Решение № 16047 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2018 г.

Решение № 16047 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Марков, подадена против решение № 366 от 01.06.2018 г., постановено по адм. дело № 191/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 316 з-293/25.01.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми. Ответникът оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Подробни съображения са изложени в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изведените въз основа на нея правни изводи изцяло се споделят. Касационната жалба съдържа оплаквания срещу процесната заповед за дисциплинарно уволнение, които са правени и пред първоинстанционния съд, обсъдени са подробно в мотивите на решението и правилно са отхвърлени като неоснователни. Това се отнася както до възражението за неспазени срокове по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), така и до изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарно наказание да изслуша лицето или да приеме писмените му обяснения. Що се отнася до твърдението, че при запознаване с обобщената справка на жалбоподателя не е дадена възможност да се запознае с всички доказателства по дисциплинарното производство, то няма данни за такъв отказ при направено поискване от страна на Марков. Но дори да е налице нарушението, то не следва да се определя като съществено, защото всички тези доказателства са част от материалите по образуваната административна преписка, с които жалбоподателят е могъл да се запознае изцяло в хода на съдебния процес и да осъществи в пълна степен правото си на защита, което е сторено. Релевантната фактическа обстановка е безспорно установена и е подробно отразена в обстоятелствената част на процесната заповед. Безспорно е установено, че жалбоподателят, който е младши полицейски инспектор, в извън работно време е управлявал моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта, измерена с техническо средство от 2, 02 ‰ и с химическа експертиза - 1, 9 ‰, и в това състояние е предизвикал пътнотранспортно произшествие (ПТП). В мотивите на решението е обсъдена лансираната от жалбоподателя версия, че автомобилът е управляван от друго лице - неговата приятелка. Основателно и правилно съдът е приел твърдението като израз на защитна позиция, защото то се поддържа от жалбоподателя и неговата приятелка, но се опровергава от всички други обяснения на очевидци на произшествието, както и на полицейските служители, участвали в установяването на същото. Обясненията, както и показанията от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствения материал по дисциплинарната преписка, са обсъдени в мотивите на съдебното решение, въз основа на което съдът е извел верни фактически констатации и правни изводи. Обосновано и правилно е приел, че нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е установено и доказано от фактическа и правна страна, като в заповедта конкретно са изброени кои правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР са нарушени. С оглед на липсата и на останалите отменителни основания по чл. 146 от АПК, същата правилно е потвърдена като законосъобразна чрез отхвърляне на жалбата. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да се осъди да заплати на ОД на МВР - Плевен сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,