Решение № 863 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. С. В., [ЕГН] чрез адв. Чавдаров срещу Решение 2652/08.07.2024г. на Административен съд-гр.Пазарджик, постановено по адм.д. 829/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 13/06/3/0/06249/04/01 от 26.07.2023 год. на Директора на Областна дирекция - Пловдив при Държавен фонд Земеделие София, и жалбоподателят е осъдено да заплати разноски на ДФ "Земеделие" в размер на 150 лeва. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че решението е постановено и при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива, не съответстващи на доказателствата по делото. Моли за отмяна на оспорваното решение и вместо него за постановяване на ново, с отмяна на процесния АУПДВ в следствие противоречието му със закона и с неговата цел. Претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, оспорва в писмен отговор касационната жалба, считайки жалбата за неоснователна пради подробни съображения, изложени по съществото на спора. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е АУПДВ 13/06/3/0/06249/04/01 от 26.07.2023 год. на Директора на Областна дирекция - Пловдив при Държавен фонд Земеделие - София, с който на Х. С. В. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779,00 лева, представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.007-1007-С01 от 19.03.2021 год., прекратен е договорът и на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лева, представляващо първо плащане по административния договор, съгласно таблица 1. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: С писмо с изх. 01-163-6500/610 от 20.10.2022 г. ДФ "Земеделие" е открил производство по издаване на АУПДВ, на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. Производството е образувано във връзка с констатации, направени след административни проверки и проверки на място, извършени на 11.05.2022 г. и на 29.08.2022 г. На 04.11.2022 г. чрез ИСУН е получено Възражение относно писмо с изх. 01-163-6500/610 от 20.10.2022 г., в което ползвателя възразява срещу стартиралата процедура за АУПДВ и представя допълнителни документи. С цел да се установи действителното състояние на стопанството и отглеждането на съответните култури и наличието на изкуствено създадени условия, в периода 25.04.2023 - 27.04.2023 г. е извършена трета проверка на място от служители на отдел РТИ гр. Пловдив в стопанството на Х. С. В.. Предвид констатациите от извършената проверка на място е прието, че не е увеличен икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора, което представлява нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Административен договор BG06RDNP001-6.007-1007-С01 от 19.03.2021 г. и т. 17, 17.9 и 17/Ю заложени в Раздел 1 - Техническо изпълнение на проектите. На следващо място е прието, че са създадени изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощ в противоречие на целите на европейското и национално законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярка 6.3. Този извод е аргументиран с подробни факти относно личните и икономически връзки, както между Х. В. и А. И., така и връзките на последния с лицата И. И., А. Р., Н. С., К. П., В. И.. За изясняване на фактите по делото е била назначена и приета съдебно- геодезическа експертиза и са разпитани двама свидетели. След извършена преценка за законосъобразност на акта съдът е счел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил като правилна констатацията на административния орган относно неувеличавани на размера на стопанството спрямо първоначалния размер, както и за наличието на изкуствено създадени условия. Решаващият съдебен състав е цитирал приложимата нормативна уредба, стигайки до извода, че създадените земеделски стопанства не са израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а са изградени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4. 1, с оглед получаване на предимство за получаване на помощ в противоречие на целите на европейското и национално законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярка 6.3. Касационната съдебна инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Не е оборена по никакъв начин констатацията в процесния АУПДВ, че касационния жалбоподател не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО, в срока по чл. 6, ал. 1 от административния договор. Последното представлява нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Административен договор BG06RDNP001 -6.007-1007-С01 от 19.03.2021г. и т. 17, 17.9 и 17.10, заложени в Условия за изпълнение, Раздел 1 - Техническо изпълнение на проектите На следващо място съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредба 9/2015 г. "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Чл. 60 от цитирания регламент предвижда, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В решение на СЕС по дело С-434/12 е посочено, че за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С-515/03, Recueil, стр. I-7355, точка 39 и цитираната съдебна практика). Доказването е съобразно правилата в националното право (т. 30). По силата на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, е на административния орган. В оспорения индивидуален административен акт е посочено, че участващите в изкуствените условия субекти са група от земеделски стопани, формално неосъществяващи отношения на свързаност и партньорство по смисъла на ЗМСП, в следствие на което са неприложими последиците, произтичащи от чл. 39, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 15 от Наредба 9/2015 година. Предимството се изразява във формално съответствие на представените проекти с изискванията за ненадвишаване на максималните размери на помощта и с привидната насоченост на проектите към целите на подпомагането по подмярката, когато в действителност тези цели няма да бъдат постигнати. Изводът се налага от съвкупността на установените в хода на проверките обективни факти и обстоятелства, сочещи за наличието на връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и идентичност между проектите на кандидатите и ползвателите на финансова помощ по подмярката - Х. В. и А. И., така и връзките на последния с лицата И. И., А. Р., Н. С., К. П., В. И.. В случаят правното основание е чл. 60 от Регламент 1306/2013 г., като в АУПДВ, на стр. 2 до стр. 14 са описани фактите, установяващи и доказващи изкуствено създадените условия, респективно съдът не е разширил и не се е произнесъл извън предмета на делото. Предпоставките за изкуствени условия в процесния казус, са установени въз основа на фактите, станали известни на органа през 2021 и 2022 година, но преди издаване на оспорения АУПДВ. Административният съд е формулирал обоснован извод на базата на установената фактическа обстановка, че между Х. В. и А. И., И. И., А. Р., Н. С., К. П., В. И. са констатирани връзки, индикатори и обвързаности, мотивиращи извод за умишлена координация между субектите, реализирана чрез предварителна уговорка и с цел осигуряване на външно съответствие с изискванията за одобрение на подадените документи, така че да се получи финансиране от ЕС и републиканския бюджет. Горепосоченото обаче е в несъответствие с действителните операции в РБ. Въз основа на гореизложеното може да се направи съвкупния извод, че физическите лица се представляват от едни и същи хора, извършват дейностите, осъществяват контактите с ДФЗ, изготвят проектите и депозират заявленията. Доказано е по делото, че описаните в АУПДВ дружества, осъществяват продажба на стоки между едни и същи лица, поведението им не е адресирано към повишаване на тяхната конкурентоспособност. Съвместната дейност, извършвана между Х. И. и останалите лица, тяхното обвързване от различно естество противоречат на целите на мярката. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила.