Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г.

Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. М. - прокурор в О. п. Б. и като представител на П. на РБ /П./ срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 18.ХII.2014 г. по гр. д. № 1918/2014 г. В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с определение № 941/20.VII.2015 г. по въпроса "е ли предпоставка за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение в извършване на престъпление срещу определено лице или за ангажиране на отговорността е достатъчно образувано и прекратено от прокуратурата досъдебно производство, по което лицето е имало качеството "свидетел". Ответникът по касационната жалба Г. Я. А. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 18.ХII.2014 г. БОС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на РС Карнобат от 29.VII.2014 г. по гр. д. № 269/2014 г. в отхвърлителната му част за разликата над 1000 лв. до 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на водено досъдебно производство за престъпление по чл. 255, ал. 3, т. 2, т. 5 и т. 6 НК и вместо него е постановил друго, с което е осъдил П. да заплати на Г. Я. А. още 2000 лв. обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 27.VII.2013 г. до окончателното им изплащане, изменил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за обезщетение за забава върху главницата от 1000 лв. за посочен период преди завеждане на делото и е осъдил П. да заплати на Г. А. законната лихва върху 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 27.VII.2013 г. - 6.III.2014 г. /датата на предявяването на иска/, потвърдил е /като краен резултат/ първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 3000 лв. до поддържания с въззивната жалба на ищеца размер 6 800 лв. /непрецизно е отменил и в тази част решението и е отхвърлил претенцията за разликата/ и е присъдил в тежест на П. 5 лв. д. т. за въззивното производство, основавайки се на чл. 9а ал. 1 ЗОДОВ. Въззивният съд с решението си е потвърдил първоинстанционното в останалата обжалвана част, която е относно разноските. За да постанови решението по съществото на спора, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3 /след изменението по ДВ бр. 98/2012 г./ ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на образуваното срещу него досъдебно производство № 75/2012 г. на ОП Б. за престъпление по чл. 255, ал. 3, т. 2, 5 и 6 НК, по което той е разпитван два пъти в качеството му на свидетел, извършени са и множество разпити на други свидетели, назначена е съдебно-счетоводна експертиза, събрана е информация от редица държавни органи - ТД на НАП, А., Р. и др. Досъдебното производство е прекратено с постановление на ОП Б. от 11.VI.2013 г., тъй като деянието не съставлява престъпление. След като в разглежданата хипотеза наказателното производство е завършило с оправдателен съдебен акт, повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно, поради което е налице незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на ищеца, обуславящо отговорността на П. за обезщетяването му за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е, че ищецът не е ангажирал доказателства как повдигнатото обвинение се е отразило на физическото и психическото му здраве, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план. Но при наличие на прекратено досъдебно производство /ДП/ без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди - нормално е наказателното производство да се е отразило негативно на психиката и личния му живот, фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на наказателното преследване той има отрицателни изживявания в тази връзка - незаконното обвинение ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно, негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни доказателства относно размера им /позовавайки се на практика на ВКС и на решение на ЕСПЧ по жалба № 41211/1998 г. срещу България/. Налице са при това положение обстоятелства, които предпоставят по-висок размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - ищецът не е бил осъждан, а досъдебното производство е образувано за тежко умишлено престъпление, извършените му два разпита и множество разпити на други свидетели. По нисък размер на обезщетението обосновават не вземането по отношение на него мярка за неотклонение и друга мярка за процесуална принуда, както и провеждането на производството в разумен срок. Ответникът не е доказал наличието на обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 5 ЗОДОВ /за намаляване на отговорността/. Предвид продължителността и интензитета на негативните душевни преживявания и здравословни проблеми и продължителността на наказателното производство съдът е приел, че обезщетение в размер на 3000 лв. отговаря на критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. С влезлите в сила /поради недопускането им до касационно обжалване/ решения на ОС Хасково по в. гр. д. № 134/2011 г. и на ОС Пловдив по в. гр. д. № 979/2012 г. по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, е прието, че държавата не отговаря за вреди по образувано досъдебно производство срещу конкретно лице, което не е привлечено по него като обвиняем, а е разпитвано като свидетел, и наказателното производство е прекратено. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира за правилен изводът в атакуваното решение по поставения за разрешаване въпрос. В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП. Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл. 207, ал. 1 НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК, или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо и незабавно производство по чл. 356, ал. 3 и чл. 362, ал. 3 НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК; при образуването на бързо или незабавно производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 и чл. 362, ал. 4 НПК; при образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с постановление по чл. 212, ал. 1 НПК не е предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него - чл. 214, ал. 1 НПК. Когато ДП в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му в постановлението/ и то е разпитано като свидетел /т.е. извършено е действие по разследване срещу него с участието му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /виж подобно разрешение на въпроса и в практиката на ВКС по гр. д. № 527/2015 г. IV ГО, по гр. д. № 1215/2011 г. III ГО, по гр. д. № 6047/2013 г. IV ГО, по гр. д. № 892/2015 г. IV ГО и др./. Касационната жалба е неоснователна по спора по същество. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, е правилен изводът на въззивния съд, че са налице всички предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността на П. за причинените на ищеца неимуществени вреди - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК от 11.IV.2012 г. /обосновано с наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер/ срещу него /вписано е името му/ е образувано ДП за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК /за това, че през периода 06.2007 г. - 08.2010 г. като управител и представляващ търговско дружество чрез потвърждаване на неистина и/или затаяване на истина, осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията, съставяне и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при предоставяне на информация пред органите по приходите, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 102091 лв., които са в особено големи размери/, разпоредено е разследване чрез разпит като свидетели на всички имащи отношение лица, да се изискат и приложат към делото относими оригинални счетоводни документи, да се назначи експертиза за установяване на дължимите от дружеството данъци, при нужда разкриване на банкова, осигурителна и данъчна тайни, да се извърши разследване относно придобитите от ищеца имущества с оглед обезпечаване на предвиденото за престъплението наказание "конфискация", и други; в хода на производството А. е разпитан като свидетел на 22.V.2012 г. и на 16.I.2013 г. и са събирани доказателства /в т.ч. чрез експертиза за редовност на воденото счетоводство на управляваното от него дружество, за данъчните задължения, взети са му образци за сравнително изследване и други/, като с постановление от 11.VI.2013 г., влязло в сила на 26.VII.2013 г., наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието, без ищецът да е бил привлечен в качеството на обвиняем по предвидения ред. По изложените в отговора на въпроса съображения неоснователни са всички заявени в касационната жалба оплаквания на касатора относно наличието на обвинение в извършване на престъпление като елемент от фактическия състав на посочената разпоредба от ЗОДОВ. Не се оправдават от данните по делото и оплакванията за непосочване от въззивния съд какво е повдигнатото на ищеца обвинение и какви са незаконните процесуални действия по отношение на него, както и че не са установени негови негативни емоции и преживявания, отразяващи се на обичайния му начин на живот, в причинна връзка с повдигнатото обвинение. В съответствие с трайната практика на ВКС е изводът, че при наличие на обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което е прекратено поради несъставомерност /или е постановена оправдателна присъда/, е несъмнено и без да са налице други доказателства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично обусловени от провежданото производство /виж в тази насока решение по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС IV ГО/, рефлектиращи върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот. Неоснователно е и оплакването по приложението на чл. 52 ЗЗД. Действително при определяне на обезщетението въззивният съд е взел предвид и отражения на психиката и здравословни проблеми на ищеца, въпреки че в исковата си молба ищецът не е заявил претенция за обезвреда на такива вреди /а на вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения и злепоставяния от засегнати добро име, чест и достойнство и недоверие в обществото/ и липсата на доказателства за това. Това, обаче, не се е отразило на определения размер на обезщетението с оглед останалите съобразени в тази връзка обстоятелства - чистото съдебно минало на А., наказателното му преследване за тежко умишлено престъпление и периодът, през който то е продължило, извършените следствени действия, вкл. двукратното му разпитване като свидетел, обосноваващи съответствие с принципа за справедливост, съдържащ се в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, на присъденото обезщетение. Не се е отразило на крайния резултат по делото непрецизният извод на въззивния съд, че "след като в разглежданата хипотеза наказателното производство е завършило с оправдателен съдебен акт, повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно.......". Касационната жалба в частта относно присъдените в тежест на П. разноски следва да се приеме като искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, компетентен да се произнесе по което е въззивният съд, на който поради това тя следва да бъде изпратена. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно в обжалваните му осъдителни части по претенциите за обезщетение за неимуществени вреди и за лихви. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,