Решение № 3680 от 5.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу Решение 176/11.05.2022 г., постановено по адм. д. 614/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил приложното поле на схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци картофи, лук и чесън (СЗ КЛЧ). Намира, че парцел 52038-29-3-1 е недопустим по посочената схема поради факта, че продукцията от него е унищожена. Подчертава, че визираната схема подпомага количеството произведена продукция, а от този парцел не би могло да се добие необходимото количество. Изтъква, че заявените площи подлежат на подпомагане, когато през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че АУПДВ не е мотивиран, като цитира Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, включително и след издаването му. Посочва, че както е посочило и вещото лице, в случая е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на комисията от 1 март 2014 за допълване на Регламент (ЕС) 1306/2013 г., тъй като парцел 52038-29-3-1 е определен с култура угар, а не картофи въз основа на проверка на място, въпреки, че е признат форсмажор. В подкрепа на тезите се развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Д. Димитров от гр. Добрич, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Добрич е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-080-6500/7338#3 от 08.10.2021 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който спрямо Д. Димитров е установено вземане, представляващо недължимо платена сума по смеха за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 08/010620/18224 в размер на 9 201, 90 лева. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че Д. Димитров е регистриран с УРН [номер] в ИСАК и е подал на 14.05.2020 г. заявление за подпомагане 2020 за Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (3MJI), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) - СЗ-П, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - СЗ-КЛЧ, и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) - СЗ-МЗДП, коригирано със заявление от 04.06.2020 г. Към заявлението са приложени документи, доказващи допустимостта на засетите площи със съответните зеленчуци по схеми за подпомагане за 2020 г., включително за парцел 52038-29-3-1, засят с картофи. Във връзка с подаденото заявление и по заявка 400216 ДФ Земеделие - Разплащателна агенция, чрез Дирекция Технически инспекторат", е извършена проверка на място на 23.06.2020 г., при която е установено, че в парцел 52038-29-3-1 продукцията от картофи е унищожена вследствие на наводнение. Върху по-голямата част от парцела са налични остатъци от засятата култура - картофи. На 01.07.2002г. е извършена проверка от Експертна комисия при Областна дирекция Земеделие - Добрич, за която е съставен протокол АР-07-607/01.07.2020г., съгласно който около 70 % от посева с картофи в парцела е пропаднал. На 15.07.2020г. Д. Димитров е подал възражение срещу уведомителното писмо за извършена на 23.06.2020 г. проверка, с което е информирал ДФ Земеделие за настъпилото наводнение и е приложил съставения от експертната комисия протокол. На 29.01.2021г. заявителят е представил пред ДФ Земеделие декларация, ведно с документи за реализираната продукция от заявените за подпомагане парцели, в която е включен и парцел 52038-29-3-1, вследствие на което на земеделския производител е изплатена сума от 9 201,90 лева. На 31.05.2021г. Димитров е уведомен, че срещу него е открито производство по издаване на АУПДВ за недължимо платена сума. На 08.10.2021г. е издаден оспореният АУПДВ, съобразно мотивната част от който, при извършване на калкулациите по C3-KЛЧ, недопустимостта на парцела не е взета предвид поради технически пропуск и на бенефициента е изплатена сума в размер на 9 201,90 лева . Въз основа на извършени повторни проверки е установено, че декларираният парцел в размер на 2,38 ха е изначално недопустим за подпомагане. Бенефициентът е уведомен за недопустимостта преди изплащане на финансовата помощ и след извършената прекалкулация, изчислената полагаема се финансова помощ по C3-KЛЧ възлиза на 0,00 лева. В хода на съдебното производство процесуалният представител на Държавен фонд Земеделие е представил 2 броя справки за изчисляване на първоначално извършената калкулация, въз основа на която е определена оторизация в размер на 9 201,90 лева и последващата калкулация, въз основа на която е издаден оспореният акт. Видно от приложение 1, заявителят е декларирал 5,62 ха за подпомагане, от които са преценени като допустими 5,2 ха. Субсидията на декар до 30 ха е от 2 161,49 лв. на хектар. При прилагане на санкция за наддекларираната площ от 0,42 ха, която е 8.08 % от заявената площ, е определена дължима сума от 9 424,10 лв. В приложение 2, органът е представил окончателна калкулация по заявлението по мярка C3-KЛЧ, в което е посочено, че наддекларираната площ е 2,58 ха, или с 2,16 ха повече от тази по приложение 1. Парцел 52038-29-3-1 е със заявена площ от 2,38 ха, от които оторизирани за подпомагане са 2,16 ха. Именно тези 2,16 ха са посочени както наддекларирани, освен установените първоначално 0,41 ха, поради унищожаване на посева от картофи в парцела. Така изчислените 2,38 ха вече представляват 84,87 % от заявената площ от 5,62 ха., а съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията, ако разликата превишава 50 % за съответната група култура, то не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Вследствие на установената наддекларирана площ, земеделският производител е санкциониран като му е отказано подпомагане за цялата заявена площ, вкл. допустимата. По делото е проведена съдебно-техническа експертиза, заключението по която потвърждава математическите изчисления на административния орган. Представено и писмо от НИМХ, филиал Варна, съгласно което нивото на река Суха река в землището на [населено място] е било максимално повишено на 17.06.2020 г. Събраните са и показанията на свидетелите Ю. Мишков и С. Славчев, според които процесният парцел е бил наводнен в по-голямата си част. В резултат листната част на растенията е била унищожена и картофите са прекратили своя растеж, но за времето от сеитбата на картофите до наводнението е имало образувана продукция и реколтата под земята се е запазила. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма, но без задължителните законови реквизити и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според решаващия състав административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Изложените фактически и правни основания са без взаимовръзка помежду си и не е ясно как е определен размерът на установената за възстановяване сума при констатация за недопустимост за подпомагане само на един от декларираните парцели. Неконкретизиран е останал и предметът на извършения от органа контрол - за наличие на заявената култура или за спазването на минималните агротехнически мероприятия. С оглед съдържащото се в оспорения АУПДВ препращане към мотивите на съставения доклад, решаващият съдът е счел, че в него също липсва правна квалификация на описаните факти във връзка с общите основания за възстановяване на финансовата помощ по чл. 27 от ЗПЗП и на специалните основания по Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредба 3/. Съдът е съобразил още, че актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Основания за недопустимост за подпомагане обаче са предвидени и в чл. 30б, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба 3, която като приложим в случая нормативен акт изобщо не е посочена в доклада, нито в АУПДВ. В този аспект обстоятелството, че картофите не са поникнали, би могло да се квалифицира като възможно основание за недопустимост за подпомагане по т. 1 и по т. 4 на чл. 30б, ал. 2 от Наредба 3, но както в доклада, така и в АУПДВ липсват такива констатации. Наред с това, за допустимостта по т. 4, бенефициентът е представил декларация и опис на документите, изискуеми в чл. 32, ал. 1 от Наредба 3, които не са анализирани при издаване на оспорения акт. Поради това немотивиран е останал извода, че след приключване на повторните проверки е установено, че процесните парцели са "изначално" недопустими за подпомагане по СЗ-КЛЧ. Рещаващият състав е изтъкнал и липсата на посочени фактически и правни основания досежно установения размер на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не са обсъдени и останалите критерии по чл. 30б, ал. 4 от Наредба 3, а в резултат на това неясен е начинът на определяне и нормативното основание за връщане на цялото изплатено финансово подпомагане по схемата. Изводът, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила е мотивиран с неустановеността на всички факти и обстоятелства, които са от значение за изясняването на спора в съответствие с чл. 34 и чл. 35 АПК. В хода на административното производство не е съобразен издаденият Протокол АД-07-607/01.07.2020 г. на експертна комисия при ОДЗ - Добрич, съставен след подадено от оспорващия уведомление за настъпило форсмажорно обстоятелство наводнение. Съдът е приел, че процесният АУПДВ е издаден и в нарушение на приложимия материален закон. В този аспект е счел за безспорно между страните, че парцел 52038-29-3-1 отговаря на изискванията, посочени в т. 1 до т. 3 на чл. 30б, ал. 2 от Наредба 3. Спорът е дали от него е получен добив от най-малко 19 900 кг. от декар и ако не е - налице ли са обстоятелства, които да освобождават земеделския производител от отговорност и санкциониране. Съгласно събраните доказателства, парцел 52038-29-3-1 е бил засегнат от непреодолима сила - разлив на реката, довел до частично унищожаване на листната маса на засетите картофи, поради което и съобразно чл. 4, т. 1 на Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, заявителят е запазил правото си на помощ по отношение на отговарящите на условията за допустимост площи по време на настъпването на непреодолимата сила или извънредните обстоятелства. Земеделският производител е уведомил в срок компетентния орган с нарочно писмо от 14.07.2020 г. за настъпилата непреодолима сила, с което е изпълнил изискването на чл. 4, т. 2 от Регламента и не следва да понася санкции, поради наддеклариране на заявената площ. Независимо от горното, решаващият състав е преценил, че заявителят има право да получи подпомагане по схемата, тъй като въпреки наводнението, общата произведена продукция от декар картофи е над 19 900кг от ха. След като бенефициентът е произвел минимално изискуемото се количество картофи на декар, включително и от парцел 52038-29-3-1, то сумата от 9 201,90 лв. не се явява недължимо платена. На последно място съдът е приел, че изпратеното от органа "уведомително писмо", обективиращо констатацията за недопустимост за подпомагане на процесния парцел, не притежава белезите на индивидуален административен акт. Надлежният акт, с който е следвало да се установи недопустимоста, е решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, издадено от РА чрез оправомощените длъжностни лица. В обобщение решаващият състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, с оглед на което го е отменил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт е постановен при всеобхватен анализ на събраните доказателства досежно релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на който са формирани кореспондиращи фактически и мотивирани правни изводи. