Решение № 15849 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2011 г.

Решение № 15849 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали против решение № 37/28.04.2011 г. по адм. дело № 34/2011 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Айше Феим Сюлейман, от с. Фотиново, област Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че неточно е ценено неизпълнението на задължението от самоосигуряващото се лице за подаване на декларация за осигуряване за рисковете временна неработоспособност и майчинство по реда и в сроковете по чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Релевантните по спора факти сочат, че Айше Феим Сюлейман, от с. Фотиново, област Кърджали се е регистрирала като тютюнопроизводител на 24.03.2008 г., видно от удостоверение № 3994 от същата дата, сочещо вписването и в регистрите на фонд "Тютюн" към Министерството на земеделието и храните. На 26.03.2008 г. е подала декларация за самоосигуряващо се лице, в която е посочила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 20.02.2008 г. Съгласно справки за история на осигуряването на самоосигуряващото се лице от ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали и Осигурителна каса - с. Кирково, е видно, че лицето е внасяло дължимите осигурителни вноски. С решение № ПОВН - 8/4.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № О-08-081-02-00016025/22.12.2010 г. на Сюлейман е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 1877837, серия А-2010 за периода 5.11.2010 г. - 30.12.2010 г. Органите на НОИ са приели, че регистрираното като тютюнопроизводител лице не е избрало вида на осигуряването в срока по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, поради което не следва да се счита за осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство. Посочили са, че ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за тези социални рискове само по себе си няма правопораждащ ефект. С решение № 37/28.04.2011 г. по адм. дело № 34/2011 г. Административен съд - Кърджали е уважил оспорването, приемайки че актовете са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурения риск "временна неработоспособност". Лицето е започнало да упражнява свободна професия, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Айше Феим Сюлейман на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При действащата през 2008 г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването. Ответницата по касация е подала декларация в ТД на НАП Кърджали за регистрация на самоосигуряващо се лице, вх. № 09043080053648