Решение № 264 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2009 г.

Решение № 264 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молбата на Р. О. Х. от с. Ж., община Т., чрез пълномощника му адв. С. Р., за отмяна на влязлото в сила решение от 7.06.2000 г. по гр. д. № 208/1999 г. на Тервелския районен съд, с което е признато за установено по отношение на молителя и останалите ответници Б. О. Г. и З. А. Р., също от с. Ж., че възстановената им земеделска земя в размер на 80 дка в землището на същото село е собствена на наследниците на Х. Р. Ю. В молбата се поддържа, че молителят не е участвувал в производството по делото, тъй като не е бил редовно призован вследствие нарушаване на правилото на чл. 50, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК (отм.), поради което и счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна - Б. О. Г. и С. Х. Р. не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на молителя, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. Молителят Р. О. Х., Б. О. Г. и З. А. Р., последната починала на 4.10.2008 г. и оставила за наследници първите двама, са били ответници по предявения от С. Х. Р. от с. П., община Т. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с предмет земеделски земи, възстановени вместо на общия наследодател Х, на неговия син и наследодател на ответниците -. С влязлото в сила, като необжалвано, решение от 7.06.2000 г. по гр. д. № 208/99 г. на Тервелския районен съд искът е уважен, като е признато за установено по отношение на ответниците, че възстановеният на техния наследодател имот от 80 дка в с. Ж. е бил собственост на общия наследодател Х. В производството пред районния съд ответникът, сега молител Р. Х. не е бил призован за проведеното на 19.11.99 г. съдебно заседание - изпратената на посочения в исковата молба адрес с. Ж. призовка /приложена на л. 44 от делото/ е върната в цялост с отбелязване, че същият живее в РТурция, в какъвто смисъл е и отразеното в протокола. По разпореждане на районния съд и по искане на пълномощника на ищеца, е постановено призоваването му чрез публикация в Държавен вестник, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). За призоваването по този ред липсват данни по делото, като в съдебно заседание на 14.04.2000 г. на молителя е назначен представител, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.). Поддържаното в молбата за отмяна нарушение на правилата за призоваване на молителя, обезпечаващи участието му в производството по предявения срещу него иск, е налице и е довело до лишаването му от възможността да участвува в делото. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), в редакцията му в Д. в. бр. 124/97 г., действувала към 19.11.1999 г., призоваването чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник" се предпоставя от условието местожителството и адресът на страната да са неизвестни при завеждане на делото, което следва да се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че местожителството действително е неизвестно - чл. 50, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), в същата редакция на закона. Районният съд е приел, че върнатата в цялост призовка с отбелязване, че "лицето живее в Т. " представлява удостоверение от кметството в с. Ж., вероятно поради положения печат, което е достатъчно основание да се приложи правилото на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Изводът е неправилен, тъй като законът изисква удостоверяване на това обстоятелство чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин да се удостовери действително, че местожителството на ответника е неизвестно. В случая отбелязването във върнатата призовка не удостоверява неизвестните местожителство и адрес на ответника, а видно от представеното в настоящето производство удостоверение за постоянен адрес, молителят имат такъв в с. Ж. от 1985 г., вкл. и към релевантния момент. Поради това, като е постановил призоваване на ответника по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), без да са налице предпоставките за това, районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по призоваването на молителя, още повече, че по делото липсват и данни за публикация на призовката в неофициалния раздел на "Държавен вестник", и то направена най-малко един месец преди заседанието на 16.03.2000 г. Допуснатите процесуални нарушения са довели до лишаването на молителя от възможността да участвува в делото, което представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. След отмяната му следва да се постанови, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, връщане на делото на районния съд за ново разглеждането от друг състав, като същото следва да започне от първото съдебно заседание. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение