Решение № 13202 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2011 г.

Решение № 13202 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Анка Кръстева Бакърджиева, Иван Кръстев Бакърджиев и Веска Кръстева Иванова чрез техния пълномощник срещу решение от 11.12.2010 г. по адм. д. № 1049/2007 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в наршуние на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът "Тонет" ООД чрез своя пълномощник счита касационната жалба за неоснователна. Ответниците "Комерс-СГБ" ООД и Столичен общински съвет не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение, което е второ по съществото на делото след отменително такова на Върховния административен съд, съдът е отхвърлил жалбата на касаторите срещу решение № Решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на м."СПЗ "Слатина-юг" кв. 8 в частта досежно п-л /УПИ/ II-509 и парцел ХIХ, кв. 8. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуални изисквания за постановяването му. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително и заключенията на вещите лица по делото. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че имот пл. № 509 участва в образуването на три парцела, от които парцел **-509 e отреден за касаторите, а от имот пл. № 509 се придава част към парцел парцел ХIХ. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е съответно на материалния закон: Налице са фактическите основания за издаване на административен акт със съдържание като оспорения с оглед посочените в него правни разпоредби. Безспорно се установява в случая, че се касае за зона с преобладаващо предназначение и начин на устройство и застрояване в територия за складове, производство и администрация, тъй като решението е издадено и на основание чл. 23 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство. Според тази разпоредба чисто производствените зони се застрояват с производствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения, като в такива зони се допускат магазини и заведения за обществено хранене, административни сгради към предприятията, гаражи и паркинги, както и жилища за охраната. Видно от графичната част към обжалвания административен акт част от имот пл. № 509 се придава към парцел парцел ХIХ, отреден за чисто производство и администрация и представляващо към момента на издаване на заповедта държавна собственост. Поради това всички възражения за нарушение на чл. 54 ППЗТСУ /отм/ са неоснователни, тъй като цитираната разпоредба касае парцели по дворищнорегулационен план за малкоетажно жилищно и вилно застрояване. В случая не е одобрен дворищнорегулационен план, а застроителен и регулационен, с който е одобрен и кадастрален план. Както се посочи, касае се за зона с основно производствено предназначение. Освен това с плана се определя и необходима площ за изграждане на улица, като в този случай на всеки собственик на недвижим имот се определя равностоен парцел, като се съблюдава местоположението на имотите в местността, но не и точните им кадастрални граници - чл. 21а ЗТСУ /отм/. Поради това несъблюдаването с кадастралната основа на имота не е нарушение на материалния закон, действащ към момента на издаване на обжалваното решение. Що се касае до възражението за нарушение на чл. 32 ЗТСУ /отм/, то тази новела касае изменение на планове и е неприложима в случая. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е правилно като съответно на материалния закон и обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което касационната жалба е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение