Решение № 8007 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2009 г.

Решение № 8007 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" гр. София против Решение № 52/18.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2141/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответницата по касационна жалба-Клавдия Константинова Богданова чрез адв. Богданова оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя по жалба на Клавдия Константинова Богданова заповед № 71/26.01.2005 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", с която на основание чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното и правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е материално незаконосъобразен, тъй като с влязло в сила решение от 06.12.2006 г. по адм. д. № 743/2005 г. на Софийски градски съд (СГС) е отменена заповед № 38/14.01.2005 г. на изпълнителния директор на ИА "БСА", с която на Богданова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". При това положение заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се явява издадена без правно основание и подлежи на отмяна. Решението е правилно, липсват сочените касационни основания за отмяната му. От доказателствата по делото безспорно е установена отмяната на незаконното уволнение на ответницата по касация. След като дисциплинарното уволнение е основанието за прекратяване на служебното правоотношение, то унищожаването на заповедта за налагането му обуславя отмяната на последващата заповед. Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност на съдебното решение поради приетото от решаващия състав подаване в срок на жалбата срещу неблагоприятния административен акт. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото, този предварителен въпрос по допустимостта на оспорването е решен от административния съд и спора е разгледан по същество. Други конкретни касационни основания не са изложени в жалбата. При служебната проверка на обжалваното съдебно решение, задължителна по силата на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция не констатира пороци, които да водят до отмяна на съдебния акт. За яснота на изложението, ВАС, състав на пето отделение намира за необходимо да изложи следните съображения: В конкретния случай основанието за прекратяване на служебното правоотношение с държавната служителка е дисциплинарно уволнение - чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Поначало проява на напълно ненужна администрация е издаването на две отделни заповеди по повод на едно волеизявление на административния орган-в случая изпълнителния директор на ИА "БСА"-за дисциплинарно уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение. Такъв извод не може да се направи при тълкуването на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 3. Напротив, обратното тълкуване и прилагане както постъпва административния орган обезсмисля вложеното от законодателя съдържание на нормата. Едностранно прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие органът може да предприеме само в изчерпателно изброените в ал. 1, т. 1 - 7 на чл. 107 хипотези, които винаги представляват правното основание за прекратяването. Волеизявлението е само едно и то следва да бъде обективирано в един акт, който да съдържа реквизитите, които изисква чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо като разделя дисциплинарното уволнение и прекратяването на служебното правоотношение обективирайки ги в два отделни акта административният орган нарушава принципа за бързина и процесуална икономия в административния процес, установен в чл. 11 от АПК, като утежнява реализирането на защитата на правата на служителя от произвола на назначаващия орган. Изложените съображения са в контекста на приетото от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при издаване на Заповед № 71/26.01.2005 г. на изпълнителния директор на ИА "БСА". Отмяната на дисциплинарното уволнение лишава от материалноправното основание оспорената заповед. По изложените съображения и при липса на наведените касационни основания, оспорения съдебен акт следва да бъде потвърден от настоящата инстанция. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пито отделение