Решение № 7647 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2012 г.

Решение № 7647 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Дишо Банев и Христо Христов обжалват решение № 8/18.01.2012 г. на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-СЗР-22/8.02.2011 г. на началника на РДНСК - северозападен район. като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Северозападен район чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания за отмяна на същото във връзка с доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР ЗУТ, който след като е извършен без строителни книжа - строително разрешение, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ върху земеделска земя, собственост на Банов, чието предназначение не е било променено, законосъобразни са изводите за незаконност на същия. Последната е констатирана с констативни актове послужили като основание за издаване на административния акт, чийто констатации не са опровергани, както в хода на административното производство, така и в съдебното такова. Данните са сочили, че строежа е извършен в периода 2003 - 2006 г. по време действието на ЗУТ, поради както правилно е прието, че не могат да намерят приложение разпоредбите на § 16, § 183 и § 184 ЗУТ. При тези данни законосъобразно, както обосновано е приел съда е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при която правилно е наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Доколкото се поддържа, че касаторът Банов не е извършител на строежа, наведеният довод е неоснователен. Доказателствата по делото не изключват функцията му на извършител на същия. В това отношение ЗУТ държи сметка за извършеното незаконно строителство, което подлежи на премахване. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав,