Решение № 11174 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2014 г.

Решение № 11174 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. И. И., в качеството й на процесуален представител на "Д.-Д" ООД, срещу решение № 1906/22.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1217 по описа за 2013 г. на административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 241205007/3.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 300/27.03.2013 г. на заместник-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П.. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - П. е бил сезиран с жалба срещу РА № 241205007/3.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 300/27.03.2013 г. на заместник-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., с който е отказано правото на данъчен кредит в размер на 5 005,35 лв. (грешно посочен от съда размер - 5 0005,35 лв.) по фактура № 2110076121/8.05.2009 г., издадена от "Н. П." ЕООД на получателя "Д. и с." СД, а не на ревизираното лице "Д.-Д" ООД. Съдът е приел, за безспорно, че процесната фактура, издадена от доставчика "Н. П." ЕООД на "Д. и с." СД е след преобразуване на търговското дружество в "Д.-Д" ООД, както и че е осъществена реална доставка от доставчика на ревизираното дружество "Д.-Д" ООД. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е мотивирал акта си с факта, че ревизираното лице не притежава документ, който да отговаря на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, по който лицето е получател. Последното е посочено от съда като неустановено, а напротив във фактурата фигурира като получател лице с друго име и идентификационен номер. Позовал се е на разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС, регламентираща забраната за коригиране, и възможността за анулиране и съставяне на протокол за всяка от страните. Посочил е още, че в нормата на чл. 58, ал. 1 от ППЗДДС е регламентирано, че при анулиране на погрешно съставени или поправени документи по чл. 116 от ЗДДС, данъчнозадълженото лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит въз основа на нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 ЗДДС, и ако лицето притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. П. което е приел, че не е налице право на приспадане на данъчния кредит по процесната фактура. Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно и обосновано. Спорът между страните е правен и е формиран по въпроса законосъобразно ли е упражнил жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит за доставка по фактура издадена на лице, различно от ревизирания субект. Съдът правилно е приел, че за да бъде упражнено правото на данъчен кредит, трябва да е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1 ЗДДС - да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. С. чл. 114, т. 7 ЗДДС, в задължителните реквизити на фактурата е посочено име и адрес на получателя на доставката, а по т. 8 от същия - идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя. В процесния случай, ревизираното дружество "Д.-Д" ООД не притежава данъчен документ (фактура), който да отговаря на задължителните изисквания на закона - чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, тъй като дружеството притежава данъчна фактура № 2110076121/8.05.2009 г., в която, като получател по доставката фигурира друго лице - "Д. и с." СД с различен идентификационен номер от този на "Д.-Д" ООД, което лице при това, към датата на издаване на фактурата не е съществувало вече, предвид осъщественото преобразуване на търговското дружество. Предвид което правилно съдът е приел, че "Д.-Д" ООД не притежава данъчен документ и не е изпълнено условието на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице право на приспадане данъчния кредит по процесната фактура. Правилно е и позоваването на процедурата по коригирането на фактурите и известията, уредена с разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС, съгласно която, поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен, както и тези, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начисляван. Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол, съгласно изискванията на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, който съдържа: основание за анулирането; номера и датата на документа, който се анулира; номера и датата на издадения нов документ и подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните. Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на ЗДДС. В чл. 58, ал. 1 от ППЗДДС е регламентирано, че при анулиране на погрешно съставени или поправени документи по чл. 116 от ЗДДС, ДЗЛ може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит въз основа на нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 от ЗДДС и ако притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. В случая, не е извършено анулиране на данъчна фактура заради погрешно посочен получател и идентификационен номер. Задължителното съдържание на данъчните фактури е посочено в разпоредбата на чл. 114 от ЗДДС. П. делото не се спори, че е налице грешно съставена фактура, но същата не е анулирана, каквато възможност е имало ревизираното лице. Предвид изложеното, не може да бъде възприето становището на касатора, че става въпрос за техническа грешка в изписването на реквизит във фактурата. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства, които са събрани в хода на ревизията, както и при административното и съдебно обжалване на РА и изводите му се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Предвид което не са налице твърдените касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. На ответната страна не следва да се присъжда второ юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК възнаграждението за администрацията е дължимо за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно и с първоинстанционното решение вече е присъдено такова. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение