Решение № 6418 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3694/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, срещу решение №512 от 19.01.2026г., по адм.д. №2023/2025г. на Административен съд-Бургас (АС-Бургас), с което по жалба на Х. Х. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.Карнобат, обл. Бургас, с УРН 199994, подадена чрез адв. С. Кенов, АК - Бургас е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2024г. с изх.№ 02-020-6500/6228 от 12.09.2025г., издадено от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи като неправилни изводите на съда за липса на мотиви на административния акт. Заявява, че земеделският производител (ЗП) Х. Х. е подал заявление за подпомагане УИН [номер], с което кандидатства за трета поредна година по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС – 1)“ с код на дейност АКП 1 - Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност чрез паша, съгласно Приложение № 5 към чл. 9, ал.1 от Наредба № 7/24.02.2015 година за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 и е заявил за подпомагане площи в общ размер от 49,4 ха. На заявлението за подпомагане са извършени всички административни проверки съгласно чл.37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), резултатите от които били обективирани в изпратеното Уведомително писмо (УП). Конкретната фактическа обстановка се съдържала в табличен вид, обобщен. Били посочени и причините за наложените санкции. Като се позовава на ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГ на Върховния съд заявява, че мотивите на акта са и в преписката по писмото. В случая била наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент №640/2014 година, както и санкция от 100% за код АКП1, съгласно чл. 32, ал.1, т.2 от Наредба № 7/24.02.2015 година и раздел VI „Намаления при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020“ от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м.10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020“, изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 7/24.02.2015 година. Съдът не бил разпределил тежестта на доказване, не изяснил спора от фактическа и правна страна, не изпълнил задълженията си при спазване на принципа за служебното начало. Като твърди, че словесната и табличната част на акта представляват едно цяло и препращат към административната преписка, касаторът прави извод за обоснованост на акта и липса на нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът, не взема становище по касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, при следните изводи от правна страна: Страните не спорят, че жалбоподателят Х. Х. Х. с УРН [номер] е подал заявление за подпомагане за кампания 2024г. с уникален идентификационен номер (УИН) [номер], като е кандидатствал за трета поредна година по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., декларирайки парцели с площ 49.4 ха с код на дейност АКП1 – Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) – чрез паша, съгласно Приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. По заявлението на жалбоподателя са извършени административни проверки по чл.37 от Закона за подпомагане на земеделските производители, след приключването на които е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2024г. с изх.№ 02-020-6500/6228 от 12.09.2025г., издадено от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съдът е приел, че с Уведомителното писмо жалбоподателят е уведомен, че в резултат на извършените административни проверки, размерът на оторизираната субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., съгласно подаденото от него заявление за подпомагане е 0 лева в резултат на наложени санкции и намаления, посочени в таблица към писмото. В същата, според съда, били изложени следните данни: за размера на декларираните от жалбоподателя площи по направление ВПС1 – 49.4 ха (колона 2) и за декларирания код на агроекологична дейност – АКП1 (колона 1 от писмото), за размера на установената при проверките площ - 47.89 ха (колона 3), за размера на наддекларирана площ - 1.51 ха (колона 4), за недопустимата за подпомагане площ, изчислена в проценти на основание чл.19 от Делегиран регламент(ЕС) № 640/2014 (процентно съотношение на наддекларираната площ (колона 4) към установената площ – 3.15 % (колона 5), за санкционираната площ, съгласно чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 - 3.02 ха (колона 6), за размера на площта, годна за калкулиране след проверка за избираемост – 44.87 ха (колона 7), представляваща разлика между установената площ (колона 3) и санкционираната площ (колона 6), за размера на установената площ след намаление за неспазени базови и други изисквания, различни от декларираните площи, за съответното направление след прилагане на чл.16 и чл.23, ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. и/или чл.2 и чл.6 от Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 – 44.87 ха (колона 8), за санкцията в проценти за неспазване на изискванията за управление за съответната агроекологична дейност след прилагането на чл.16 и чл.23, ал.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. и/или Раздел III и приложение към чл.8, ал.2 от Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 – 100% (колона 10); за размера на намаление и санкция за наддеклариране в лева -1 188.01 лева (колона 11) и за размера на определената санкция в лева за неспазени изисквания по управление след прилагането на чл.16 и чл.23, ал.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. и/или Раздел III и приложение към чл.8, ал.2 от Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 – 11 767.3 лева (колона 13). За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в него не са изложени в пълнота както фактите, така и правните норми, послужили като основание за издаването му. В административната преписка също не се съдържали документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт, от помощни и подчинени на издателя на оспореното уведомително писмо длъжностни лица или органи, т.е липсвали мотиви и съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Едва в становището на органа по делото било посочено, че заявлението на жалбоподателя е проверено от системата за мониторинг на площ като при извършената проверка е установено „Наличие на оран в площи, декларирани като Затревени площи с увредена площ“ на парцел с № 23306-203-7-1 и срещу това не е изразено несъгласие от негова страна. Посочено е, че жалбоподателят не е представил и документ от съответния компетентен административен орган, съгласно изискванията в разпоредбата на по чл.31 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., регламентираща случаите, при които е нанесена вреда от трети лица, унищожаване на култура върху заявен за подпомагане парцел или част от него, разораване на пасища или пожар. Неизлагането на посочените факти в уведомителното писмо и в преписката по издаването му безспорно, според съда, е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, за когото са останали неясни фактическите констатации, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт. В становището на ответника с изх.№ 03-0416/5505/7.11.2025г. било посочено също, че на жалбоподателя е наложена санкция от 100 % за код АКП1 в общ размер на 11 767.30 лева, на основание чл.32, ал.1, т.2 от Наредба 7 от 24.02.2015г. и раздел VI „Намаления при неспазване изискванията по управление за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м. 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, изготвена на основание чл.16 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. Независимо, че становище с изх.№ 03-0416/5505/7.11.2025г. изхождало от ответника, същото било съставено по повод жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, т.е. не било част от административната преписка по издаване на уведомителното писмо, поради което не можело да се приеме, че същото съдържа мотиви за неговото издаване. По изложените съображения, съдът приема, че уведомителното писмо е незаконосъобразно и го отменя. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В процесния случай Х. Х. Х. с УРН [номер] е подал заявление за подпомагане за кампания 2024г. с уникален идентификационен номер (УИН) [номер], като е кандидатствал за трета поредна година по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., декларирайки парцели с площ 49.4 ха с код на дейност АКП1 – Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) – чрез паша, съгласно Приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. На това заявление са извършени автоматични проверки, обективирани в Резултати от автоматични проверки за кампания 2024г. за УРН [номер]. Правилен е изводът на състава на АС гр. Бургас, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но противно на приетото от първостепенния съд в акта са посочени фактически основания (мотиви) за издаването му. Фактическите основания се съдържат в АА. Мотиви се съдържат и в документите - част от административната преписка по издаване на оспорения акт, като заявление за подпомагане със съответните приложения вкл. за кандидатстване по Мярка 10; Таблица за използваните парцели 2024; Таблица за заявените площи по интервенции; Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за 2017г.; Декларации и прочие. В конкретния казус с оспореното УП са наложени санкции и редукции на субсидията за: -наддеклариране (колона 4 и колона 5). За код АКП1 наддекларирането е изписано в колона 4 от таблицата към акта като 1,51 ха, а в колона 5 е изписан процента наддекларирана 3,15% спрямо общата установена площ 47,89 ха. В колона 11 е посочен размера в лева на санкцията за наддеклариране. -непазени изисквания за управление (колона 11) от Таблица – оторизирани суми в лева по направление ВПС 1 и Сортове. От поясненията към колона 5 е видно, че това е недопустимата площ изчислена в проценти на база чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 година; от обясненията под колона 11 и 13 са видни основанията за прилагане на съответната санкция: намаления и санкции за наддеклариране и санкции за неспазени изисквания по управление след прилагане на чл.16 и чл. 23 от Наредба №7 от 24.02.2015г. – установени при извършване на съответните проверки с обективирани в нарочни актове резултати. Предвид гореизложеното, изводите на АС за липса на фактически и правни основания на административния акт са неправилни. От поясненията към Таблица - оторизирани суми по направление ВПС 1 и Сортове, съпоставено с нейното съдържание и административната преписка, е видно, че е налице установяване на наддеклариране и наложени санкции за същото, както и за неспазване на изискванията за управление, както и санкции за същото. Документите в приетата по делото административна преписка съдържат данни за заявените от ЗП парцели за кампания 2024. Ако АС-Бургас е счел, че по делото не са налични документи, които съдържат относими към спора факти, е следвало, проучвайки представената административна преписка, с оглед събиране на необходимите доказателства да приложи разпоредбата на чл.163, ал.3 АПК, давайки конкретни указания на АО или на жалбоподателя да представи относими към спора документи. Процесното УП съдържа и правни основания, а от разпоредителната част на УП може да се установи волята на АО и разпоредените с акта задължения. В процесния казус не се касае за опит за мотивиране на оспорения акт с постъпилото по делото становище, защото както се отбеляза по-горе фактическите установявания на АО по издаване на оспореното УП в случая са обективирани както в самия акт, така и в документи, представляващи част от административната преписка по делото. В този смисъл необоснован и в противоречие с приложимата правна уредба и установените факти по делото е изводът на АС-Бургас, че оспореният акт не съдържа всички задължителни реквизити. Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно спазване на административнопроизводствените правила от АО при издаване на оспорения акт, правилното приложение на материалния закон и съответствие с целта на закона липсват, включително и фактически установявания относно предмета на АА. В решението си съдът единствено цитира изводите на органа в приложеното становище, като заявява недопустимо мотивиране на акта със становище издадено по повод жалбата до съда. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Липсва обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата в пълнота, фактически констатации и правни изводи относно релевантните за спора факти, което е съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Съдебното решение на АС-Бургас трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти, включително чрез изискване ако е необходимо на документи, съдържащи релевантни за спора факти, при даване на конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства, евентуално чрез използване на специални знания на ВЛ, и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона, включително приложими ли са в случая възприетите от АО материалноправни разпоредби, регламентиращи приложените санкции. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение