Решение № 5763 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2016 г.

Решение № 5763 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 100 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 2890/2015 г. по описа на Административен съд - В., 8-ми състав, В ЧАСТТА, в която по жалба на "Агропродукт" АД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03001814002722-091-001 от 05.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 398 от 24.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП в частта, с която на "Агропродукт" АД, представлявано от В. И. Д., са установени задължения за ДДС за д. п. м. 09.2014 г. в размер над 19 140,64 лева със съответните лихви, както и в частта за разноските. С влязло в сила определение № 5623 от 12.05.2016 г. по адм. дело № 3268/2016 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставена без разглеждане касационната жалба на "Агропродукт" АД срещу Решение № 100 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 2890/2015 г. по описа на Административен съд - В., 8-ми състав, в съответната отхвърлителна част и производството по делото в тази му част е прекратено. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В., излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно Административен съд - В. е приел, че във фактури № 58/1.09.2014 г. и № 59/13.09.2014 г. не е посочено, че данъкът се дължи отделно, тъй като за данъчна основа са посочени съответно 48 705,84 лева и 38 814 лева и ДДС е посочен на отделен ред като е посочена грешна ставка 0%, вместо 20%. Касаторът твърди, че не е налице хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, поради което счита, че неправилно е приложен материалния закон. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1128,19 лева. Ответната страна "Агропродукт" АД, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. е бил Ревизионен акт № Р-03001814002722-091-001 от 5.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 398 от 24.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "Агропродукт" АД са установени задължения за ДДС общо в размер на 27297,97 лв. и лихви 1139,76 лв., от които по периоди и в размер, както следва: м. 08.2014 г. - 5240,00 лв. и лихви 0,00 лв; м. 09.2014 г. - 22057,97 лв. и лихви 1139,76 лв. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на "Агропродукт" АД Ревизионен акт № Р-03001814002722-091-001 от 5.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 398 от 24.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на "Агропродукт" АД, представлявано от В. И. Д., са установени задължения за ДДС за д. п. м. 09.2014 г. в размер над 19 140,64 лева със съответните лихви, отхвърлена е жалбата му в останалата част и е осъдено "Агропродукт" АД да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП сумата от 1274,91 лева, юрисконсултско възнаграждение. Пред настоящата инстанция предмет на разглеждане е решението в отхвърлителната му част и в частта за разноските. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че неправилно е определен от страна на приходните органи размерът на дължимия ДДС по фактури № 58/1.09.2014 г. и № 59/13.09.2014 г., издадени от ревизираното лице на СД "Ведиа-Р". Посочил е, че ДДС е изчислен като общата стойност по двете фактури - 87519,84 лв. е умножена по ставка 20%, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. В тази връзка е разгледал практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела C.-H. T., С-249/12 и С/250/12; дело E. G., Решение от 3 юли 1997 г. по дело Goldsmiths, C 330/95 и по дело Болкан енд Сий пропъртис и Провадинвест, C 621/10 и C 129/11. Изложил е, че от така даденото тълкуване от СЕС следва една основните характерни особености на ДДС, че този данък е точно пропорционален на цената на съответните стоки и услуги, което означава, че пропорционално приносът на всички доставчици за внасянето на ДДС е един и същ спрямо общия размер на сумите, получени за продадените стоки. По тази причина е приел, че в случай, че не съществува възможност за доставчиците да получат от клиентите поискания впоследствие от данъчната администрация ДДС, договорената/платената цена трябва да се счита за цена с вече включен ДДС. А. съд е констатирал, че в настоящия случай е безспорно, че ЗДДС не предвижда възможност доставчикът да изисква от клиента си начисления от данъчната администрация ДДС, нито получателят, който в случая е и нерегистрирано по ЗДДС лице, има право да го приспадне, поради което органите по приходите е следвало да приложат разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да изчислят размера на задълженията по формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, ДДС включен в цената от 87519,84 лв. е изчислен от съда в размер на 14 586,64 лв. Първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с РА е начислен ДДС над този размер, поради което в тази част жалбата е уважена и РА е отменен. Решението в обжалваната му част е правилно и обосновано. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е извършил корекция на определената от ревизията данъчна основа за облагане с ДДС. П. съдът е установил, че ревизията не се е съобразила с чл. 67 от ЗДДС, като е начислила ДДС върху посочената цена във фактурите, вместо да приеме, че данъкът е включен в нея. В този смисъл съдът правилно се е позовавал на съдебна практика на СЕС в Люксембург - С-249/12 и С-250/12, позовавайки се на чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО, според която когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето - платец на дължимия за обложената сделка данък върху добавената стойност, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък върху добавената стойност, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Правилно съдът е обсъдил процесната хипотеза, при която търговецът не би могъл да получи от своя получател, на когото е продал стоката, начисления от ревизията ДДС и затова не следва мерките на всяка държава-членка за гарантиране събирането на ДДС да надхвърлят необходимото за постигане на целта й за това. В този смисъл извършеното от съда преизчисление на данъчната основа за облагане по ДДС (приемайки, че данъкът е включен в цената на стоките) е правилно и в съответствие с приложимите материални закони - ЗДДС. С оглед на изложеното оплакванията на касатора - директор на дирекция "ОДОП" - гр. В. за неправилно определената данъчна основа за облагане с косвен данък са неоснователни. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация не се дължат разноски, тъй като няма направено искане за присъждането им, както и доказателства за осъществени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение