Решение № 353 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 195/2015 г.

Решение № 353 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 195/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на И. И. Т., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "В. - 1 - И. Т.", със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. "Красна поляна" - II част, ул. "Добротич", бл. 36, ет 5, ап. 13 против решение № 7422 от 03.12.2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8825/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 2111400468/12.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1437/8.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в размер на 61 327 лв. и лихви за забава в размер на 44 287.92 лв. за данъчния период м. декември 2007 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, с РА незаконосъобразно му е определено задължение за ДДС по фактури, за които безспорно е установено, че са съставени от друго лице и към които са приложени фискални бонове, издадени от фискално устройство, регистрирано на друг търговец. Поради изложеното, според него, са налице основанията на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС за поправяне на допуснати грешки в подадените декларации, за което писмено са уведомени компетентните органи. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. К. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2111400468/12.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1437/8.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в размер на 61 327 лв. и лихви за забава в размер на 44 287.92 лв. за данъчния период м. декември 2007 г. Установено е, че в подадената справка-декларация /СД/ за данъчния период м. декември 2007 г. е деклариран начислен ДДС за продажбите в размер на 61 327 лв. във връзка с издадени от ЕТ "В. - 1 - И. Т." на "В. Т. 64" ЕООД фактури и данъчен кредит за покупките в размер на 61 206 лв. по фактури, издадени на ЕТ "В. - 1 - И. Т." от "М." ЕООД. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 61 206 лв. по фактурите, издадени от "М." ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25 ЗДДС с мотиви за липса на осъществени доставки. Определено е задължение за внасяне на ДДС в размера на декларирания такъв като начислен за продажбите на основание чл. 85 ЗДДС. Първоинстанционният съд е обосновал извод за това, че правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано, тъй като от данните по делото безспорно се установява, че ревизираното лице не е получило доставки на стоки и услуги от "М." ЕООД, които да е използвало във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност и за следващи предоставени от него облагаеми доставки. Фактурите не са включени от "М." ЕООД в дневника за продажбите и в подадената СД и това дружество при извършената насрещна проверка не потвърждава извършването на доставки с получател ревизирания ЕТ, както и не представя доказателства във връзка с доставките. Жалбоподателят потвърждава, че в данъчния период м. декември 2007 г. не е осъществявал търговска дейност и не е получател по доставки, нито е извършвал такива. От страна на жалбоподателя всъщност се оспорва приложението на чл. 85 ЗДДС по отношение на начисления ДДС с доводи за това, че фактурите са съставени от трето лице - В. Т. Л., представляващ и управляващ "В. Т. 64" ЕООД, и подписани от него, както за издател, така и за получател. Посоченото обстоятелство се установява от представената експертна справка № 353 от 18.09.2008 г., изготвена от експерт-графолог, и приложена по преписка вх. № 26198/2008 г. по описа на 03 РПУ на МВР и Постановление от 12.02.2009 г. на прокурор при СГП за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 2 и чл. 308 и следв. НК. АССГ е приел, че възражението на жалбоподателя за неприложимост на чл. 85 ЗДДС е неоснователно. Обосновал е този свой извод и с факта, че Тонев лично е подписал СД за м. декември 2007 г. и отчетните регистри и ги е подал в администрацията на НАП. Според съда законосъобразно органите по приходите са отказали да направят претендираната от ревизираното лице корекция, тъй като е поискана в хода на ревизионното производство, в което е установено неправомерно упражнено право на данъчен кредит и е несъвместима с така осъществената злоупотреба с права. Настоящата касационна инстанция намира оспореното в настоящото производство съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимите законови разпоредби. Както е видно от изложените накратко по-горе мотиви на първонистанционния съд и от доводите в касационната жалба, законосъобразността на РА в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "М." ЕООД, не се оспорва. Спорът е за това дължи ли се ДДС по фактурите, издадени от ЕТ "В. - 1 - И. Т." на "В. Т. 64" ЕООД, деклариран като начислен по продажбите в подадената СД за данъчния период м. декември 2007 г. Правилно е приел първонистанционният съд, че съгласно чл. 85 ЗДДС данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура. Съгласно чл. 86 от същия закон начисляването на ДДС включва освен издаването на документ, в който данъкът е вписан на отделен ред, посочването на размера на данъка при определяне резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 и посочването на документа в дневника за продажбите. По аналогичен начин се упражнява правото на приспадане по чл. 72, ал. 2 ЗДДС - чрез включване размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в СД по чл. 125 и включване на документа в дневника за покупките. Регистрите по чл. 124, ал. 1 ЗДДС за процесния данъчен период са подписани от Илиян Иванов Тонев, както и СД, в която размерът на данъка е деклариран като начислен по продажбите. Неоснователни са твърденията на касатора, че е подписал СД със съзнанието, че е с нулев резултат, тъй като няма осъществявана дейност от ЕТ през процесния данъчен период, при положение, че в дневника за продажбите и в дневника за покупките има вписани фактури. В тази връзка, както и във връзка с претенцията на жалбоподателя за корекция на начисления ДДС, следва да бъдат съобразени постановените от СЕС решения по преюдициални запитвания. Според приетото в тях чл. 203 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка, докато в съответствие с чл. 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено от данъка по облагаеми с ДДС сделки. При това положение принципът на данъчния неутралитет се гарантира посредством възможността за корекция на всеки неправомерно начислен данък, когато издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно и че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. Рискът от загуба на данъчни приходи не е напълно отстранен, докато получателят на фактурата, в която неправомерно е начислен ДДС, все още има възможност да я използва за упражняване на правото на приспадане. Задължението, установено в чл. 203 от директивата, цели да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в чл. 167 и следващи от същата директива право на приспадане може да породи /решения от 31 януари 2013 г. по дела С-642/11 "Строй Транс" ЕООД и С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД, решение от 18 юни 2009 по дело С-566/07, Stadeo BV/. От данните по делото се установява, че "В. Т. 64" ЕООД е упражнило право на приспадане по фактурите, издадени от ЕТ "В. - 1 - И. Т.", като ги е включило в дневника за покупките за м. декември 2007 г., а данъчният кредит е отразен съответно в подадената СД. Това дружество е дерегистрирано, считано от м. април 2008 г. и няма данни да е провеждана ревизия и да е налице влязъл в сила РА, с който да му е отказано право на приспадане по тези фактури. С оглед така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предложение последно ДОПК не следва да се присъжда. Такова е присъдено с първоинстанционното решение. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение