Решение № 471 от 13.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1506/2012 г.

Решение № 471 от 13.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1506/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК - чл. 420, ал. 2, във връзка с чл. 421, ал. 3 НПК, образувано по искане на осъдения Г. К. Н., с което се претендира да са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения лично и защитата му - адвокат С. С. Последният представя писмено становище. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С решение № 90 от 09.03.2012 г. по внохд № 189/12 г. Апелативният съд - гр. София потвърдил определението на Софийския градски съд, постановено на 08.02.2012 г. по нохд № 4665/11 г., с което е постановено следното: 1) на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията, определени на Н. по нохд № № 254/08 г., 1717/08 г., 2041/07 г., 2981/08 г., 2902/07 г., 8172/07 г., 5336/09 г., 2008/11 г. и 4665/11 г., като е определено едно общо, най-тежкото от наложените наказания, а именно шест години лишаване от свобода; 2) на основание чл. 24 НК е увеличено определеното общо наказание с една втора, респ. с три години; 3) на основание чл. 23, ал. 2 НК към увеличеното наказание лишаване от свобода за срок от девет години е присъединено наказанието глоба в размер на 300 лева, наложена по нохд № 2008/11 г. по описа на СГС; 4) на основание чл. 61, т. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор от закрит тип; 5) на основание чл. 25, ал. 2 НК е зачетено и приспаднато времето, през което подсъдимият Н. е търпял наказания лишаване от свобода по присъдите, влизащи в групата, считано от 18.10.2010 г., както и зачетеното фактическо задържане на основание чл. 59, ал. 1 НК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. Осъденият и защитата му поддържат, че липсват убедителни съображения за приложението на чл. 24 НК и искат отмяната му. Най-напред следва да се каже, че общото наказание по реда на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК е определено правилно, при съобразяване на изискването за възприемане на най-благоприятното за осъдения съчетание на установените съвкупности. С разпоредбата на чл. 24 НК е дадена възможност съдът да увеличи определеното общо наказание, когато наложените отделни наказания са от един и същ вид. Това означава, че е достатъчно най-малко за две от извършените престъпления да е наложено наказание от един и същ вид, за да може да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК. В конкретният случай за всички девет престъпления, предмет на посочените по-горе дела са наложени наказания лишаване от свобода, а по едно от тях и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Не се установява увеличеното наказание - да надминава сбора на отделните наказания, който възлиза на 28 години; - да надминава максималния размер, предвиден за съответния вид наказание, който за наказанието лишаване от свобода поначало е 20 години. За приложението на чл. 24 НК съдът по същество е изложил съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Направена е преценка на цялата престъпна дейност, на обществената опасност на извършените престъпления и дееца, на продължителността на периода, на броя на включените в съвкупността престъпления. Изводът, че определеното общо най-тежко наказание не е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК, и преди всичко, не ще въздейства поправително на осъдения, е правилен. Предвид изложеното на основание чл. 424 НПК ВКС, първо наказателно отделение