Решение № 3970 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 329/2011 г.

Решение № 3970 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 329/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на Рашко Иванов Иванов, Цветанка Иванова Луканова, Станка Иванова Донева, Иван Симеонов Донев, Михаела Симеонова Кръстанова, Величко Иванов Костов, Дарина Величкова Петрова, Борислав Миладинов Радев, Георги Русимов Киров, Николина Василева Александрова, Виолета Димитрова Костова, Янислав Маринов Михайлов, Нели Димитрова Игова, Милка Василева Костадинова, подадени чрез пълномощника им адв. Д. Богданова против решение № 9966/16.07.2010 г. на Върховния административен съд на РБ - Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 4882 по описа за 2008 г.. С решението е отхвърлена жалбата на лицата против отказ на министъра на културата, постановен с писмо изх. № 94 - 00 - 657/31.07.2006 г., да се признае правото им на обезщетяване по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ за имоти на наследодателя им Цветан Илиев Пейчев, в частта за одържавени имоти пл. № № 199, 220 и 250 в землището на Илиянци, включени в активите на "Стоков базар Илиянци" ЕООД и намиращи се в Складова зона "Илиянци" - Връбница, в частта за определяне на обезщетение за разликата от 3538 кв. м. до 8598 кв. м., а именно: 4635 кв. м. от пл. № 199, 1050 кв. м. от пл. № 220 и 513 кв. м. от пл. № 250. В полза на министерство на културата са присъдени разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила се отнасяло до извода на съда, че процесните имоти не са отнети без законово основание и не по установения законов ред. В тази част обжалваното решение възпроизвеждало мотивите на решение № 4273/11.05.2005 г. по приложеното адм. д. № 1089/05 г. на ВАС - Петчленен състав, което обаче се отнася за други имоти и е между други страни. По процесното дело искането за обезщетяване не е основано на чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ. Неправилно е изтълкувана и приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗОСОИ, с която физическите лица са мотивирали своето искане. Причините за неплащане на обезщетението са ирелевантни по казуса. Касаторите споделят особеното мнение на чл. от състава на съда, постановил обжалваното решение. Това особено мнение е съобразено с практиката на ЕСПЧ. Пледирали са чрез адв. Богданова за уважаване на касационната жалба, във връзка с което са представени подробни писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - министърът на културата я е оспорил със съображения, изложени в писмено възражение от юрисконсулт М. Господинова и поддържани в съдебно заседание чрез адв. Л. Карпузова. Безспорно доказателство, че имотите не са били заети до 09.07.1956 г. е заключението по СТЕ. В този смисъл ответникът намира за правилен мотивът на съда, че отчуждаването на имота, като осъществено на основание ЗПИНМ не попада в приложното поле на реституционния закон - ЗОСОИ. Не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на реституционните закони, в следствие на което първоинстанционното решение е правилно. Моли за присъждане на разноски. Заинтересуваната страна - "Булреал" АД - гр. София я е оспорила чрез адв. Киров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като е доказано отчуждаването на процесните имоти по ЗПИНМ (отм.). Жалбоподателите не са доказали причините за не получаване на обезщетение. Върховният административен съд - Петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срок, поради което същата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С влязло в сила решение № 3564/27.03.2008 г. Петчленен състав на ВАС - I колегия по адм. д. № 887/08 г. е отменил изцяло решение № 12273/05.12.2007 г., постановено по адм. д. № 11624/2006 г. на ВАС - Трето отделение, връщайки делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С решение № 9966/16.07.2010 г. по адм. д. № 4882/08 г. ВАС - Четвърто отделение е отхвърлил жалбата на лицата против отказ на министъра на културата, постановен с писмо изх. № 94 - 00 - 657/31.07.2006 г., да се признае правото им на обезщетяване по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ за имоти на наследодателя им Цветан Илиев Пейчев, в частта за одържавени имоти пл. № № 199, 220 и 250 в землището на Илиянци, включени в активите на "Стоков базар Илиянци" ЕООД и намиращи