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на който Изпълнителният директор на ДФЗ надлежно е делегирал правомощието си по чл.20а, ал.5 ЗПЗП. Съгласно приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 30б, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания предвижда, че право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци - полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, моркови, зеле, дини, пъпеши, и/или със зеленчуци - оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. Алинея трета предвижда, че размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 и са представени доказателства за това. Съгласно чл. 31а, ал.1 в приложимата по време редакция от Наредба 3, административните проверки на ДФЗ - РА по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за спазване на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013 относно площите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 включват и съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. Легалната дефиниция на понятието "хектар, отговарящ на условията за подпомагане" се съдържа в приложимата по време норма на чл. 32, §2 от Регламент (ЕС) 1307/2013. Така очертаният нормативен регламент сочи, че за да се квалифицира получена от бенефициента сума по схема за обвързано подпомагане като недължимо платена по смисъла на ЗПЗП, следва еднозначно в акта за установяване на вземането да се уточни основанието за това, както начина на определяне на подлежащото на връщане. В този аспект анализът на изложените в оспорения АУПДВ фактически и правни основания налага извод, че липсва логическа и правна връзка между тях, а тази неяснота следва да се приравни с липсата на мотиви. По аргумент от чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания към момента на издаването му. Конкретни фактически основания в АУПДВ обаче липсват, а последващото им заявявяне в хода на съдебното производство, включително и позоваване на заключението по ССчЕ, не може ретроактивно да мотивира издадения АУПДВ. Действително, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Мотивите могат да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган или на съда, пред които актът е обжалван, но допълнително изложените съображения следва да изхождат от неговия издател. В случая единственият документ, към който процесният АУПДВ , е приложеният доклад въз основа на проверката на място от 26.08.2020г., но в него също не е уточнено въз основа на кои от описаните факти е прието, че е налице основание за възстановяване на финансовата помощ по чл. 27 от ЗПЗП или по Наредба 3. След като проверяващите и издателят на акта не са уточнили фактическите и правни основания за издаването му, то правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е немотивиран. Нарушено е изискването за издаването му в законоустановената форма, което по аргумент от чл. 146, т.2 АПК е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Неоснователна е тезата на касатора, че събраните по делото доказателства установяват недопустимостта на парцел 52038-29-3-1 по схема СЗ КЛЧ поради унищожението на продукцията от наводнение. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, Д. Димитров е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 да декларира и представи доказателства за произведената и реализирана през 2020 г. продукция в минимално изискуемото се количество, но издателят на акта не е проверил същите и не е формирал изводи във връзка с критериите по чл. 30б, ал. 4 от Наредба 3. Не е съобразен и съставеният протокол АД-07-607/01.07.2020 г. за извършена проверка на насажденията с картофи на площ 2, 38 ха, от експертна комисия при ОДЗ Добрич, направена във връзка с подадено от Димитров уведомление за настъпило форсмажорно обстоятелство, в резултат на което са останали неизяснени релевантни за спора факти и обстоятелства. По този начин е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е в пряка корелация с решаващата воля на административния орган. При преценката на материалната законосъобразност на акта, правилно решаващият състав е съобразил, че той е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 на Комисията. Наред с това, в акта е възпроизведен текстът на чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3, но не е конкретизирано дали извършеният контрол е за наличието на заявената култура или за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Не е уточнено още какви са добивите от заявените площи за заявената култура, а съгласно събраните писмени и гласни доказателства, общата произведена продукция картофи от заявителя, въпреки наводнението, е над 19 900 кг от ха. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които настоящият състав напълно споделя и към който препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Достигайки до извод, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т.2, т.3 и т.4 АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски в размер на 960лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е в прекомерен размер предвид фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение