Решение № 63 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6029/2007 г.

Решение № 63 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6029/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение от 20.07.2007 г. по гр. д. № 292/2006 г. Разградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 29.03.2006 г. и това от 28.12.2006 год., двете по гр. д. № 1037/2005 г. на Разградския районен съд само в частта им, в която е прието, че част от допуснатите до делба движими вещи се намират в Ц. Ц. и вместо това е постановил друго, с което приел, че същите, а именно: 4 бр. родопски одеала, маслен радиатор, вентилаторна печка, настолен вентилатор, 2 бр. фотьойли, 2 бр. мокет, 2 бр. килими, 2 бр. сервизи за хранене (чинии) за 12 души, поялник, такъв за пластмаса, разтегателна маса, 4 бр. столове, полюлей, немски хладилник, месомелачка, китеници, шмиргел, менгеме, 100 м. кабел, 3 кутии електроди, електрожен, дрелка, машина за шкурене на дърво и на автомобили, моторна резачка за дърва и ъглошлайф се държат от С. Ц. В останалата му част, с която са допуснати до делба движими вещи и в частта, с която искът за делба на такива е отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд. Въззивното решение се обжалва от С. Г. Ц. в частта му, с която е отхвърлен иска й за делба на следните вещи: походно легло, златен пръстен - 3 гр., котешки дамски кожух - бял, 1 бр. електрическа дрелка, мобилен телефон м. "С.", настолен вентилатор, мотокултиватор и ремарке към него и шевна машина, в частта, с която е допусната делба на вещи, които не са придобити по време на брака - цветен телевизор - голям, цветен телевизор - малък, правоъгълна сгъваема маса, коридорна закачалка, хладилник-фризер, м. "Ф.", пералня, м. "З.", 100 м. кабел, 3 кутии електроди, както и в частта, в която е посочено, че движимите вещи се намират в нейно държане. Същата поддържа становище за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи, с молба за отмяната му в обжалваните части и се постанови друго решение по същество. Съделителят Ц. Ц. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявени са обективно съединени искове за делба на движими вещи, придобити по време на брака на страните, прекратен с развод. Установено е от ангажираните от страните свидетелски показания, че по време на брака им същите са купували вещи за домакинството, за обзавеждане на жилището, в което са живели, като въззивният съд, при липса на писмени доказателства за придобиването им, е обсъждал показанията, при приложението на чл. 136 ГПК (отм.) относно тези на заинтересуваните свидетелите поради родството им със страните. Направените изводи за неоснователност на предявените от касаторката искове за делба на част от описаните в молбата й по чл. 278, ал. 2 ГПК (отм.) вещи, предмет на настоящата жалба, са правилни. По делото не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин придобиването им от страните по време на брака им, нито наличието им, като част от вещите не са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се даде вяра на свидетелските показания. Решението е правилно и в частта, в която са допуснати до делба движимите вещи, предмет на настоящето производство, с оглед преценката на събраните свидетелски показания, установяващи придобиването им от страните по време на брака им, продължил достатъчно дълъг период и неоснователността на възражението на касаторката, че част от тях са придобити или преди брака, или от родителите й. Представените писмени доказателства не установяват твърденията й, тъй като в част от тях не е видно каква вещ е закупена, както и кой е купувач. С оглед обстоятелството, че ищецът е напуснал жилището и недоказаността на твърдението на касаторката, че същият е взел точно определени вещи от дома, то правилно съдът е приел, че същите са в държане на последната, която е останала в семейното жилище. Поради горните съображения, въззивното решение е правилно и обосновано, не са допуснати поддържаните касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, II г. о.