Решение № 9831 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2017 г.

Решение № 9831 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., при Министерство на околната среда и водите, против Решение № 294/14.08.2017 г., постановено по адм. дело № 345/2017 г., по описа на Административен съд В. Т., с което по жалба на О. Ш., е отменено издадено от него писмо с изх. № 08 - 00 - 351/24.04.2017 г., за налагане на финансова корекция в размер на 5 % върху верифицираните разходи по оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", по три договора - № DIR 51011116 - С 045 - L3 - S - 001/17.07.2013 г. с ДЗЗД "Консорциум ПСДВ Дивдядово 2013"; DIR 51011116 - С 045 - L7 - U - 012/02.09.2013 г. с ДЗЗД "У. Ш. 2013" и DIR DIR 51011116 - С 045 - LI - S - 003/13.05.2014 г. със "С.-п. х." ЕООД. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. О. О. Ш., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отменил като незаконосъобразен по жалба на О. Ш., акт на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., при Министерство на околната среда и водите, обективиран в писмо с изх. № 08 - 00 - 351/24.04.2017 г., за налагане на финансова корекция в размер на 5 % върху верифицираните разходи по оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", по три договора - № DIR 51011116 - С 045 - L3 - S - 001/17.07.2013 г. с ДЗЗД "Консорциум ПСДВ Дивдядово 2013"; DIR 51011116 - С 045 - L7 - U - 012/02.09.2013 г. с ДЗЗД "У. Ш. 2013" и DIR 51011116 - С 045 - LI - S - 003/13.05.2014 г. със "С. - п. х." ЕООД. Изложени са съображения, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразен с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методологията, съгласно която при констатирани два или повече случая на нарушения при възлагането на една обществена поръчка, процентът на финансовите корекции не се натрупва, а размерът на корекцията се определя, като се прилага процентният показател, предвиден за най - сериозното установено нарушение. Прието е и нарушение на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ задължаващ административния орган преди издаване на решението за определяне на финансова корекция да осигури възможност на бенефициера да предостави в разумен срок, който не може да бъде по - кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Подаденото възражение пред одитния орган не е равнозначно на възражение по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че е налице и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като оспореният административен акт не е мотивиран от фактическа и правна страна. Решението на съда е мотивирано и с нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ - за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. От оспорения административен акт е установено, че и по трите договора са налице вече наложени финансови корекции, като при съпоставка на установените нарушения е налице идентичност на част от тях. Решението е правилно. В случая не са били налице законовите предпоставки за провеждане на производството по чл. 74 от ЗУСЕСИФ за увеличаване на финансовата корекция от по 10 % за всеки един от трите процесни договора, поради изтичане на визираните с разпоредбата на чл. 102 от АПК срокове, поради което произнасянето на административния орган с оспорения акт, след преклудиране на това му право, съставлява съществено процесуално нарушение. Нарушена е и разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, задължаваща издателя на оспорения акт преди издаването му да осигури възможност за представяне в разумен срок, но не по-кратък от две седмици, от страна на бенефициера на писмени възражения по основателността и размера на корекцията, като подаденото в случая възражение пред одитния орган не е равнозначно на възражение по смисъла на цитираната разпоредба. Оспореният акт не е мотивиран от фактическа и правна страна, в неизпълнение с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В нарушение на изискването по чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ - за една и съща нередност да бъде приложена само веднъж финансова корекция, в дадения случай и по трите договора се налага повторно финансова корекция за съответното нарушение. От страна на административния орган неправилно е определена и основата, върху която следва да се изчислява финансовата корекция, като с оспорения акт същата е определена като процент от стойността на трите договора, без да се отчете фактът дали всички разходи по посочения договор са верифицирани, както и собствения принос на О. Ш.. По този начин финансовата корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от страна на Европейските структурни и инвестиционни фондове, но и върху собствения принос на общината. Проектът не е финансиран 100 % от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, като предоставената от Договарящия орган безвъзмездна финансова помощ представлява 95,66 % от общата стойност на проекта, а останалите средства до 100 % от очакваните допустими разходи са собствен принос на общината. В производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган няма правомощие да определя финансова корекция спрямо разходите по проект, представляващи собствен принос на икономическия оператор. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. Т. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед представените доказателства, в полза на О. Ш. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение