Решение № 13983 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2012 г.

Решение № 13983 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Гжегош Павел Кошняк, гражданин на Република Полша, е подал касационна жалба срещу решението от 28.11.2011 г. по адм. дело № 728/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е била отхвърлена предявения от него срещу Агенция "Митници" иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 130 000 лева, представляващи левовавата равностойност на 100 000 щатски долара, заплатени като възнаграждение на Адвокатско дружество " Менко Менков и съдружници " - София при оспорването на наказателно постановление № 416/2008 г. на началника на Митница - Бургас, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 133/24.07.2009 г. по НАХД № 178/2009 г. на Районния съд - Елхово. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Агенция " Митници " е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Делото пред Административния съд - Бургас е било образувано по предявения от Гжегош Павел Кошняк, гражданин на Полша, срещу Агенция "Митници" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащането на сумата 130 000 лева, представляваща левовата равностойност на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение за защита по административно-наказателно дело, образувано от Районен съд - Елхово по жалбата му срещу наказателно постановление № 416/2008 г. на началника на Митница - Бургас, съставено за нарушение по чл. 11, ал. 3 от Валутния закон. Гжегош Кошняк е бил представяван по делото от адвокат от Адвокатско дружество "Менко Менков и съдружници" - София. За оказаната му правна помощ заплатил на дружеството по договор за правна защита и съдействие от 6.10.2009 г. сумата от 100 000 щатски долара. С решение от 27.07.2009 г. по НАХД дело № 178/2009 г. съдът отменил наказателното постановление. Решението на първоинстанционния съд било обжалвано пред Административен съд - Ямбол, който го оставил в сила с решение от 7.12.2009 г. по кнах № 170/2009 г. Административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на държавата за вреди. Изложени били съображения, че приложното поле на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не включва обезщетяването на вреди, причинени от издадените от съответните органи наказателни постановления. За да отхвърли иска, съдът взел предвид, че предявената претенция не почива на обстоятелства за причиняването на вреди от незаконосъобразна административна дейност в обхвата на Административнопроцесуалния кодекс. Според първоинстанционният съд, вредите, причинени при упражняването на административнонаказваща дейност или от друг вид административна дейност, не могат да се претендират по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Същевременно, заплащането на направените за правна защита разноски не би могло да се окачестви като пряко свързана с дейността на администрацията вреда. Решението на административния съд е правилно. Съдът е изложил обосновани и задълбочени мотиви относно характера на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е направил съответстваща на закона преценка относно основателността на предявения иск, която се споделя от касационната инстанция. Както вярно е посочено в първоинстанционното решение, административните съдилища разглеждат спорове за обезщетения за вреди в случаите, когато вредите произтичат от актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностните лица, съставляващи част от производствата по чл. 2, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. След като условие за реализирането на отговорността е предварителното установяване на незаконосъобразността на акта или на действието или бездействието - едновременно с предявяването на иска - логичният тълкувателен извод е, че по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се разглеждат исковете за вреди, произтичащи от онези актове, действия или бездействия на администрацията, които се контролират от административните съдилища. Дейността по установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания също е административна, но с различна правна същност. Тъй като този вид административна дейност остава извън приложното поле на специалния закон, вредите, причинени при осъществянето й, следва да се претендират по общия исков ред. Административният съд е спазил материалния закон, като е приел, че исковата претенция следва да се отхвърли поради отсъствието и на друг елемент за възникване на отговорността на държавата - вреди, причинени на ищеца. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случая, не може да се определи като вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които жалбоподателят е направил по повод на обжалването на наказателното постановление, въз основа на сключен от него договор с адвокат. При положение, че процесуалният закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски, те остават в тежест на страната, която ги е направила. С предявяването на иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се цели обратния правен резултат, който обаче не би могъл да бъде постигнат поради очевидното несъответствие между претенцията и избраното правно средство. При отсъствието на поддържаното от касационния жалбоподател основание за отмяна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на направените от жалбоподателя разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд