Решение № 15133 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2018 г.

Решение № 15133 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Антонов от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 3270 от 17.05.2018 година, постановено по адм. дело № 5168/2017 година по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу бездействие на ДНСК – С., в качеството му на орган по изпълнението, да премахне незаконен строеж, за който е издадена заповед №РД-14-1396/09.06.2006 г. на зам. началника на ДНСК. В искането се твърди, че се касае за съществуващ бетонов вал, за чието премахване има издадена заповед, която не е изпълнена. Представя удостоверение изх. № 94-00-3089/08.10.2013 г., издадено от "ГИС – С.", Приложение № 2 – проект за подялба на имот № 2624 и писмо на кмета на район "Б.", Столична община, с което е уведомен за предприети действия и открита административнонаказателна процедура. Иска се на това основание да се отмени решението. Съдът квалифицира изложеното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Ответната страна - началникът на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) – С., чрез процесуалния си представител юрк. Пенелова, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира искането за отмяна за допустимо – подадено от страна по делото, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива доказателства, които са съществували при решаване на делото, но не са могли да бъдат събрани от съда, тъй като не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха взети предвид биха довели до друг резултат. Представените към искането писмени доказателства нямат такъв характер. Не е имало обективна причина те да не бъдат представени от искателя при решаване на делото по същество. Той е могъл е да се снабди с тях, както го е направил, за да ги приложи към искането си за отмяна. Неполагането на добра грижа при водене на делото не е основание за отмяна на решението по реда на чл. 239, т. 1 АПК. От друга страна, тези доказателства нямат значение за правилното решаване на делото, защото те не установяват относими за предмета на делото факти – че по отношение на искателя не са били налице предпоставки за образуване и приключване на производство по принудително изпълнение на заповед № РД-14-1396/09.06.2006 г. за премахване на незаконен строеж. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,