Решение № 11699 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2016 г.
ВАСIV отделение02.11.2016 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 108 от 17.12.2015 г., по адм. д. № 177/2015 г. на Административен съд-Г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. Р. срещу заповед № 0850 от 10.08.2015 г. на кмета на община Севлиево. ОСТАВЯ без уважение искането на А. К. Р. за присъждане на направените разноски. ОСЪЖДА А. К. Р. от с. Г., община Севлиево, ул. "У." №... да заплати на община Севлиево разноски в размер на 815 (осемстотин и петнадесет) лева. ОСЪЖДА А. К. Р. от с. Г., община Севлиево, ул. "У." №... да заплати на М. К. С. от с. Г., община Севлиево, ул. "Л." ..... разноски в размер на 605 (шестстотин и пет) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11699 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на М. К. С. от с. Г., община Севлиево, подадена чрез адвокат-пълномощника му и на кмета на община Севлиево, изготвена от процесуалния му представител. И двете касационни жалби са подадени срещу решение № 108 от 17.12.2015 г., по адм. д. № 177/2015 г. на Административен съд-Г.. С него съдът е отменил заповедта на кмета на община Севлиево, с която е обявен участника спечелил публичния търг с явно наддаване. Върнал е преписката на административния орган за провеждане на процедурата от етапа на наддаването. Осъдил е община Севлиево да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 310 лв. И в двете касационни жалби се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Наведените твърдения в тях са сходни и са относно неправилната преценка на съда на събраните в хода на производството доказателства, и по-конкретно свидетелските показания. По изложените съображения и в двете касационни жалби се прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което първоначалната жалба да се отхвърли. И двамата касатори претендират присъждане на всички направени разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответника по касация А. К. Р., чрез адвокат-пълномощника си е подал отговор и на двете касационни жалби. В него се съдържа становище за тяхната неоснователност и правилност на съдебния акт. Ответникът противопоставя твърденията си на тези, направени в касационните жалби. Моли съда, да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че решението на съда е съобразено с установените факти, а изводите му са правилни. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са срещу неблагоприятен за тях съдебен акт. Разгледани по същество те са основателни, по следните съображения: Административният съд-Г. е бил сезиран с жалба, подадена от А. К. Р. срещу заповед № 0850 от 10.08.2015 г. на кмета на община Севлиево, с която след проведен публичен търг с явно наддаване за продажбата на недвижим имот, представляващ апартамент, подробно индивидуализиран в заповедта, е определен участника, който го е спечелил. Съдът е приел, че при провеждането на търга, в частта му за наддаването за недвижимия имот, е било допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради което е отменил заповедта на кмета и е върнал преписката за провеждане на ново наддаване. Осъдил е община Севлиево да заплати разноските, направени от жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът е приел, че съществените нарушения на административно производствените правила при провеждането на търга са били относно невписването в протокола на действията на тръжната комисия, предвидени в чл. 79-82 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС - лист 59-81 от делото. В протокола не били вписани: обявената на кандидатите стъпката за наддаване; обявяването от председателя на комисията на последователните суми над началната цена; отправяне на предупреждение преди третото обявяване на последната оферта, че е последна. Вероятно съдът е възприел като съществено нарушение и съставянето на протокола преди провеждането на търга, като в него се оставяло празно място за попълване на данните, както и съставеният протокол за наддаване от председателя, който бил само с неговия подпис и схематичен по съдържание. Относно спазването на процедурата, преди провеждането на търга, която съдът е изложил в мотивите си, спор между страните не е имало. Следва да се посочи и обстоятелството, че съдът е допуснал свидетелски показания, които частично е обсъдил, но като краен извод е приел, че съставеният протокол за проведения търг е официален документ и съдържанието му не може да се оспорва със свидетелски показания. Като краен извод е отменил заповедта на кмета. Решение е неправилно, защото съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което го е довело до неправилни правни изводи, а съответно и до нарушение на материалния закон. Това налага отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. От данните по делото се установява, че за покупката на апартамента - обект на търга, са се явили двама кандидати. В протокола за проведения търг на 7.08.2015 г. е вписан съставът на комисията, обекта на търга, началната тръжна цена, имената на двамата кандидати, допуснати до участие, както и участникът, който го е спечели, ведно с направените от тях предложения. Протоколът е подписан от тримата членове на комисията и от двамата участника в търга. В чл. 83 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, наричана в изложението "НПУРОС", не е въведено формално изискване за съдържанието на протокола, а данните, които трябва да бъдат вписани в него се съдържат в протокола, представен по делото. Протоколът не е оспорен като официален документ, но действията на председателя на комисията, които трябва да се извършат според изискванията на чл. 79-81 от НПУРОС, не са вписани, а за извършването им са събрани свидетелски показания. Всичките разпитани свидетели са единодушни, че преди провеждането на всеки един търг, в случая са били проведени повече от 15 на брой търга, председателят на комисията е разяснявал на участниците реда за провеждането на съответния търг, стъпката за наддаване, начинът на наддаване, потвърждаването на първоначалната цена и направените предложения според съответната стъпка за наддаване, чрез вдигането на номера на съответния участник, който му се дава от комисията. Показанията и на тримата свидетели са, че и двамата участника в конкретния търг са потвърдили началната тръжна цена за обекта, като само участникът М. К. С. е наддал според първата стъпка. Между отделните наддавания разграничението е било с обявяване на съответната стъпка. Свидетелските показания не се различават относно факта, че А. Р. не е направил наддавателно предложение, не е вдигнал картончето с дадения му номер, бел е пасивен. Накрая след приключването на търга между двамата участника е имало спор. Тези свидетелски показания относно начинът на проведения търг се потвърждават и от наддавателния лист, съставен от председателя на комисията. Свидетелските показания не опровергават съдържанието на протокола, а установяват фактическите действия извършени по провеждането на търга, които не се съдържат в протокола. Тези показания доказват спазването на реда, предвиден в чл. 79-81 от НПУРОС. О., че А. Р. е участвал за първи път на търг и не му е било ясно какво трябва да направи не означава, че тръжната комисия е допуснала съществено нарушение на правилата на НПУРОС, както неправилно е възприел съдът. Свидетелските показания, ведно с протокола от проведения търг и наддавателния лист, съставен от председателя, са доказателство за спазване на реда, предвиден в НПУРОС. П. делото няма данни относно това, че А. Р. е поискал някой от членовете на комисията да му разясни нещо, което не му е било ясно, не е отразил и такова обстоятелство в подписания от него протокол за проведения търг. При това фактическо установяване се налага единственият извод, че търгът е проведен в съответствие с НПУРОС, без да е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, без да е нарушено правото на участие и на защита на жалбоподателя А. Р.. Заповедта на кмета на община Севлиево е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна. Това налага отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение, по съществото на спора, с което подадената жалба на А. Р. да се отхвърли. С оглед на изхода на спора А. Р. следва да заплати на община Севлиево своевременно поисканите и за двете инстанции разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. За първоинстанционното производство се дължат разноски представляващи юрисконсутско възнаграждение в размер на 300 лв., определени на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за касационното производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. - на основание чл. 8, ал. 5 от същата наредба, с последно изменение, обнародвано в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., в сила от същата дата и държавна такса в размер на 15 лв. А. Р. следва да заплати и разноските направени от заинтересованата страна М. К. С. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, които в първоинстанционното производство са поискани и доказани в размер на 300 лв. и същата сума от 300 лв., за касационното производство, според представените договори за правна защита и съдействие, както и 5 лв. държавна такса. Искането на А. Р. за присъждане на направените от него разноски следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение