Решение № 9447 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2017 г.

Решение № 9447 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ц. С., от гр. С., чрез процесуален представител, против решение № 2171/03.04.2017 г. по адм. дело № 909/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено оспорването по жалба на Стоянова срещу решение № 507/21.12.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 369/2015 г. Жалбоподателката навежда касационни оплаквания за материална незаконосъобразност на съдебния акт и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебния акт. О. К. за защита от дискриминация не изразява становище. О. В. Д. Чобанков, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционния съд е приел, че в периода 01.10.2014 г. -10.11.2015 г. Стоянова е работила във фирма "В." ЕООД, с управител В. Д. Ч., по трудов договор, на длъжност "специалист-търговия". По т. 7.5.1 "Други задължения" от длъжностната характеристика в задълженията на Стоянова се включват архивирането на документация, т. 7.5.2 организиране поддържането и почистването на офисите, магазинните и складовите площи. Със заповеди, издадена от управителя на фирмата, на Стянова е разпоредено следното: 1. На 03.08.2015 г. да подреди приемо-предавателни протоколи по възходящ ред на номерацията в помещението, където са складирани- л. 113; 2. Със заповед от 21.08.2015 г. - л. 108 е определено място за пушене извън покритите помещения на предприятието; 3. Със заповеди от 25.08.2015т., 26.08.2015 г. и 01.09.2015тг. ? е разпоредено да изчисти от прах и лепенки акумулаторите, намиращи се в склада на обекта, да измете коридорите и под стелажите, да бърше прах от стелажите в зона на стелажната система, да измие прозорците на фирмените помещения, да избърше празни пластмасови транспортни кутии. Не се спори и че управителят е изискал от Стоянова обяснения и доклад относно престой на 11.08.2015 г. до задната врата на склада извън регламентираните почивки, дейността ? в изпълнение на разпореждането за архивиране, обяснения по повод неизхвърлена торбичка при почистването и по повод неявяване на работа в съботен ден. Производството пред КЗД е било образувано по жалба № 44-00-3049/14.08.2015 г. по описа на КЗД от Стоянова за осъществена дискриминация по признак "лично положение" от Чобанков - управител и собственик на предприятието, в което тя работи. Твърдението е, че след като Стоянова отказала прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие работодателят ? започнал спрямо нея системен тормоз: преместена е в помещение, непригодно за работа, забранен ? е достъп до служебните ? компютър и телефон, единствено на нея не е изплатено трудово възнаграждение; не ? разрешавал ползване на платен годишен отпуск; отказвано й е излизане извън регламентираните почивки. По тези оплаквания е образувана преписка № 369 по описа за 2015 г. по описа на КЗК, разпределена на трети специализиран постоянен заседателен състав. Чобанков представил становище вх. № 16-20-950/18.11.2015 г., в което посочил, че не е отправял предложение за прекратяване на трудовото правоотношение със Стоянова, всичките ? трудови възнаграждения са изплатени; не е променяно работното ? място. Към делото са приложени протоколи за извършени проверки от Инспекция по труда, по повод жалби от Стоянова и констатация, че трудовото ? възнаграждение за м. юли 2015 г. е изплатено със закъснение, но това е сторено и по отношение на още 13 служители. Направена е проверка и извод, че няма нарушение на законодателството по здравословни и безопасни условия на труд. Пред КЗД са проведени на 12.05.2015 г., 29.09.2016 г. и 20.10.2016 г. КЗД приема, че не е доказано ответникът да е предлагал прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, възложените трудови задължения по архивиране и почистване са част от трудовата характеристика на жалбоподателката, а забавянето на изплащането на трудовото възнаграждение е било по отношение на много служители на дружеството. Относно заповедта за определяне на място на пушене и регламентирането на работните почивки е прието, че това е в правомощията на управителя да организира процеса на работа в предприятието. С решение № 507/21.12.2016 г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 369 по описа за 2015 г., е установено, че управителят на "В." ЕООД, не е извършил нарушение по Закона за защита от дискриминация по признак "лично положение" по отношение на А. С., а жалбата е оставена без уважение като неоснователна. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация, страната, която твърди, че е дискриминирана, представя факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. За това процесуално правило жалбоподателката е уведомена с писмо на КЗД с рег. № 44-00-3574/23.09.2015 г. Спазването на чл. 9 от ЗЗДискр. има за последица правилно разпределяне на доказателствената тежест. От наведените в жалбата до КЗДискр. твърдения- л. 10, че е преместена в помещение непригодно за работа, че не й се разрешава да излиза в работно време, освен в регламентираните почивки, забранен й е достъп до компютър, не може да се направи предположение, че е налице дискриминация, поради което жалбоподателката не е освободена от задължението да докаже твърденията си. По отношение на твърдението, че само тя не е получила трудово възнаграждение в срок, доказателствената тежест е прехвърлена на работодателя, който е доказал, че по отношение на 14 работници е налице забавяне и следователно липсва неблагоприятно третиране или тормоз само спрямо жалбоподателката. Извън твърдението в жалбата до КЗДискр., не са посочени никакви доказателства, с които да се установи неприето от Стоянова предложение за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие като причина за дискриминационно отношение. Обосновано и съобразно събраните доказателства по делото е направен извод, че възлаганите задължения по архивиране и почистване са включени в длъжностната характеристика и не са резултат от неблагоприятно третиране по признак "лично положение". Съдът правилно е приел, че няма доказателства жалбоподателката да е работила след преместване в помещение, което да не отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Стоянова е сезирала със сигнал от 15.08.2015 г. - л. 48, Инспекцията по труда със същите оплаквания, но контролният орган не е констатирал такива нарушения на законодателството, което е видно от Протокол от 18.08.2015 г. - л. 49 и писмо с резултатите от проверката изх. № 211 544/1.09.2015 г. - л. 54. Правилно съдът не цени показанията на съпруга, който няма лични впечатления от помещението. Освен това разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от Кодекса на труда не приема да е изменено трудовото правоотношение в хипотеза, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Работодателят може да организира задачите на подчинените му служители по собствена преценка, при спазване на изискванията на трудовото законодателство. В случая няма установени факти за неговото неспазване, неблагоприятно третиране или осъществен тормоз. От приложения протокол от 1.09.2015 г. за извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област - л. 55 се установява, че забавеното изплащане на трудово възнаграждение е извършено спрямо 14 служители /от общо 20 служители, по твърдение в жалбата до съда/, сред които А. С.. Поради това е установено, че неизплащането на трудовото възнаграждение не е само спрямо жалбоподателката като израз на неблагоприятно третиране по признак "лично положение". В правомощията на работодателя е да определи място за пушене и конкретно време за почивки, както и да изиска обяснения от работника, за да прецени налице ли е нарушение на трудова дисциплина. След като няма наложени наказания, работодателят явно е направил извод за конкретните случаи / разговор пред склада и неизхвърлена торбичка с отпадъци/, че няма основание за ангажиране на отговорност. Няма данни да са изисквани обяснения от други работници във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, но не може и да се приеме за правилно, че всяко различно отношение непременно е израз и резултат само на дискриминационно отношение. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на съда, че няма доказателства, които да обосноват тезата на Стоянова, че е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други лица в предприятието. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение