Решение № 6826 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2019 г.

Решение № 6826 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Николова Райчева против решение № 360 от 15.10.2019 г. по адм. дело № 215/2019 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Райчева против заповед № РД -0420/16.04.2019 г. на кмета на община Смолян, с която в полза на Х. Георгиев Хаджипетров, С. Георгиев Хаджипетров и М. Георгиева Хаджипетрова, собственици на поземлен имот с идентификатор 67653.914.128, е учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 67653.914.137, собственост на Райчева. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед РД -0420/16.04.2019 г. на кмета на община Смолян да бъде отменена, като й се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Смолян оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Ответниците С. Георгиев Хаджипетров, Х. Георгиев Хаджипетров и М. Георгиева Хаджипетрова също оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Смолян е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Николова Райчева против заповед № РД -0420/16.04.2019 г. на кмета на община Смолян, с която на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ в полза на Х. Георгиев Хаджипетров, С. Георгиев Хаджипетров и М. Георгиева Хаджипетрова е учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 67653.914.137, собственост на Райчева. По делото е установено, че за територията, на която се намират имотите има одобрен ПУП- ПР, по който за имота на Хаджипетрови с идентификатор 67653.914.128 по КККР на гр. Смолян е отреден УПИ XIV-128, кв. 69, а за имота на Райчева с идентификатор 67653.914.137 е отреден УПИ VII-466, кв. 68 по плана на гр. Смолян. С плана за регулация е предвидено достъпът до имота на Хаджипетрови да се осъществява по две улици – тупик съответно до о. т. 1013 и о. т. 1014, достигащи до границите на имота. Двете улици не са реализирани и отчуждителни мероприятия за изграждането им по ЗОС не са провеждани (нот. актове, заключение на вещото лице по изслушаната експертиза, обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание). Представено е и влязло в сила решение по гр. дело № 778/2016 г. на Административен съд – Смолян, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на община Смолян, че Т. Петкова Бачева, Е. Николова Пенева и Р. Николова Райчева към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Смолян са собственици на част от 62 кв. м. от ПИ с идентификатор 67653.914.463, представляващ общински път, собственост на община Смолян, кято неправилно не е заснета като част от собствения им ПИ с идентификатор 67653.914.137. Административният орган приема, че следва да определи трасето на преминаване през имота на Райчева в рамките на частта от 62 кв. м., за която е установено, че е част от ПИ с 67653.914.137 съгласно скицата към цитираното по- горе решение и със заповедта, предмет на оспорване се произнася в този смисъл. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Не са съобразени допуснатите нарушения във формата на оспорената заповед, довели до постановяването й и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да учреди право на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците не е постигнато и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Следователно, за да издаде заповед в този смисъл, органът трябва да изследва възможностите за достъп до имота на заявителя и след преценка на вариантите да избере икономично и целесъобразно техническо решение, като изложи съответни съображения. В случая заповедта не съдържа мотиви в този смисъл. Варианти за достъп до имота на заявителите не са обсъждани от административния орган, а в заповедта декларативно е посочено, че трасето, през което ще се осъществява преминаването е с площ от 62 кв. м. и представлява частта от ПИ с идентификатор 67653.914.137, означена на скицата към решението по адм. дело № 778/22016 г. на Районен съд – Смолян, постановено в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР между собствениците на ПИ с идентификатор 67653.914.137 и община Смолян, която е трето за настоящото производство лице. В противоречие с възприетото от административния съд допуснатите формални пропуски не могат да бъдат преодолени чрез ангажиране на доказателства в съдебно заседание. Констатираните нарушенията във формата на заповедта са самостоятелно основание за нейната отмяна. В случая тези формални пропуски обосновават постановяване на административния акт и в противоречие с материалния закон. Административният съд неправилно приема, че условията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ са изпълнени. Действително съгласие между собствениците на двата имота не е постигнато, но при липса на обсъдени алтернативни варианти не може да се приеме, че избраното от органа техническо решение е единственото икономично осъществимо и целесъобразно. Освен това в случая не е съобразен и факта, че за територията, в която попадат двата имота има одобрен ПУП- ПР, според който достъпът до имота на заявителите УПИ XIV-128, кв. 69 се осъществява по две улици – тупик, съответно до о. т. 1013 и до о. т. 1014. Планът не е реализиран, но наличието му създава възможност за прилагане на чл. 190, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗУТ за прокарване на временен път за осигуряване достъп до имота- сервитут, различен по съдържание и предпоставки от регламентирания в чл. 192 ЗУТ. Друг вариант за осигуряване на достъп е провеждане на отчуждителни мероприятия по ЗОС за изграждане на проектираните улици. В случая тези възможности не са изследвани и обсъдени от административния орган. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Смолян е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства и следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № РД -0420/16.04.2019 г. на кмета на община Смолян да бъде отменена, а на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С. Георгиев Хаджипетров, Х. Георгиев Хаджипетров и М. Георгиева Хаджипетрова. При новото разглеждане на заявлението кметът на община Смолян следва да съобрази изложеното по-горе и да изследва възможностите за достъп до имота на заявителите в хипотезата на чл. 192 ЗУТ, а също и да прецени наличието на условия за прилагане на чл. 190 от закона, като има предвид искането за заявителите и различията в съдържанието и предпоставките на регламентираните сервитути и да постанови административен акт, като изложи мотиви в подкрепа на възприетото становище. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете инстанции, община Смолян, в чийто състав е органът, постановил отменената заповед, следва да заплати на жалбоподателката Райчева сумата 2070. 00 разноски по делото пред двете инстанции, включващи 380. 00 лв. държавна такса за производството пред двете инстанции, 190. 00 лв. възнаграждение за вещо лице и 1500. 00 лв. възнаграждение за адвокат. Заплатеното от страната адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че заплатената сума не надвишава значително минималното възнаграждение за дела с такъв характер, предвидено в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения съдът приема, че заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания по смисъла на чл. 78, ал. 5 ЗУТ за присъждането му в по-нисък размер, а възражението на ответника в обратния смисъл е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,