Решение № 16113 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11461/2013 г.

Решение № 16113 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11461/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Таушански от гр. Благоевград срещу решение № 1147 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 298/2013 г. на Административен съд-Благоевград. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до немотивираност и неправилна преценка за обема на разпоредения за премахване обект, предвид установената търпимост на застройката, изпълнена през 1967 г. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповедта. Ответникът- РДНСК-Югозападен район не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и срещу решение, подлежащо на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ-строежа е квалифициран V категория, а след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-466/23.11.2012 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "масивен гараж и стоманена конструкция за асма и стълба", изпълнен в УПИ ХХII, кв. 114 по плана на II-ри м. р., гр. Благоевград. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, с надлежно делегирани правомощия и при спазена административна процедура. Приетото по делото, без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е кредитирано изцяло, както досежно техническите параметри на строежа, така и по отношение на правните изводи. Установено е, че гаража е построен през 1967 г. с размери 3м/5м и пристроен през 1996 г. до размери 4,70/5м с увеличение и на дължината, като в първоначалният си вид фигурира в плановете от 1975г и 1992 г. и е разположен на страничната регулационна линия с УПИ ХХI, без покриване на калкана със заварени или предвидена застройка. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа. Законосъобразността на заповедта е обоснована с наличие на основанието по чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, като възраженията за издадено Удостоверение за търпимост № 815/20.12.2011 г. са възприети като неоснователни, поради липсата на обвързващо действие на удостоверението в производството по установяване на незаконен строеж. Неприложимостта на режима по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е мотивирана с липсата на съгласие на собственика на съседния УПИ ХХI и несъответствие на строежа с действащия към момента на изграждане план и сега действащия такъв. Решението е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка, довело до несъответен правен извод за вида на процесния гараж и параметрите на разпореденото премахване. При правилни фактически установявания, административния съд е извел извод за законосъобразност на разпореденото премахване на незаконния строеж, поради липса на предпоставки за търпимост по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като липсва съгласие на собственика на съседния УПИ ХХI и строежа не е допустим по действащия към момента на изграждане ПУП и сега действащия такъв. Първия правен извод е незаконосъобразен, тъй съгласието не е между визираните изисквания по ал. 1. Досежно допустимостта по ПУП не е обсъдено изясненото от вещото лице фигуриране на процесния строеж, макар и не в съществуващите параметри в ПУП-ве от 1975г и 1992 г., както и установеното от вещото лице "пристрояване" на гаража през 1996 г. Обстоятелството, че процесния гараж, с първоначалните си параметри фигурира в КРП, одобрен със заповед № 5157/02.12.1975 г. се потвърждава и от становището на гл. архитект на Община Благоевград /лист 46/. Освен това е установено от експерта, че в УПИ ХХI е съществувала сграда на допълващо застрояване, на границата с УПИ ХХII, която частично е покривала калкана на процесния гараж, без данни за момента на нейното премахване. Горните установявания сочат на неясен предмет на процесната заповед, с която е разпореден за премахване незаконен строеж, съставляващ "масивен гараж и стоманена конструкция за асма и стълба", т. е. описания незаконен строеж е разпореден изцяло за премахване, без фактическа конкретизация на обема и параметрите му, предвид констатираното пристрояване, а за стоманена конструкция за асма и стълба въобще липсват установявания в административното производство. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК . При издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. Предвид изложеното и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение