Решение № 429 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2015 г.

Решение № 429 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Община Ботевград е подала касационна жалба срещу решението от 8.12.2014 г. по адм. дело № 437/2014 г. по описа на Административния съд-София област, с което е била осъдена да заплати на Пешо Стоянов Пешев и Капка Стоянова Петкова общо сумата 2501 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска до изплащане на обезщетението. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят направените разноски. Ответниците Пешо Стоянов Пешев и Капка Стоянова Петкова са поискали отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Пешо Стоянов Пешев и Капка Стоянова Петкова, с която срещу Община Ботевград са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в общинската администрация. Съдът е допуснал за разглеждане исковите претенции в размер на 1500 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от предявяването на исковете или от 4.07.2013 г. Съдът е установил, че Пешо Стоянов Пешев и Капка Стоянова Петкова са собственици при равни части на недвижим имот, представляващ нива от 2, 0501 дка, съставляваща имот № 180010 по плана за земеразделяне на село Скравена, община Ботевград, съгласно решение № 15А/3.02.1997 г. на Общинската служба по земеделие - Ботевград. С молба № 9400-266/15.04.2013 г. до кмета на община Ботевград, Пешо Стоянов Пешев поискал да бъде открита процедура по рекултивация и възстановяване на имота, върху който били депонирани битови отпадъци, без да е част от намиращото се в съседство общинско сметище, или да бъде изкупен от Община Ботевград. С писмо от 24.04.2013 г. кметът на общината отговорил, че няма интерес за закупуването на недвижимия имот и че Община Ботевград е разработила и кандидатства по проект "Рекултивация на старо депо". Със служебна бележка от 26.03.2013 г., издадена от сдружение "Баткун" - село Скравена, се удостоверява, че сдружението е обработвало парцел 10, масив 180 по плана за земеразделяне на село Скравена до 2005 г. по договор със собствениците на имота, но след това обработването не било възможно поради построяването на сметище. От показанията на свидетел, разпитан по делото, е установено, че земята на ищците е заета от депонирани отпадъци, поради което частното земеделско сдружение "Баткун" се отказало да я обработва и прекратило отношенията със собствениците към 2005 г. Съгласно заключението на назначената техническа експертиза, огледът на място не довел до идентифицирането на имота, тъй като територии, съседни на сметището за битови отпадъци на община Ботевград, функционирало до 3.01.2013 г., в това число и процесния имот, били засипани с отпадъци. За възстановяването на годността на имота за земеделско ползване са необходими комплексни дейности, описани подробно в изготвения от Община Ботевград "Проект за рекултивация на терена на старото сметище", като и след извършването на рекултивационните дейности, имотът ще бъде годен за ползване след около 30 години. Пазарната цена на имота според предназначението му и в състояние за ползване, би възлизала на 2501 лева, считано към момента на предявяването на исковете. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Община Ботевград за изпълнение на задълженията по управление на отпадъците, предвидени в чл. 16, ал. 1 и чл. 19 от Закона за управление на отпадъците. Съдът изложил мотиви, че поради бездействието да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места, имотът на ищците е станал негоден за ползване като земеделска земя и е обезценен, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Имуществената вреда възлизала на сумата 2501 лева, която е била присъдена общо на двамата ищци заедно със законната лихва от предявяването на исковете. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Изводите на административния съд са логични и се основават на доказателствата по делото. Събраните от съда писмени и гласни доказателства кореспондират със заключението на вещото лице, че имотът е замърсен от битови отпадъци. Засягането на имота на ищците вследствие депонирането на отпадъци извън района на създаденото общинско сметище, е установено и от признанието на представителя на ответника в съдебно заседание от 17.06.2014 г. Според касационният жалбоподател, съдът не обсъдил данните, съдържащи се в проекта на Община Ботевград за рекултивация, както тези по писмо № 0405-146/13.09.2013 г. на Община Ботевград, от които било видно, че имотът на ищците не бил обект на замърсяване. Оплакването следва да се счете за неоснователно, тъй като сведенията, съдържащи се в посочените доказателствени източници, не разколебават направените от съда изводи. Първоинстанционният съд е посочил вярно, че проектът за управление на отпадъците няма отношение към преценката за незаконосъобразно бездействие на администрацията на Община Ботевград, която следва да бъде отнесена към времето на експлоатацията на депото, а не към времето след неговото закриване. Що се отнася до информацията в писмо № 0405-146/13.09.2013 г. на Община Ботевград, изпратено до изпълнителния директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, която съдът действително не е коментирал, тя е в подкрепа на направените в решението фактически констатации, така че не обосновава вероятност от друг изход на спора. В писмо № 0405-146/13.09.2013 г. е записано, че зоната на почистените от отпадъци имоти след закриването на депото за битови отпадъци включва и част от процесния имот № 180010, от което логично следва, че имотът е бил замърсен, след като е било извършено почистването му. Дори и само част от имота да е била затрупана с отпадъци, както и независимо от последващо предприетите рекултивационни мероприятия, налице е трайното му обезценяване с оглед невъзможността да бъде ползван по предназначение в течение на продължителен период от време. Общинската администрация е била длъжна да упражни контрол върху дейността на изпълнителите, натоварени със сметоизвозването на отпадъци на общинското депо в периода на неговата експлоатация и своевременно да вземе мерки за предотвратяване на нарушенията, свързани с депонирането на отпадъци извън неговите граници. Незаконосъобразното бездействие е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, с оглед на което административният съд е ангажирал имуществената отговорност на Община Ботевград. При липсата на сочените касационни основания за отмяна първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция служебно констатира, че съдът не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив, макар да е уважил частично исковите претенции, но този недостатък на решението не може да бъде отстранен в касационното производство. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Не следва да се присъждат разноски и на ответниците, тъй като липсват доказателства, че са направили такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд