Решение № 48 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6289/2007 г.

Решение № 48 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6289/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. А. П. от гр. Б., заместена след смъртта й от Н. П. П. от с.гр., Ц. М. М. и И. С. А., и двамата от с.гр., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 12.VII.2007 г. по в.гр.д. № 40/2007 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Бургаският апелативен съд е отменил решението на Бургаския окръжен съд от 18.Х.2004 г. по гр.д. № 329/1999 г. и вместо него е постановил друго, с което са отхвърлени предявените от Е. А. П., Ц. М. М. и И. С. А. срещу З. Г. Г., К. Н. Г., О. П., "С" Е. гр. Ц., К. А. А., Г. А. А., В. Ж. П., Д. Ж. П., И. К. Г., М. Н. М., С. И. С., П. Е. Ч., Р. Р., Й. Р., К. К. Т., П. К. А., И. Т. К. и МРРБ искове за установяване, че ищците са собственици на обект "Б" инв. № 57, намиращ се в стопанския двор на бившето ТКЗС гр. П., заедно с прилежащата земя от 6755 кв.м, съставляваща п-л VI-468 кв.1 масив 1 58-68 по плана на гр. П., и са присъдени разноски в полза на ответници. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с решение от 22.ХII.1990 г. по ф.д. № 8904/1990 г. на основание У. № 56 за стопанската дейност и решение № 50 на министъра на земеделието и хранителната промишленост е регистрирана фирма с държавно имущество "С" гр. Ц. като правоприемник на активите и пасивите на ЖП "Р" - част от СО "Р". С решение от 11.ХII.1991 г. по ф.д. № 7899/1991 г. на основание чл. 61 от ТЗ и чл. 1, ал. 1 от § 3 от ПЗР на ЗОЕТДДИ е вписано "С" Е. с държавно имущество, правоприемник на ДФ "С". На основание § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ дружеството е прекратено, като със заповед на областния управител е назначен ликвидационен съвет. На проведено на 25.IХ.1998 г. общо делегатско събрание на правоимащите на имуществото на бившето ТКЗС П. и "С" Ц. е избрана тричленка по § 29, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. През 1993 г. и 1994 г. ликвидационният съвет на дружеството обявявал търгове за продажба на имуществото му. Ищците са представили протокол от 25.II.1994 г. за проведен търг от комисия, назначена със заповед на председателя на ЛС, предварителен договор от 26.IV.1994 г. за продажба на процесния имот от ЛС на ищците и договор от 26.IV.1995 г. за продажба на същия, както и фактура от 15.IV.1994 г. за доплащане от ищците на част от стойността на имота, ведно с прилежащата му земя. Със заповед от 24.VI.1996 г. на областния управител на О. Б. проведеният търг, отразен в протокола от 25.II.1994 г., е прогласен за нищожен поради изчерпателно посочени допуснати нарушения на Наредбата за търговете при провеждането му и е постановено изземане на имота от ищците в полза на правоимащите при бивше ЖП "Р" М. Жалбата на ищците срещу тази заповед е оставена без уважение с решение на ВАС по адм.д. № 4008/1996 г., оставено в сила с решение на 5-членен състав на ВАС по адм.д. № 1082/1998 г. Въззивният съд е приел, че не са валидни договорите, с които ищците закупили от правоимащи лица дяловете им от заличената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като към момента на сключването им такава възможност в закона не е била предвидена. С оглед на това те не са имали качеството на правоимащи лица по смисъла на посочения закон. Освен това ликвидационните съвети не са разполагали и с правото да продават прилежащите на сградите земя, което е било в компетенциите на областния управител. Въззивният съд е приел и че разпоредбата на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е била приложима в случая, тъй като ищците заявяват, че не са придобили собствеността въз основа на търг, а като правоимащи с право на дял. При тези обстоятелства въззивният съд е направил извод, че ищците не са установили с представените по делото доказателства твърдяното право на собственост върху процесния имот. Касационната жалба на Н. П., Ц. М. и И. А. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд по приложението в случая на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответниците по касационната жалба З. Г. Г. и О. П. са заели становище за нейната неоснователност. Г. претендира и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените установителни искове. Ищците не са представили доказателства, установяващи по категоричен начин, че са собственици на процесния имот. Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване по приложението в случая на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в тази връзка мотивите на въззивния съд следва да бъдат допълнени със следните съображения: Влязлата в сила заповед на областния управител № 24.VI.1996 г., с която е обявен за нищожен проведеният на 25.II.1994 г. търг, отразен в протокол № 99 от същата дата, има преююдициално значение за настоящия спор. Това е така, тъй като нищожността на търга влече нищожност и на сключените въз основа на него между Л съвет и ищците предварителен и окончателен договори за продажба на процесния имот по силата на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която разпоредба е в действие след изменението й по ДВ бр. № 45/1995 г. С оглед редакцията на разпоредбата на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ (нова, обнародвана в ДВ бр. 45/1995 г.), се налага извод, че тя има предвид само сделките, обявени за нищожни по "досегашния" § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. в редакцията му до изменението по ДВ бр. № 45/1995 г., а това са сделките, сключени от ТКЗС (а не от ликвидационни съвети) след 1.I.1990 г. до прекратяването им по силата на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно законодателят е предвидил саниране (запазване на действието) само на такива сделки при условие, че страните по тях не са върнали полученото до влизане на ЗИД на ЗСПЗЗ (обнародван в посочения брой на ДВ) в сила. Такъв, обаче, не е разглежданият случай, който поради това не се обхваща от приложното поле на § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) разноски на Г. не следва да бъдат присъждани, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,