Решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2010 г.

Решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Гергана Стоянова Шенкова - директор на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Кърджали, срещу решение № 58/27.05.2010 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 65/2010 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № ПОВН-14/08.03.2010 г. на директора на РУСО - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № О-08-081-02-00012362/22.01.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО, като е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Бехрин Рафет Местан за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по представен болничен лист № 2434111, серия А, издаден на 04.01.2010 г. за периода от 17.12.2009 г. до 31.01.2010 г.. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на АС - Кърджали и вместо него да се постанови друго по същество от касационния съд, с което да се отхвърли жалбата на Бехрин Рафет Местан срещу оспорените актове на РУСО - Кърджали. Ответната страна - Бехрин Рафет Местан от гр. Кърджали, в представено от пълномощника й адвокат Румен Петков писмена защита, оспорва касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на предявените касационни основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Кърджалийския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Бехрин Рафет Местан решение № ПОВН-14/08.03.2010 г. на директора на РУСО-Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-02-00012362/22.01.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за времето от 17.12.2009 г. до 31.01.2010 г. по представения в РУСО-Кърджали болничен лист № 2434111, серия А, издаден на 04.01.2010 г. от МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски", гр. Кърджали. За да отмени решението на директора на РУСО-Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите първоинстанционният съд е приел, че са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 от АПК. Обоснован е извод, че към 17.12.2009 г. - датата на настъпване на осигурителния риск, жалбоподателката е била в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО, отговаряла е и на условията, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО за еднократно придобит 6 месечен осигурителен стаж за риска общо заболяване и майчинство, и поради тази причина е следвало да се ползва и правилно в случая се е ползвала от предвидената в закона възможност да получи съответно обезщетение за настъпилата временна неработоспособност по б. л. № 2434111, серия А, издаден на 04.01.2010 г.. При връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган, в тази насока с отменителното решение на АС-Кърджали са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с представения по делото трудов договор № 5/13.01.2010 г. (лист 16), сключен между Бехрин Местан и кмета на Община Кърджали, съдът е указал на РУСО-Кърджали да изясни на коя дата жалбоподателката е постъпила на работа по този договор, съответно за кои дни след 13.01.2010 г. до 31.01.2010 г. й е начислено трудово възнаграждение, което изключва изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност за същия период - вж. чл. 46, ал. 3 от КСО в сила от 01.01.2010 г. (ДВ, бр. 99 от 2009 г.). Решението на Кърджалийския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Касаторът не оспорва, че за времето на трудовата си дейност Бехрин Местан е придобила изискуемия се 6 месеца осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 от КСО, през който е осигурявана и за осигурителния риск общо заболяване и майчинство. За наличие на това обстоятелство се сочи изрично в мотивите на обжалваното решение № ПОВН-14/08.03.2010 г. на директора на РУСО-Кърджали (л. л. 8 и 9 на делото), което гласи: "Следва да бъде изрично подчертано, че с разпореждане № О-08-081-02-00012362/22.01.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - Кърджали не се оспорва от страна на административния орган наличието на шестмесечен осигурителен стаж, както се сочи в жалбата". В съдебното заседание на 29.04.2010 г. упълномощеният от директора на РУСО-Кърджали юрисконсулт Радичев потвърждава обстоятелството, прието за безспорно от съда, че е налице 6 месеца осигурителен стаж, придобит от Местан преди 2009 г.. Приложена е и административната преписка, включително справка за общ осигурителен стаж от която е видно, че Бехрин Местан има много повече от 6 месеца осигурителен стаж, през който е осигурявана за всички осигурителни рискове. От м. 02.2009 г. Бехрин Местан е започнала дейност като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а съгласно ал. 4 на същата разпоредба по свой избор може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Регламентацията, свързана със самоосигуряващите се лица и по-конкретно заявения от тях вид на осигуряване, се съдържа в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), където е посочено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Това именно е направила жалбоподателката, като с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. № 900846834, подадена в ТД на НАП Кърджали на 27.07.2009 г. е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 01.02.2009 г. и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, в т. ч. за общо заболяване и майчинство. С решението на първоинстанционния съд е приет за частично основателен доводът на директора на РУСО-Кърджали, поддържан и с касационната жалба, че декларацията от 27.07.2009 г. "няма никаква правна стойност и не поражда никакви правни последици". Тази съдебна инстанция е споделила становището на административния орган, "че е недопустимо за минал период да се заявява осигуряване, но не следва да се игнорира обстоятелството, че след 27.07.2009 г. по отношение на жалбоподателката са изпълнени необходимите условия, придаващи и качеството осигурено лице за съответния риск: декларирала е трудова дейност (като икономист), посочила е вида на осигуряването и е внесла дължимите осигурителни вноски." При така установената фактическа обстановка и с оглед на приложимите разпоредби първоинстанционният съд е дал правилен и обоснован отговор на поставения с решението въпрос, според който към 17.12.2009 г. - датата на настъпване на осигурителния риск, жалбоподателката Бехрин Местан има придобит изискуем 6 месеца осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 от КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената при започване на трудовата дейност (макар и със забава) декларация по чл. 1, ал. 3 на НООСЛБГРЧМЛ (редакция до 01.01.2010 г., действала преди допълнението й с изр. трето - ДВ, бр. 2/2010 г.) до ТД на НАП-Кърджали, като е внесла дължимите осигурителни вноски. Въз основа на въведеното допълнение на Наредбата, текстът на което гласи: "При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт" може да се направи извод, че с изтичането на 7-дневния срок от започването (възобновяването) на трудовата дейност се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Бехрин Рафет Местан е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което правилно съставът на АС-Кърджали е отменил оспорените административни актове, основани на нея и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения тричленният състав на ВАС намира, че не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение