Решение № 5039 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2017 г.

Решение № 5039 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. М. К., чрез адв. Й., срещу решение № 1365 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 2955/2016 г. на Административен съд - П.. С доводи за незаконосъобразност на решението, при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кмет на О. Р., чрез юрк. Т., излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор П. М. К. срещу заповед № 1259/18.11.2016 г. на кмета на община Р., с която на основание § 184, ал. 12 ПЗР на ЗИДЗУТ, във вр. с § 127, ал. 14 и ал. 15 ПЗР на ЗИДЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Гараж с надстройка за живеене", находящ се в УПИ IХ-819, кв. 65 по плана на с. К., община Р.. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа /одобрени проекти, разрешение за строеж/, в нарушение изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед, както и за непопадането му в хипотезите за търпимост на § 16 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Процесната заповед, обратно на твърденията на касатора, е издадена в унисон с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа мотиви от фактическа страна, както в обстоятелствената, така и в разпоредителната част, а именно: наредено е премахването на строежа, поради производство по узаконяване на същия приключило с отказ /заповед № 6 от 04.06.2012 г. на главния архитект на община Р./, което е основание за приложение на разпоредбата на § 184, ал. 12 ПЗР на ЗИДЗУТ, която препраща към разпоредбите на чл. 225 ЗУТ. Производството при постановен и влязъл в сила отказ за узаконяване по § 184, ал. 12 ПЗР на ЗИДЗУТ е различно от това по чл. 225 ЗУТ, тъй като в настоящия случай наличието на нарушенията по чл. 225, ал. 2, т. 1-6 ЗУТ не се изследва повторно в производството по премахване на незаконния строеж, вкл. и неговата търпимост по § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ. Не са допуснати и съществени нарушения на процесуалния закон по отношение на разпоредбите на чл. 196, във вр. с чл. 22, ал. 1 ГПК, тъй като предвид изложеното, не е било необходимо съдът да изследва търпимостта на обекта. Следователно, доводите в касационната жалба в тази насока са ирелевантни. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,