Решение № 5541 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2014 г.

Решение № 5541 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е касационна жалба на Тодорка Николова Иванова, от гр. София, против Решение № 3290/16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 7061/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени КККР за землището на с. Панчарево, Столична община, в ЧАСТТА, относно поземлен имот с идентификатор 55419.6702.10, и е постановено изпращане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът в нарушение на материалния закон не е отчел, че цитираният в обжалваното решение кадастрален план от 1980 г. не е одобрен, каквото е изричното изискване на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, а също и че кадастралната карта, одобрена с обжалваната заповед, е изработена въз основа на съвместяване на данните от картата на възстановената собственост (КВС), с което е изпълнено изискването на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците - Кирил Стефанов Димитров, Галя Валентинова Радева, Величко Спасов Николчев, Надежда Спасова Димитрова, Иван Видинов Спасов, Лидия Стефанова Христова, Екатерина Стефанова Иванова, Цветанка Станишева Христова, Стефан Христов Христов, Гергана Валентинова Радева и изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, не вземат становище по касационната жалба. Ответникът Божидар Георгиев Радев, поддържа касационната жалба и иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответниците Иван Иванов Шишков и Марин Иванов Шишков, представлявани от адв. Пелов, оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за землището на с. Панчарево, Столична община, в ЧАСТТА Й относно поземлен имот с идентификатор 55419.6702.10. С обжалваното в настоящото производство решение съдът по жалба от Иван Иванов Шишков и Марин Иванов Шишков е отменил като незаконосъобразна заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в ЧАСТТА относно поземлен имот с идентификатор 55419.6702.10 и е постановил изпращане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през 2009 г. и 2010 г. в Службата по вписванията са били вписани съдебни решения, с които са отхвърлени предявени от Цветанка Радева спрямо праводателя на жалбоподателите и спрямо самите жалбоподатели искове по чл. 108 ЗС, касаещи части от имоти № 356 и № 357 по плана на гр. София, Панчарево. Административният орган е нанесъл в кадастралната карта имот № 357, възстановен от Поземлената комисия - Панчарево, включен в КВС, без да съобрази тези съдебни решения, и това е довело до застъпване имота, собственост на жалбоподателите Шишкови. Като не е съобразил съдебните решения, неизисквайки ги от Агенцията по вписванията, административният орган не е изпълнил задълженията си по закон за набирането на данни по някои от изброените в закона способи, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в ЗКИР и в Наредба № 3/2005 г. Затова според първоинстанционния съд оспорената заповед е незаконосъобразна в частта относно констатираното застъпване между имота на жалбоподателите с идентификатор 55419.6702.10 и този с идентификатор 55419.6702.357, записан в КР като собственост на Цветанка Василева Радева. Относно ненанасянето в КК на собствения на жалбоподателите имот с идентификатор 55419.6702.10 в претендираните площ и граници съдът е приел, че същото е в нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г., тъй като при липсата на първия приоритет по т. 1 от същата разпоредба административният орган е следвало да се съобрази с действащия план от 1980 г. (т. 3 от чл. 14, ал. 1), в който имотът на жалбоподателите е бил нанесен, обозначен по съществуващата и в момента ограда. При това положение имоти с номера 636, 637 и 394, собственост на заинтересованите страни, в които попада процесният имот, са нанесени в кадастралната карта без съобразяване с приоритетите, установени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. в приложимата й редакция на ДВ, бр. 82/2011 г. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1 - 5. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст (ДВ, бр. 82 от 2011 г.) при липсата на означено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение имотът се нанася по т. 3 на чл. 14, ал. 1 от наредбата, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.) и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай липсва означаване на границите по т. 1, от което следва приложимост на т. 3 (т. 2 е отменена - ДВ, бр. 82 от 2011 г.). Неправилно съдът е приел, че собственият на жалбоподателите Шишкови имот с идентификатор 55419.6702.10, като отразен в кадастралния план от 1980 г., е следвало да бъде нанесен в одобрената кадастрална карта. Съдът не е съобразил приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което кадастралният план от 1980 г. е неодобрен (вж. протокол от с. з. 08.05.2013 г.). Кадастрален план, който не е одобрен, не може да бъде източник на данни за границите на имотите по аргумент от чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. При това положение е следвало да се съобразят данните по влязлата в сила карта на възстановената собственост (КВС), което също е приоритет по т. 3 на чл. 14, ал. 1 от наредбата. Това именно е направено от административния орган, като в кадастралната карта са нанесени възстановени по ЗСПЗЗ имоти съобразно картата на възстановената собственост. Основателно в тази връзка е възражението в касационната жалба за неотносимост на наличието на регулационен план и на съществуващи на място материализирани граници. Правилно се сочи от касатора, че ако съдът беше съобразил, че нанасянето на границите на поземлените имоти в КК е съобразно картата на възстановената собственост - приоритет по т. 3 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., щеше да достигне до правилния извод, че не се налага изследване на въпроса за наличието на регулационен план и на съществуващи на място материализирани граници на имотите, тъй като приложените регулационни планове са приоритет по т. 4, а съществуващите на място граници - по т. 5 на чл. 14, ал. 1 от наредбата, т. е. следващи по поредност критерии, поради което са неприложими в случая. С оглед на изложеното по-горе, правилно административният орган, спазвайки поредността на приоритетите за нанасянето на имотите в кадастъра, е преминал към т. 3 и е взел предвид картата на възстановената собственост. Заповедта в оспорената й част е издадена при спазване на приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и като я е отменил по отношение на процесния имот, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се отхвърли като неоснователна жалбата на Иван Иванов Шишков и Марин Иванов Шишков срещу Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК в ЧАСТТА относно поземлен имот с идентификатор 55419.6702.10. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,