Решение № 5831 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 616/2010 г.

Решение № 5831 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 616/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Славейко Андреев Рангелов, от гр. Монтана, чрез неговия пълномощник срещу решение от 10.11.2009 г. по адм. д. № 330/2009 г. на Административен съд гр. Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба - началникът на РДНСК - Монтана, Стоян Иванов Ценков, Серьожа Ценков Ценков, Олга Ценкова Ценкова, Параскева Стоянова Ценкова и Григор Иванов Григоров не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-10-02/27.04.2009 г. на началника на РДНСК - Монтана, с която е отхвърлена жалбата му срещу одобрените и съгласувани инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 35/17.03.2009 г. на главния архитект на община Монтана за строеж на "плътна ограда" в УПИ 13 към УПИ 14, като оградата се изгради изцяло в УПИ 13, в кв. 40 на името на Стоян Ценков, Серьожа Ценков и Олга Георгиева. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Съседите са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. След като жалбоподателят е собственик на съседен имот, то той няма качеството на заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лице, поради което жалбата му е следвало да бъде преценена от административния орган като недопустима и като такава да бъде отхвърлена. В случая органът е отхвърлил жалбата, поради което постановената заповед е в съответствие с материалноправната разпоредба. Този извод не се опровергава и от обстоятелството, че в случая се касае за ограда в хипотезата на чл. 48, ал. 4 ЗУТ. Тя допуска при липса на съгласие на собственика на засегнатия имот /ако оградата е на регулационната линия/, строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м, да се извършва при спазване на изискванията на ал. 3, изр. 2, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, какъвто е настоящият казус. Поради това жалбоподателят пак не попада в кръга на заинтересуваните лица, изброени в нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и не е активно легитимиран да обжалва строителното разрешение, тъй като то се отнася за плътна ограда, която да бъде изцяло изпълнена в съседен имот, в който жалбоподателят не притежава вещни права. С оглед горното обжалваното решение е законосъобразно при правилно приложение на материалния закон. В аспекта на проблематиката решаващият съд е преценил законосъобразността на оспореното разрешение за строеж и през призмата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ. В тази насока безспорно се установява по делото, включително и от заключението на вещото лице, че най-късото разстояние до жилищната сграда в съседния имот е 2, 20 м, докато проектираната плътна ограда е с височина 2.00 м. Правилно съдът в тази насока е преценил, че разстоянието следва да е до жилищната сграда в ситуацията й на първия жилищен етаж, а не до външната площадка към първия жилищен етаж. Що се касае до въпросите за спор по отношение на регулационната линия и доколко същата е по кадастралната основа, то това е извън предмета на настоящето дело. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,