Решение № 13210 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Аврен. Жалбата е срещу решение 978 от 13.07.2021г., постановено по адм. дело 2417/2020г. от Административен съд Варна. С него е изменено решение 270 от 01.10.2020г. на Общински съвет-гр.Аврен, в частта по т.2, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.8, ал.9 и чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост и чл.104, ал.1 и ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Аврен, е възложено на кмета на Община-Аврен да издаде заповед и да сключи договор с К. Иванова собственик на сграда с ид. 04426.503.55.1, за продажба на поземлен имот с площ 654кв.м. с ид. 04426.503.55 по КККР на [населено място], общ.Аврен, обл.Варна, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.), притежаван с АОС 5209/16.09.2020г. за поправка на АОС 2437/17.06.2015г., при цена, определена от лицензиран оценител в размер на 16200лв., като е определена цена за ПИ с ид. 04426.503.55 по КККР на [населено място], общ.Аврен, обл.Варна, в размер на 11980лв. (единадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева). С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставена без уважение иницииращата жалба. Претендират се и разноски. Ответниците К. Иванова и И. Иванов с представен по делото писмен отговор чрез процесуален представител адвокат П. Ченева, считат касационната жалба за неоснователна. Молят същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Ответникът Общински съвет Аврен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и не са налице касационните отменителни основания на чл.209, т.3 АПК. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на К. Иванова и И. Иванов против решение 270 от 01.10.2020г. на Общински съвет - гр.Аврен, в частта по т.2, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.8, ал.9 и чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл.104, ал.1 и ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, е възложено на кмета на Община - Аврен да издаде заповед и да сключи договор с К. Иванова собственик на сграда с ид. 04426.503.55.1, за продажба на поземлен имот с площ 654кв.м. с ид. 04426.503.55 по КККР на [населено място], общ.Аврен, обл.Варна, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.), притежаван с АОС 5209/16.09.2020г. за поправка на АОС 2437/17.06.2015г., при цена, определена от лицензиран оценител в размер на 16200лв. С обжалваното решение съдът е изменил решение 270 от 01.10.2020г. на Общински съвет-гр.Аврен, в частта по т.2, като е определил цена за ПИ с ид. 04426.503.55 по КККР на [населено място], общ.Аврен, обл.Варна, в размер на 11980лв. (единадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева). За да постанови този резултат, пръвоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от надлежни страни. Административното производство е започнало по заявление с вх. М-1642/02.09.2020г. на К. Иванова до кмета на община Аврен, за изкупуване на земята, върху която ѝ е учредено право на строеж. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателите се легитимирали като съсобственици в режим на СИО на построената в нея сграда 04426.503.55.1, поради което имали правен интерес да оспорват решението на ОбС-Аврен в частта на определената за земята пазарна цена. Съдът е приел за неоснователно възражението на кмета на община Аврен за недопустимост на производството, поради отпаднал към момента правен интерес за жалбоподателите. Посочил е, че процесуалната легитимация на страните се преценява към момента на издаване на оспорения акт, а при искане за нищожност към момента на подаване на жалбата (ТР 3/2013г. по т.д. 1/2012г. на ОС на ВАС). Към момента на вземане на оспореното решение на ОбС - Аврен, жалбоподателите са се легитимирали като собственици на сграда с ид. 04426.503.55.1, съответно, били са заявители на процедурата по чл.35, ал.3 от ЗОС за придобиване собствеността върху земята, върху която е построена сградата. Посочено е, че от удостоверение 10189/01.07.2021г. от Агенция по вписванията се установява, че на 19.02.2021г. (в хода на съдебното производство), жалбоподателите са се разпоредили със сградата, но това не обуславя недопустимост на производството и не е пречка същото да продължи с тяхно участие. Освен това съдът е приел, че жалбата не е просрочена, тъй като оспореното решение 270/01.10.2020г. на ОбС-Аврен не е било надлежно обявено по реда на чл.22, ал.3 ЗМСМА във вр. с чл.5, ал.2 от Правилника за организация на дейността на Общински съвет Аврен, липсвали и доказателства решението да е надлежно съобщено на жалбоподателите. Освен това в решението не била указана възможността за съдебното му обжалване. Като моментът, от който жалбоподателите се считали за уведомени за това решение, била датата, на която им е връчена заповед 1106/08.10.2020г. 23.10.2020г. Затова подадена на 27.10.2020г. жалбата била в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Изслушвайки заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, съдът е направил преценка, че именно вторият вариант от заключението отговаря в най-пълна степен на изискването по §1, т.2 от ДР на ЗОС за целите на определянето на пазарната оценка, да се използват имоти със сходни характеристики, поради което изменил административния акт. