Решение № 10565 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4773/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника му юрк. Домузчиева, против решение 1696 от 16.03.2023 г., постановено по адм. дело 10890/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът Й. Филипова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Съвет на нотариусите при Нотариална камара на Република България не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отменя заповед СД-05-226 от 11.11.2022 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 34б, ал.4 и ал.5, изр. второ във вр. с ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и въз основа на решение на Експертния консултативен съвет за подпомагане на министъра на правосъдието при упражняване на правомощията му по чл. 34б ЗННД (назначен със заповед ЛС-04-421/10.09.2020 г. на министъра на правосъдието), обективирано в протокол 37 от заседанието на 27.10.2022 г. е отказано преместване района на действие на нотариус Й. Филипова, вписана в регистъра на Нотариалната камара на Република България под [номер], от съдебния район на Районен съд - гр. Хасково в съдебния район на Софийски районен съд и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявлението за преместване на нотариус Филипова в друг съдебен район съобразно дадените с решението указания. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД, в предписаната от закона форма, но при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неправилно прилагане на материалния закон. Излага, че посочените от нотариуса причини, за които представя доказателства, както и необсъденото от органа влошено психоемоционалното състояние на детето, което живее единствено с майка си и дядо си по майчина линия, който въпреки влошеното си здравословно състояние е необходимо да полага грижи (доколкото му е възможно) за детето, докато майка му е на работа в гр. Хасково, следва да бъдат квалифицирани като важни по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Сочи, че дядото е член на разширеното семейство на Филипова, който факт не може да бъде пренебрегнат, тъй като той живее с нея и дето й в едно домакинство и по арг. от § 1, т.7 от Закона за закрила на детето, той спада към т.нар. Семейна среда , а в оспорената заповед е направено силно стеснено тълкуване, че бащата на Й. Филипова не е от кръга на нейното семейство. Приема, че всички подробно изброени в първоинстанционното решение причини, свързани със здравословното състояние на жалбоподателката, на баща й, на детето й, с оглед на интензитета им в личен, социален и професионален аспект следва да се приемат като важни по смисъла на закона още повече, че не са установени причини от какъвто й да е характер, които да са важни по степен и с оглед общата цел на ЗННН, налагащи във всички случай оставането на нотариус Филипова да упражнява нотариални функции в района на действие на Районен съд гр. Хасково. Приема по отношение на втората предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД - липса на открити към момента на подаване на заявлението свободни места за нотариуси в съдебния район на Софийския районен съд, че към момента на подаване на заявлението от Филипова са били налице свободни места като се позовава и на представена по делото справка от МРРБ - ГД ГРАО за населението в Столична община към 05.03.2021 г. и към 11.11.2022 г., от които се установява, че броя на нотариусите за района на Софийски районен съд е по-малък от законово предвидения. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че са налице основания за отмяна на заповед СД-05-226 от 11.11.2022 г., издадена от министъра на правосъдието, с която не се разрешава преместване на нотариус Й. Филипова, вписана в регистъра на НК под [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд гр. Хасково, в съдебния район на Софийския районен съд. Законосъобразен е изводът, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК от страна на административния орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са обсъдени релевантните за изясняване на спора доказателства. С оглед преценката за спазване изискванията на чл.10, ал.1 ЗННД и възможността за откриване на допълнително място министърът на правосъдието не е установил броят на жителите в района на Софийския районен съд, както и на нотариусите в същия съдебен район. От страна на органа не са събрани доказателства в посочения смисъл, а формално е възприето отрицателното становище на Съвета на нотариусите при Нотариалната камара по заявленията на Й. Филипова. Също така не е изяснено, видно от представените по делото доказателства (заповеди за преместване), как е направена селекцията за преместване на други нотариуси от други съдебни райони в съдебния район на Софийски районен съд по същото време по което е подадено заявлението на Филипова и след това. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат законосъобразността на издадената заповед, която е постановена без да е установено, че условията за преместване на нотариус в друг съдебен район по чл. 34б, ал.1 ЗННД не са изпълнени. Правилно административният съд приема, че посочените процесуални пропуски водят до постановяване на заповедта в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД. Съгласно посочените разпоредби нотариус може да бъде преместен в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10 ЗННД и поради важни причини свързани със здравословното му състояние, семейно положение и др., настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му, които водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Сочените предпоставки, както правилно приема административният съд са кумулативни. Преместването може да се осъществи само при наличие на двете условия едновременно - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая с оглед представените по делото доказателства правилно е преценено, че са налице важни причини за преместването на нотариус Й. Филипова, вписана в регистъра на НК под [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд гр.Хасково, в съдебния район на Софийския районен съд. Законосъобразно е прието, че семейното положение на заявителката, здравословното състояние на нея, непълнолетното й дете и това на баща й, както и необходимостта детето да продължава да учи в позната и непроменяща се среда, предвид здравословното му състояние представляват важни причини по смисъла на закона, които представляват пречка нотариусът да продължи да изпълнява служебните си функции в съдебния район, в който е регистрирана. Правилно административния съд приема, че е налице и втората кумулативна предпоставка от предвидените в чл. 34б, ал. 1 ЗННД предпоставки за преместване - открито място по чл. 10 от закона, също се споделя от настоящата инстанция. Изводът на решаващия съд в този смисъл е обоснован от представените по делото доказателства за броя на населението в гр. София по постоянен и настоящ адрес и от броя на нотариусите с район на действие района на Софийския районен съд, чието съотношение съгласно изискванията чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗННД налага заключението, че към момента на постановяване на административния акт броят на нотариусите е по-малък от законово определения. Този извод е подкрепен и от приложеното по делото писмо от МРРБ - ГД ГРАО писмо (л.125). Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗННД, според която министърът на правосъдието може при необходимост да открие допълнително място за нотариус в съответния район. Следователно законодателят предоставя на министъра на правосъдието възможност с оглед конкретните обстоятелства да прецени необходимостта от допълнително място за нотариус в съответния район, дори бройката да превишава установената съгласно чл. 10, ал. 1 ЗННД като в случая тази възможност не е обсъдена от органа. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице материалноправните основания за отказ на министъра на правосъдието да разреши преместване на нотариус Й. Филипова, вписана в регистъра на НК под [еномер], с район на действие съдебния район на Районен съд гр.Хасково, в съдебния район на Софийския районен съд и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като отменя заповед СД-05-226 от 11.11.2022 г., издадена от министъра на правосъдието и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, каквото възражение е направено от касатора, без в касационната жалба да са изложени конкретни съображения за това. С определение от 05.12.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,