се в Складова зона "Илиянци" - Връбница, в частта за определяне на обезщетение за разликата от 3538 кв. м. до 8598 кв. м., а именно: 4635 кв. м. от пл. № 199, 1050 кв. м. от пл. № 220 и 513 кв. м. от пл. № 250. Прието е за установено, че жалбоподателите са наследници на Цветан Илиев Пейчев, починал на 13.10.1965 г.. За процесните имоти са съставени АДС. При новото разглеждане и в изпълнение на отменителните указания тричленният състав на ВАС е приел като доказателства, тези съдържащи се по адм. д. № 1271/99 г. и № 9314/2000 г., двете на ВАС. Съдът е назначил допълнителна техническа експертиза (л. 67 от делото), чието заключение е кредитирано като компетентно и неоспорено от страните. Вещото лице е констатирало идентичността на имотите с пл. № № № 199,220, 250 с бившите ниви по представените нотариални актове. За установяване начина на одържавяване на процесните части от имотите съдът е съобразил документите от регулационни преписки № № 2/1952 г., 10/1955 г. и 1/1956 г. От протоколите на оценителната комисия по чл. 67 ППЗПИНМ (отм.) е видно, че със заповед № 6320/09.11.1951 г. министърът на комуналното стопанство и благоустройството е утвърдил улично - регулационен план на складовата зона и землищата на селата "Илиянци" и "Връбница" за построяване на склад за нуждите на ДТП "Облекло и обувки" гр. София, преутвърден със заповед № 680/21.12.1955 г.. С протоколите са били оценени и имоти пл. № 220 и 250, собственост на наследодателя на жалбоподателите. С протокол от 25.06.1955 г. на оценителната комисия по чл. 67 ППЗИНМ по рег. преписка № 10/1955 г. и удостоверение на техн. служба при районна администрация "Надежда" имот пл. № 199 е установено отчуждаване със заповед № 4819/24.08.1954 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство. Вещото лице Бошнаков е посочило в заключението си, че към 1955 г. част от складовете, за които са отчуждени част от имотите, са били построени. С разписка от 08.06.1955 г. Цветан Илиев е уведомен, че за имот пл. № 220, който се отчуждава по регулация, има определена цена. В изпълнение на отменителните указания тричленният състав на ВАС - четвърто отделение е изложил мотиви според които частите от процесните имоти, придобити първоначално от общият наследодател, не са земеделски земи, предвид приложеното удостоверение, установяващо образуването на ТКЗС през 1957 г.. При така възприетата фактическа обстановка съдът е формулирал правни изводи за следното: Отчуждаване на имота е осъществено на основание ЗПИНМ (отм.), който закон не е включен в приложното поле на ЗОСОИ. Предпоставките за признаване на право на обезщетение по ЗОСОИ са легално и кумулативно установени в чл. 2 от закона, а именно: заявителят да е наследник на бивш собственик на съответния имот; заявлението да е подадено в преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ; имотът да е одържавен или отчужден по реда и по някой от нормативните актове, посочени в чл. 1 - 2 ЗВСОНИ. Според тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение последната предпоставка не е налице в настоящия казус. Горният извод е обоснован със съображения, според които имоти пл. № 220 и № 250 са отчуждени по силата на самия улично - регулационен план, утвърден със заповед от 09.11.1951 г., а имот пл. № 199 е отчужден по силата на плана, утвърден със заповед от 24.08.1954 г.. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (в относимата редакция ДВ, бр. 113/15.05.1950 до изменението й с ДВ, бр. 54/06.07.1956 г.) недвижимите имоти, отредени съгласно улично - регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, се считат отчуждени по силата на самата регулация. Затова неполучаването на обезщетение е ирелевантно за законността на отчуждаването. Въз основа на установения факт на приключване отчуждителната процедура преди 09.07.1956 г. съдът е формулирал извода си, че процесните имоти са отнети на законно основание и по установения ред. Неплащане на обезщетението е относимо към облигационните вземания, защото то не е част от отчуждаването. Оттук е прието, че жалбоподателите не са доказали кумулативно изискуемата предпоставка за получаване на обезщетение по ЗОСОИ - имотите да са отнети без законово основание или да са отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода 09.09.1944 г. - 1989 г.. Допълнено е, че за конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗОСОИ (в хипотезата или не са изплатени по други причини), защото в ЗПИНМ (отм.) е съществувала законова разпоредба за завземане на отчуждените имоти след изплащане на обезщетение на собствениците им, което вземане се погасява с изтичане на 5 - годишна давност (арг. от чл. 48 ЗПИНМ). Това означава неоснователност на претенцията по чл. 3, ал. 2, предл. последно от ЗОСОИ, тъй като в тежест на жалбоподателите е било да докажат причините за неполучаване на обезщетение. Тричленният състав на ВАС се е позовал на константната практика, според която при липсата на елемент от фактическия състав (имуществото, предмет на искането за обезщетяване по ЗОСОИ, не е отнето по законите и начините, посочени в реституционните закони), то претендираното право на обезщетение не може да бъде удовлетворено. Първоинстанционното решение е подписано с особено мнение от председателя на състава. В него се съдържат мотиви затова, че отчуждаването не е извършено по установения законов ред, след като не е било изплатено обезщетението за отчуждените недвижими имоти. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ не е относима към правото на обезщетяване по реда на ЗОСОИ, без значение е поради какви причини не е получено обезщетението предвид нормата на чл. 93 ППЗПИНМ. Тълкуването, извършено от мнозинството от съдебния състав противоречи на Конституцията и на целта на реституционните закони. Решението не е съобразено и с практиката на ЕСПЧ. Настоящият петчленен състав на ВАС - I колегия счита, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е установил коректно фактите по делото, като спорът между страните основно е относно приложението на закона. Формулираният от първоинстанционният съд извод, че процесните имоти не са отнети без законово основание и не по установения законов ред, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова нарушение би било необсъждане на доводи на страните и на относими доказателства. Освен това, видно е че горният извод е аргументиран въз основа съвкупната преценка на събраните доказателства и анализ на доказателствените средства. Липсва твърдяното от касаторите нарушение на материалния закон - чл. 3, ал. 2 ЗОСОИ. Доказано е по делото, че улично - регулационните планове, по които е осъществено отчуждаването, са влезли в сила преди 09.07.1956 г., поради което приложение намира разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ в първоначалната й редакция. Обоснован е първоинстанционният мотив, че на основание цитираната разпоредба недвижимите имоти се считат отчуждени по силата на самата регулация. Незаплащането на дължимото обезщетение е свързано със съответното облигационно вземане във връзка с приложението на регулацията. Заплащането на обезщетението в процесната хипотеза не е задължително условие за законност на отчуждението. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателите е трябвало да докажат наличието на кумулативно предвидените в ЗОСОИ предпоставки за получаване на обезщетение по този закон. Обоснован е първоинстанционният извод, че те не са доказали първата предпоставка - имотите да са отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като се е съобразил с отменителните указания на ВАС - Петчленен състав. В решение № 3564/27.03.2008 г. по адм. д. № 887/08 г. петчленният състав е указал във връзка с приложението на чл. 3, ал. 2 ЗОСОИ при новото разглеждане на делото съдът да събере доказателства и да установи кои от претендираните имоти кога са отчуждавани, по кои закони и причините за неплащане на обезщетението. В разпоредбата на чл. 224 АПК е регламентирано, че указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при по - нататъшното разглеждане на делото. Позоваването в касационната жалба на чл. 3, ал. 2, изр. последно от ЗОСОИ е неоснователно във връзка с решаването на процесния казус, тъй като основният релевантен мотив е, че ЗПИНМ (отм.) не попада в обхвата на ЗОСОИ, като издаден в изпълнение на ЗВСОНИ. За отчужденията по ЗПИНМ (отм.) е регламентиран друг ред касателно реституцията - ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и други. Такава е и съдебната практика. Решението на тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В предвид на резултата по делото, в полза на министерство на културата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд - Петчленен състав на I колегия