Решение № 5397 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2009 г.

Решение № 5397 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на София Димитрова Стефанова от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Т. Узунова, против решение № 457 от 29.06.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, по адм. д. № 1571/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката решението е незаконосъобразно и неправилно. Касаторката твърди, че съдът погрешно е приел, че наследодателят на Димитър Маринов Славов е с валидно учредено право на ползване върху процесния имот № 16 и развива доводи за липса на нормативни изисквания за предоставяне право на ползване и преобразуването му в право на собственост. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна оспорва касационната жалба с писмено становище, с което пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованите страни - Мариана Георгиева Узунова и Виолета Георгиева Найденова не заявяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Елисавета Маринова Митева, Росица Маринова Великова и Мара Димитрова Стефанова оспорват касационната жалба с писмен отговор чрез упълномощен адв. Тодорка Рачева, която излага подробни доводи за отхвърлянето й. Представителят на Върховна администартивна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение, защото обоснована и в съответствие с доказателствата, включително и заключението на вещото лице е преценката на съда за законосъобразност на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Горна Трака", землище Виница в частта, касаеща ПНИ № 16, записан на наследниците на Димитър Маринов Славов и ПНИ № 5016, записан на наследниците на Димитър Георгиев Керанов. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 457 от 29.06.2009 г. е отхвърлена жалбата на София Димитрова Стефанова срещу заповед № РД - 06- 7706- 31/03.02.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване ПНИ на с. о. по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Горна Трака", землище Виница, област Варна, в частта, касаеща ПНИ № 16 и ПНИ № 5016. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че относно имот № 16 възражението на жалбоподателката е, че следва да бъде записан на наследниците на Димитър Георгиев Керанов, а не на наследниците на Димитър Маринов Славов, както е отразено в регистъра към ПНИ, а относно имот № 5016 твърдението е, че към него следва да се прибави имот № 16 и целият имот от 1690 кв. м. да се запише на бившите собственици на имота. Обжалваното решение е мотивирано с влязло в сила решение от 29.09.1995 г. на Варненския окръжен съд и приета основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, чрез които е установено, че предоставеното право на ползване в полза на Димитър Маринов Славов е надлежно трансформирано в право на собственост и е налице идентичност между новообразуван имот № 16 и имота, описан в препис - извлечението № 408, като в представения препис от разписния лист имот № 16 е с площ 1000 кв. м., колкото е отразен в оспорения ПНИ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото е точно установено, че одобреният план в оспорената част е изработен в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Варненският окръжен съд правилно е преценил, че с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд от 29.09.1995 г., постановено по адм. д. № 119/1995 г. съдът се е произнесъл окончателно, относно предоставено на Димитър Славов право на ползване върху 1 дка пустееща земя по 21 ПМС от 1963 г. и правото на наследниците му да придобият собственост върху този имот с площ 1000 кв. м. С визираното съдебно решение спорът е решен по същество, като съдът с диспозитива на същото решение е отменил отказа на кмета на община Варна да признае на Марин Димитров Маринов и Мара Димитрова Стефанова правата по § 4 да заплатят и да станат собственици на земеделска земя с площ 1000 кв. м. в землището на гр. Варна, кв. Виница, м. "Варна олу" при описани подробно граници и съдът е обявил оценката на този имот в размер на 50000 лв. Няма спор относно обстоятелството, че земеделската земя е заплатена от наследниците на ползвателя в посочените в закона срокове и правото на ползване на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ окончателно се е трансформирало в право на собственост върху 1000 кв. м., което е установено чрез приети като доказателства и неоспорени: служебна бележка № 07/24.07.1996 г., издадена от район "Приморски" - Варна, удостоверение от 15.06.1998 г., подписано от кмета на район "Приморски", удостоверение от 14.06.2002 г., също от кмета на район "Приморски" и пет броя банкови документи относно внасяне на дължимата сума по оценката на процесния имот. В касационната жалба са развити твърдения за недоказаност на предоставени права на ползване върху имот № 16 по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Димитър Славов. Възраженията са неоснователни, тъй като този въпрос е разрешен окончателно с влязло в сила съдебно решение и е недопустимо се обсъжда отново като основание за незаконосъобразност на одобрения със заповедта план на новообразуваните имоти в частта, касаеща имот № 16 и имот № 5016. Становището на касаторката е, че установеното от вещото лице в допълнителната СТЕ не следва да се кредитира, защото идентичността се установява по съвпадение на местности и по две граници, едната от които е път, а вещото лице е констатирало идентичност относно границата на процесния имот с имот № 30, записан на Коста Парушев Попончев в разписните листи към плана, които не представляват документи за собственост. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касационната жалбоподателка, защото допълнителната СТЕ не е оспорена от нейна страна при приемането й без възражения в съдебно заседание, проведено на 28.05.2009 г. Касае се за обстоятелства, за които са необходими специални знания, поради което е изслушана назначената СТЕ и първоинстанционният съд правилно е възприел двете експертизи - основна и допълнителна, тъй като не са опровергани от останалите, събрани по делото доказателства. С оглед на това не е допуснато нарушение при кредитиране на двете експертизи и на установената от вещото лице идентичност между имот № 16, записан в регистъра на ПНИ с площ 1000 кв. м. на наследниците на Димитър Славов и имота, описан в препис-извлечението № 408/15.06.1970 г. От тук е изведен верен и обоснован извод, че имот № 16 в ПНИ е с площ, съобразно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и от него не може да се отдели разлика, която да се присъедини към имота на собствениците с № 1560, съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение