Решение № 16026 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2010 г.

Решение № 16026 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производство по реда на чл. 33 и сл., от ЗАП отм. във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пенева против решение № 146 от 26.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4103/2006 г., на Софийски градски съд, с което е прогласена нищожността на заповед № РД-70-1/03.02.2006 г. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на закона. Подробно е развито оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неконституиране на заинтересовани страни, които са посочени от касатора като засегнати от издадения акт, участвали са в административното производство, но не са призовани от съда, нарушена е разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата против заповедта. От ответниците физически лица чрез процесуалния им представител адв. Димов оспорват жалбата като неоснователна. Ответника "Напоителни системи" ЕАД - гр. Ямбол чрез юриск. Стоев поддържа становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не се представляват и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че аргументите в подкрепа на претендираната с нея отмяна на решението на първоинстанционния съд не обосновават погрешно формирана воля, изразена в мотивите на съда, относно приложението на чл. 18, ал. 2 от ЗАП. Върховният административен съд, след като прецени, данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред СГС и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е прогласил нищожността на заповед № РД-70-1/3.02.2006 г. издадена от зам. министъра на земеделието и горите без материална компетентност за това. С нея е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РД-70-17 от 08.05.2001 г. на министъра на земеделието и горите като определеното с нея обезщетение реално възстановяване на собствеността върху част от терен от 3 100 кв. м. и обезщетение с компенсаторни записи за частта от 1900 кв. м. включена в активите на "Напоителни системи" ЕАД, се заменя с обезщетение по ЗОСОИ с компенсаторни записи за целия имот от 5000 кв. м. представляващ част от имот пл. № 7078, парцел IV в кв. 153 по плана на гр. Ямбол. Със заповед № 70-17 от 8.05.2001 г. издадена от МЗГ физическите лица страни по делото са обезщетени по реда на ЗОСОИ, като наследници на Таско Гигов чрез отделяне и реално връщане на терен от 3100 кв. м. от собствеността на "Напоителни системи" ЕАД в чийто капитал е включен целия имот. Въз основа на тази заповед е издадена заповед № РД-004-069 от 22.05.2001 г. на областния управител на Ямбол с която имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост и владението предадено на правоимащите. При наличието на влязла в сила заповед, която е изпълнена е била издадена нова заповед РД-70-41 от 17.07.2001 г. с която е изменена предишната относно начина на обезщетяване. С решение по адм. д. № 7497/2001 г. на Върховния административен съд заповед № 70-41 от 17.07.2001 г. е била отменена. През 2006 г. е издадена заповед № 70-01 от 3.02.2006 г. от зам. министъра, която е предмет на настоящето съдебно производство с идентично съдържание-извършва се промяна на начина на обезщетяване по реда на чл. 18, ал. 2 от ЗАП. С решението си съдът е приел, че не е налице цитираната законова хипотеза като е развил подробни съображения в мотивите си. При така установените данни съдът е приел, че атакуваната заповед на зам. министъра за поправка на очевидна фактическа грешка е нищожна, тъй като административния орган е излязъл извън материалната си компетентност. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като обосновано е прогласил за нищожна, заповедта на зам. министъра на земеделието и горите от 03.02.2006 г., като издадена без материална компетентност за това. При наличието на влязла в сила заповед от 08.05.2001 г., която е била изпълнена и от която правоимащите по ЗОСОИ лица са придобили права е възможно изменение единствено на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.) само от по-горестоящия административен орган, а ако няма такъв - от органа, който го е издал, само при условията на чл. 231 от ГПК, по молба на заинтересувания или по предложение на прокурора. В конкретния случай зам. министъра на земеделието и горите е издал заповед, идентична по съдържание със заповедта от 17.07.2001 г. на министъра, която е била отменена с решението на Върховния административен съд по адм. дело № 7497/2001 г., като се е произнесъл извън материалната си компетентност. Това е така тъй като както ЗАП (отм.) така и АПК в чл. 62, ал. 2 допускат такава поправка единствено от издателя на заповедта. В тази насока развитите доводи в касационната жалба относно правомощието на министъра да делегира част от правата си включително и тези по чл. 6 от ЗОСОИ са неотносими към конкретния случай. Спорният въпрос е кой може да извърши поправка на явна фактическа грешка допусната в издаден административен акт и нормативната уредба е категорична - само издателя на акта. Не е налице и твърдяното нарушение на процесуалните правила. На първо място касаторът не може да повдига като касационно основание оплакването за неконституирането и призоваването на трети лица, в качеството им на заинтересовани страни. Дори и да става дума за нарушени права, то същите не са негови и съответно не могат да бъдат предявявани и защитавани от него. Лицата, които считат, че е било накърнено правото им на участие като заинтересовани страни в съдебната фаза на обжалване на даден административен акт, могат да реализират правата си по реда на отмяната. Правата на касатора не са нарушени. Освен това дори и да се приеме, че подобно възражение е възможно да бъде повдигнато от всяка от страните участници в процеса, тъй като съдът служебно е задължен да конституира заинтересованите страни - чл. 41, ал. 2 от ЗАП, то в случая възражението е и неоснователно. Производството пред административния орган за поправка на очевидна фактическа грешка е било инициирано от "Напоителни системи" ЕАД - клон Ямбол "Напоителни системи" ЕАД - София е препратило преписката на зам. министъра на МЗГ Абазов, а не от страните, чието нарушение на процесуалните права се твърди. Поправяният акт се отнася до лицата, които в качеството си на жалбоподатели са атакували процесната заповед, с която актът е поправен. Следователно засегнатите от него страни са участници в процеса. Надлежните страни са органът издал акта и засегнатите от него лица. Не е налице соченото процесуално нарушение, обуславящо касационно основание за отмяна. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Съдът е съобразил правилно установената фактическа обстановка, както и правилно е приложил закона. Заповедта на зам. министъра е нищожна, като издадена от некомпетентен орган - с нея е поправен акт, които не е издаден от органа, извършващ поправката. Същата е издадена при липса на основание, което също така е особено тежък порок, водещ до нищожност, тъй като липсват елементите от фактическия състав на нормата на чл. 18, ал. 2 от ЗАП. Не е налице очевидна фактическа грешка. както се посочи по-горе в решението. По изложените съображения следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд - трето отделение,