Решение № 15334 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2009 г.

Решение № 15334 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община срещу решение № 23/8.04.2009 г. по адм. д. № 6309/2008 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Борис Христов Борисов, регистриран като ЕТ с фирма "Ицко-Борис Борисов" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Борис Христов Борисов срещу заповед на касатора № РД-18-161/13.10.2008 г., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ му е наредено да премахне павилион № 29, поставен на тротоара пред бл. 318, в кв. Люлин, гр. София без разрешение за това и без одобрена схема, при прекратен договор за наем на площта. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. Развил е доводи, че павилионът е поставен при действието на ЗТСУ (отм.), изграден като временна постройка, а освен това договорът за наем следва да се счита за продължен, тъй като използването на вещта е продължила без противопоставяне на наемодателя. Така постановеното решение е в противоречие с материалноправната норма на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. На първо място, договорът за наем е прекратен, тъй като действието му е ограничено със срок, който е изтекъл. Няма данни, които да опровергават този факт, напротив, ползването на общинската площ е при противопоставяне от страна на Столична община, видно от предприетите действия за премахване на павилиона. Дори да се приеме, че договорът за наем е действащ, то са налице основанията на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ за премахване на преместваемото съоръжение поради следното: По делото има данни, че се касае за преместваемо съоръжение, поставено по реда на чл. 197 ЗТСУ (отм.), а не изградено като временна постройка. Съгласно чл. 120а ППЗТСУ (отм.) и действащата разпоредба на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, за поставянето на преместваемо съоръжение е необходимо разрешение и схема, одобрена от главния архитект. В случая след 1999 г. за преместваемото съоръжение няма одобрена схема, нито разрешение. Налице е и прекратен договор за наем на общинската публична собственост. Поради това приложима е тази разпоредба, която е част от действащото право към момента на постановяване на административния акт- чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Ирелевантно е кога е поставен преместваемия обект с оглед относимите правни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение като противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение