Решение № 5804 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2010 г.

Решение № 5804 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1218/25.08.2010 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, постановено по адм. д. № 1298 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е обявена нищожността на РА № 260000129/21.04.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Хасково (сега ТД на НАП Пловдив), потвърден с решение № 412/2.06.2008 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Панда трейд - Ангел Ангелов" със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. "Тодор Каблешков", № 18, за отчетни периоди м. ноември, м. декември 2006 г. и м. януари 2007 г., е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 41 567,20 лева по фактури № 296/13.12.06 г., № 297/21.12.06 г., № 4/29.01.07 г., издадени от "ПК Успех" ЕООД гр. Варна и фактура № 26/28.11.06 г., издадена от "Свилтранс" ЕООД гр. Варна, като са начислени лихви за просрочие съобразно преобразуваните за всеки период резултати, общо в размер на 7646,21 лева. НАП - Д "ОУИ" - гр. Пловдив е осъдена да заплати на едноличния търговеца 1 860 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Легалното определение на понятията "ревизия" и "проверка" е дадено в разпоредбата на чл. 110 ДОПК, а в процесния случай не става въпрос за издаване на административни актове, установяващи или изменящи данъчни задължения. Двата АПВ са издадени вследствие извършена проверка по декларирани данни. Допълнителен аргумент е нормата на чл. 133, ал. 1 ДОПК в който се говори за задължение, определено с влязъл в сила ревизионен акт. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, отхвърлящо жалбата на търговеца. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Панда Трейд - Ангел Ангелов" я е оспорил с доводи, изложени от адв. Цв. Ботева в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил следното: Ревизията е възложена със заповед № 296/6.03.07 г., издадена от Пенка Тодорова, на длъжност Началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП Хасково с предмет установяване на задължения на ЕТ "Панда трейд - Ангел Ангелов" по ЗДДС за периода 1.11.06 г. - 31.01.07 г.. Срокът за приключване на ревизионното производство е продължен със заповед № 543/8.05.07 г. и със заповед № 680/8.06.07 г.. Ревизията е приключила с РА № 260000680/31.07.07 г. на ТД на НАП - Хасково. С решение № 905/1.10.07 г. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив е отменил акта, връщайки преписката за нова ревизия. Последната е възложена със заповед № 1169/6.11.07 г. на същия административен орган, възложил извършването и на първоначалната ревизия. Срокът е продължен със заповед № 800129/8.02.08 г.. РА е потвърден по административен ред. По време на съдебното оспорване е представен АПВ № 282/31.01.07 г., издаден от ТД на НАП Хасково, на основание чл. 129 ДОПК. Адресат на акта е ЕТ "Панда трейд - Ангел Ангелов". Представен е и АПВ № 13856/18.10.07 г. на ТД на НАП - Хасково. Констатирано е, че жалбоподателят е подал справка - декларация с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 345,46 лева. Сумата е включена в процедура по приспадане, на основание чл. 77, ал. 1 ЗДДС (отм.). Сумата е приспадната с АПВ № 282/31.01.07 г.. Търговецът е упражнил правото си на данъчен кредит в размер на 12 971,20 лв. за получена услуга "...почистване на чашата на язовир Цанков камък..." по данъчна фактура № 26/28.11.06 г., издадена от "Свилтранс" ЕООД. В решението на административния съд са описани обстоятелствата по подаване на СД за останалите данъчни периоди, във връзка с които сумите са възстановени с АПВ, както и упражненото право на данъчен кредит по фактури № 296/18.12.06 г., № 297/21.12.06 г., № 4/29.01.07 г.издадени от "ПК Успех" ЕООД. Приходната администрация е констатирала, че процедурата по чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) е открита през данъчен период м.09.2006 г. и през следващите периоди с резултат ДДС за възстановяване. В констативната част на АПВ № 13856/18.10.2007 г. на ТД на НАП Хасково е посочено, че спрямо ЗЛ има приключила процедура по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС и са налице основания за възстановяване на данък в размер на 4 860,77 лева. Първоинстанционният съд е квалифицирал издадените АПВ като индивидуални административни актове, подлежащ на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове. Влезлият в сила акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо осъществяване на разгледания спор, както е установено в акта. Направен е извод за нищожност на оспорения РА, като издаден от некомпетентен орган по чл. 134 и без да са установени основанията по чл. 133 ДОПК. Нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК (обн. ДВ, бр. 108/19.12.07 г.) е влязла в сила след издаване на АПВ. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Страните не спорят по фактите, а по изводите, направени въз основа на тях. По - конкретно спорът е относно последиците от издаването на влезлите в сила АПВ, с които са установени права/задължения спрямо валидността на последващия РА, касаещ установяване на задължения за данъчните периоди, предмет на проверките, приключили с АПВ. Касаторът счита, че наличието на предходни и влезли в сила АПВ не се отразява на валидността на последващия РА, докато съдът е приел, че наличието на такива административни актове опорочава РА до степен на нищожност. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че изводите на административния съд са правилни, обосновани и са в съответствие на чл. 133, чл. 134 ДОПК. Актовете за прихващане или възстановяване, издадени до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК следва да бъдат преценени като стабилни административни актове, който стабилитет трябва да бъде зачетен при последващото ревизионно производство. Това означава, че ЗВР следва да бъде възложена от компетентния териториален директор след констатиране наличието на основания по чл. 133 ДОПК. В случая ревизията не е била възложена от този орган, а от Началник сектор "Ревизии и проверки", което води до издаване на ревизионния акт от материално некомпетентен орган. Решението на административният съд не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на търговеца трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лв. за адвокатски хонорар в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на I А отделение