Решение № 10333 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2013 г.

Решение № 10333 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" /сега дирекция "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 2946 от 06.12.2012 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, ХI състав, постановено по адм. дело № 2409 по описа за 2011 г. на този съд, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 181005063/10.03.2011 г. на ТД на НАП гр. Варна относно определени данъчни задължения ДДС по ЗДДС и лихви за забава за данъчни периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г.; 2008 г. и 2009 г. Касаторът не оспорва решението в частта, в която е прогласен за нищожен ревизионен акт № 181005063/10.03.3011 г. на ТД на НАП гр. Варна, относно определените на ЕТ "Коско Коста Костов" данъчни задължения ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. януари; м. февруари; м. март и м. април 2005 г. и за данъчни периоди м. февруари; м. март; м. април и м. май 2006 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА в тази част. В условията на евентуалност иска да бъде отменено решението в оспорената част, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АДмС - Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - ЕТ "Коско Коста Костов", оспорва чрез адв. Върбанова касационната жалба. Подробни съображения формулира писмени бележки. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, счита че жалбата е допустима, а по същество тя е неоснователна: С решението в обжалваната част, АДмС - Варна е отменил ревизионен акт № 181005063/10.03.2011 г. на ТД на НАП гр. Варна относно определени данъчни задължения - ДДС по ЗДДС и лихви за забава за данъчни периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г.; 2008 г. и 2009 г. За да постанови този резултат съдът е съобразил следното: Въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, договори за възложени СМР, приемо-предавателни протоколи, фактури, обяснителни записки и други, приходните органи са констатирали, че през периода 2005 г. - 2009 г., ДЗЛ е било изпълнител и подизпълнител на строително - ремонтни работи, във връзка с които е закупувало строителни материали, заприходени в счетоводните регистри на търговеца и изписани като разходи за дейността, които обаче не могат да се обвържат с предмета на договорите и описаните в тях СМР. Според органът по приходите, материалите не са вложени в строителството и с тях не са извършени облагаеми доставки от жалбоподателя, поради което за доставките през данъчен период 2005 г. и 2006 г. не е налице предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), а за доставките през данъчни периоди 2007 г.; 2008 г. и 2009 г. - е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Съдът е приел изводите на ревизиращите за незаконосъобразни и необосновани, тъй като за изясняването на въпроса вложени ли са закупените строителни материали в извършените от търговеца СМР са необходими специални знания, което е налагало назначаване на техническа експертиза при ревизията. Наред с това са необосновани констатациите на органа, предвид събраните по делото доказателства като: аналитични регистри на см. 703 - "Приходи от продажба на услуги по обекти", от които е видно по кои фактури от кои доставчици са изписани вложените материали, както и на заключението на приетата по делото комплексна счетоводно - техническа експертиза. В заключение съдът се е мотивирал, че закупените от едноличния търговец материали безспорно са вложени в строителните обекти при извършените от него СМР и спрямо него е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за доставките от 2005 г. и 2006 г., тъй като получените стоки са използвани за извършване на облагаеми доставки, а за д. п. 2007 г., 2008 г. 2009 г. - са налице условията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, както и заключението на комплексната счетоводно -техническа експертиза, формулирал е изводите си в съответствие с приложимият материален закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая правилно е определен предмета на спора, а именно: налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за ЕТ "Коско Коста Костов" по фактурите за закупени строителни материали през периода 2005 г. - 2009 г., и вложени ли са материалите в извършваните от търговеца строително - ремонтни работи, т. е. използвани ли са за извършване на облагаеми доставки. Изводите на първоинстанционния съд на тези въпроси са обосновани, споделя се изцяло от настоящия касационен състав. От данните по делото и заключението на комплексната счетоводно - техническа експертиза, се установява, че при извършената проверка на първичните счетоводни документи, свързани с покупка на материали за осъществяване на СМР за всеки от процесните обекти, оглед на място и след контролни замервания на различни видове извършени работи и анализ на отделните видове СМР по обекти, ЕТ в периода 2005 г. - 2009 г. е извършил различни видове СМР, които отговарят на вложените материали и обем на работа съгласно приемателните протоколи. Съставени са подробни справки за всеки от обектите, съдържащи информация за номер на фактурата, дата, данъчна основа, начисленият ДДС и обща стойност на фактурата, посочени в приложенията към заключението за всеки обект отделно. Страните не спорят, че са налице достатъчно доказателства за отчетността по сметка 611 - "Разходи за дейността", аналитично заведени по обекти, клиенти, с което от ДЗЛ е спазен СС-11 - "Договори за строителство" за аналитично заведени разходи и приходи по всеки отделен договор или клиент, което е потвърдено и от комплексната СТЕ. Органите по приходите не оспорват реалността на извършените от търговеца СМР, нито осчетоводяването на фактурите от страните по тях, в това число и начисляването на ДДС при доставчика. Налице са всички законоустановени предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит на ЕТ по тези фактури. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски: С оглед на резултата по делото касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,