен акт правни норми, а именно: новата редакция на чл. 8, ал. 2 и приложение 2 след изменението от 27.11.2015 г. Налице е и постановена заповед РД 09-198/14.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, представляваща общ административен акт, в която е определена цената на килограм грозде, необходима за изчисляване на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2016-2017 г., който размер е изчислен на 0,66 лева. Тази заповед определя цената за финансовата 2016-2017 г. и е задължила ответния административен орган да се съобрази с нея, когато се произнася с процесния акт. С оглед изложеното, неоснователено е оплакването за приложимост на уредбата, действала към датата на сключване на Договор 201551/08.05.2015 г. между дружеството и Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция. Заявлението за обезщетение за загуба на доход е самостоятелно по своята правна същност и изисква осъществяването на фактически състав, различен от този при заявлението за предоставяне на финансова помощ и доколкото това може да стане в различни моменти, то ще бъде приложима и различна материалноправна норма. В мотивите на обжалваното решение правилно е съобразено, че в приложимата редакция на Наредба 2/04.04.2014 г. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2016 г., в сила от 15.06.2016 г.) паричното обезщетение за загуба на доход по чл.5, ал.2, т.2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на разрешение за презасаждане, като средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение е до 9000 кг/ха. В чл. 142, ал. 1 от АПК императивно е формулирано изискването съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Ако законодателят бе имал предвид съобразяването на нормативната уредба към датата на образуване на административното производство би го регламентирал изрично, но в случая не е така. Оттук е изведен верен и обоснован извод за неоснователност на оспорването, който съответства на формираната трайна практика по този вид спорове - решения по адм.д. 14077/2017г., по адм.д. 5052/2018г., по адм.д. 7990/2018г., по адм.д. 13527/2020г. и др., които са съобразени от първостепенния съд при прилагане на принципа за предвидимост на актовете, постановени по реда на АПК.