Решение № 7658 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2012 г.

Решение № 7658 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 4896/30.08.2012 г., постановено по адм. дело № 3356/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено становище за наличие или липса на основание за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с изх. № 17-00-15384/21.11.2011 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София в частта, в която е отказано прилагане на СИДДО между Република България и Република Франция за избягване на двойно данъчно облагане относно доходи от лихва в размер на 339 509,25 лв., в резултат на което е отказано данъчно облекчение в размер на 33 950,93 лв. по искане за прилагане на СИДДО № 17-00-15384/21.09.2011 г. В допълнението към касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че за данъчни цели дохода от начислените лихви до 3.07.2011 г. се счита, реализиран от гръцкото дружество и именно това чуждестранно лице подлежи на облагане с окончателен данък по реда на ЗКПО и затова не са налице основанията за прилагане на СИДДО с Франция. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплакванията са изложени в допълнението към касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на "Креди Агрикол С. А" - Франция срещу посоченото по-горе становище. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Петрова, която иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната "Креди Агрикол С. А" - Франция чрез процесуалния си представител адв. Тодор Тодоров я оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор, както и в съдебно заседание, в което адв. Тодоров е поискал оставяне в сила на обжалваното решение и иска присъждане на направените от дружеството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция резултат, първоинстанционният съд е приел, че платецът на дохода от лихви е местно лице за България - "Емпорики Банк България" ЕАД, а получател на този доход е "Креди Агрикол С. А." - Франция. Прието е въз основа на представената декларация от платеца на дохода, че последният е начислен на 31.08.2011 г., както и че е установено, че "Креди Агрикол С. А." е местно лице на Франция и същото и титуляр на вземане за лихви по 12 бр. договори за заем. Съдът е очертал спора, който според него се свежда до това дали преди да бъде уведомена "Емпорики Банк България" ЕАД за извършеното прехвърляне на вземанията от гръцката банката на "Креди Агрикол С. А." - Франция е изпълнено изискването да са доход на френското дружество. Според съда предпоставките за приложение на съответната СИДДО се основават на обективни факти, а не от фикции, поради което изложеното в оспореното становище, че изтеклите лихви до 4.07.2011 г., макар и платени на жалбоподателя, следва да се считат и да с обложат като доход на "Емпорики Банк Гърция" ЕАД, не е споделено от първоинстанционния съд. В този смисъл съдът е разгледал цитираните от приходните органи разпоредби от ЗКПО - чл. 12, ал. 5, т. 1, чл. 195 и чл. 202, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Съдът е приел, че не се спори по делото, че действителен получател на дохода от лихви е "Креди Агрикол С. А." - Франция и този доход, начислен в негова полза е на 31.08.2011 г., когато същият се е явил като легитимиран кредитор за това вземане. В този смисъл съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 136 ДОПК за прилагане на чл. 9, ал. 1 от Спогодбата и фактът, че част от лихвите се отнасят за период преди цесията, не е релевантен, тъй като падежът на вземането за тях е настъпил след датата на уведомлението на длъжника - 4.07.2011 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Безспорно установено по делото е, "Емпорики Банк България" ЕАД е била страна по отпуснати от "Емпорики Банк Гърция" АД заеми, както и че между "Емпорики Банк Гърция" АД и "Креди Агрикол С. А." - Франция е сключен договор за прехвърляне на заеми, като последният е станал кредитор на "Емпорики Банк България" ЕАД. Спорът правилно е очертан от първоинстанционния съд и той се отнася до дохода от лихви по договорите за заеми дали следва да се считат за доход на "Креди Агрикол С. А." - Франция, като се има предвид, че начисляването на лихви е станало в периода преди 30.06.2011 г., т. е. преди уведомяването на "Емпорики Банк България" ЕАД за извършената цесия от "Емпорики Банк Гърция" АД на "Креди Агрикол С. А." - Франция и приложим ли е чл. 9, ал. 1 от Спогодбата. Правилно решаващият съд се е позовал на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според който прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор, включително и изтеклите лихви до момента на цесията. Установено е по делото, че относно прехвърленото вземане за главницата от 978 676,91 лв. приходните органи са приели, че е налице основание за прилагане на Спогодбата. Установено е също така, че уведомлението от "Емпорики Банк България" ЕАД за прехвърляне на вземането от Емпорики Банк Гърция" АД на "Креди Агрикол С. А." - Франция е получено на 4.07.2011 г. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че прехвърленото вземане преминава заедно с лихвите и аргумент за това правилно е взет от разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Лихвите се явяват доход, както и самата главница. Правилно е и позоваването от съда на чл. 9, ал. 1 от Спогодбата, според който лихви, произтичащи от едната договаряща държава и плащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава. При безспорно установено, че получателят на доходи "Креди Агрикол С. А." е местно лице за Франция, предвид представените доказателства по чл. 135 и сл. от ДОПК, правилно първоинстанционният съд е постановил обжалвания резултат. Освен това по делото не са представени доказателства от приходните органи кой според тях е момента на начисляване на процесните лихви, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. В този смисъл правилно е прието в обжалваното решение, че този доход е начислен на 31.08.2011 г., когато "Креди Агрикол С. А." е станал кредитор на вземането. Затова и настоящият съдебен състав споделя изразеното становище на ответника по касационната жалба в писмения отговор, депозиран по делото, че начисляването на лихвите преди 3.07.2011 г. не означава, че те са били дължими, като се има предвид, че падежите по всички договори са настъпили след тази дата, поради което макар и начислявани по-рано, падежът на лихвите, както и за главницата също е след 3.07.2011 г. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно и не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отменителните основания, които се поддържат, поради което то следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия не се дължат разноски за касационното производство, тъй като няма данни такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,