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по просрочена жалба. Действително, неправилен е изводът на административния съд, че решение 270/01.10.2020г. на ОбС-Аврен не е надлежно обявено по реда на чл.22, ал.3 ЗМСМА във вр. с чл.5, ал.2 от Правилника за организация на дейността на Общински съвет Аврен (ПОДОСА). Съгласно чл.22, ал.1 от ЗМСМА актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на общината и на областния управител в 7-дневен срок от приемането им. А според ал.2, актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал.1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.21, ал.3, който в случая е цитирания ПОДОСА. Същия в чл.5, ал.2 предвижда актовете на общинския съвет да се разгласяват пред населението на общината единствено чрез интернет страницата на Община Аврен. От приложения на л.43 от първоинстанционното дело протокол е видно, че оспореното решение на ОбС-Аврен е обявено на интернет страницата на Община Аврен на 01.10.2020г. Независимо от това жалбата до административния съд не е била просрочена. Така е, защото в решението на общинския съвет не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Затова е приложима нормата на чл.140, ал.1 от АПК, предвиждаща удължен двумесечен срок за обжалване, който изтича на 01.12.2020г. Преди него обаче оспорващите са уведомени за оспореното решение със съобщаването им на заповед 1106/08.10.2020г. на кмета на община Аврен, което е станало на 23.10.2020г. - съгласно известие за доставяне ИД PS 9135 001В30 Е. Съгласно Тълкувателно постановление 4 от 07.06.2007г. по т.д. 5/2007г. на ОС на съдиите от ВАС срокът за обжалване започва да тече от датата на първото редовно съобщаване, което в случая е 23.10.2020г. Затова подадената на 27.10.2020г. жалба е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, както правилно е приел административния съд. Неоснователни са доводите на касатора, че производството е било опорочено, тъй като съдът не е конституирал приобретателя като заинтересована страна. Действително, видно от Удостоверение 10189/01.07.2021г. на Агенция по вписванията, на 19.02.2021г. е вписана продажбата на сградата с ид. 04426.503.55.1 от И. Иванов и К. Иванова на Т. Иванов. Независимо от това следва да се приеме, че за касационните ответници И. Иванов и К. Иванова в хода на съдебното производство не е отпаднал правният им интерес - с оглед приключване на инициираната от тях административна процедура, както и с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, според която постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. Само по този начин И. Иванов и К. Иванова биха могли да осигурят възможност на приобретателя Т. Иванов да придобие поземлен имот с ид. 04426.503.55, респ. приобретателят Т. Иванов да се ползва от възможността да придобие този имот по започнатата от К. Иванова административна процедура. От друга страна неконституирането като заинтересована страна на приобретателя Т. Иванов не засяга правата на касатора кмета на Община Аврен. Последният не може да защитава чужди процесуални права, поради което е неоснователно възражението му за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неконституирането като заинтересована страна на приобретателя Т. Иванов. Неоснователни са и оплакванията на касатора срещу определената цена и изслушаната съдебно-оценителна експертиза. В тази част настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Затова и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК касационният съд препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. По тези доводи обжалваното решение е правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Ответниците К. Иванова и И. Иванов също са отправили искане за присъждане на разноски в размер на по 900 лв. за всеки от тях, представляващи адвокатски възнаграждения. По делото са представени договори за правна защита и съдействие от 17.11.2021 година, удостоверяващи реалното им заплащане. Не е направено възражение за прекомерност. Поради това и на основание чл.143, ал.3 от АПК Община Аврен следва да бъде осъдена да заплати на ответниците К. Иванова и И. Иванов сумите от по 900 лв. за всеки от тях, представляващи разноски за адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,