Решение № 3269 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12727/2008 г.

Решение № 3269 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12727/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на СО - район "Студентски" срещу решение от 10.07.2008 г. постановено от Софийски градски съд, Административно отделение - III-в състав по адм. д. № 4756/2005 г. Решението е обжалвано в частта, с която съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-64-66 от 29.07.2005 г. на кмета на СО - район "Студентски" относно част от бивш имот № 989 с площ от 650кв. м., индивидуализирана по скицата на вещото лице - неразделна част от решението, като заключена между буквите Б-В-Г-Д и в частта, с която съдът се е произнесъл по същество на спора, като е определил като незастроена тази част. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част като необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в обжалваната част, ведно със законните последици. Ответникът Величко Кирилов Божилов чрез процесуалния си представител адв. Хорозов мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Софийски градски съд е образувано по оспорване на заповед № РД-64-66 от 29.07.2005 г. на кмета на СО- район "Студентски". С оспорения административен акт е одобрено решение № 18 по протокол № 7 от 21.04.2005 г. на постоянно действащата районна техническа комисия, с което е определен като изцяло застроен имот бивш пл. № 989, попадащ в к. л. 599 по ЧЗРКП на гр. София, местност Студентски град, кв. 90 целия с площ от 1935 кв. м. Съдът е отменил частично като незаконосъобразна оспорената заповед. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че част от имота от 650 кв. м. повдигната с кафяв цвят на скицата към основното заключение на приетата техническа експертиза и заключена между буквите Б-В-Г-Д е свободна от застрояване. Съдът се е позовал на заключението на приетата техническа експертиза, съобразно която върху тази част няма трайни насаждения и растителност, поради което не може да се определи като част от осъщественото парково мероприятие. Съдът е възприел заключението на вещото лице, че тази част попада извън границите на парка. По отношение на останалата част от 1285 кв. м. съдът отново позовавайки се на заключението на приетата експертиза е приел, че е осъществено мероприятието парк "Мир и Дружба", поради което за тази част оспорването е отхвърлено като неоснователно. В тази част решението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила. Решението в обжалваната част е неправилно. Правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на оспорената заповед в отменената част са необосновани. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с която съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. От приложения в това производство акт № 722/26.01.2004 г. за публична общинска собственост се установява, че УПИ I, кв. 90 целия в площ от 205 000кв. м. е отреден е за районен парк, районен увеселителен център и църква. Представена е и заповед № РД-02-14-692/12.07.1996 г. на министъра на териториалното развитие и строителството, издадена на основание чл. 13 от Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София и на осн. чл. 3, ал. 1 и чл. 19 ЗТСУ (отм.), с която е одобрено частичното изменение на Общия градоустройствен план на София в участъка на плавателен канал от езерото Панчарево до "Симеоновско шосе", като територията на трасето и сервитута на плавателния канал се предвиждат за озеленяване, спортно-рекреативни, атракционни и обществено-обслужващи дейности и обитаване. От писмо с изх. № 41/28.03.01 г. на ОП "Софпроект" до кмета на район "Студентски" се установява по безспорен начин, че парк "Мир и дружба" фигурира във всички разчети на Общия градоустройствен план и на Генералния паркоустройствен план като районен парк обслужващ Студентски град. Територията му е включена в нормативите на ОГП за задоволеност с обществени зелени площи за отдих. Статутът на парка е "зелена площ за общо ползване" с районно значение. От писмо с изх. № 254 от 15.03.2001 г. на Столична община, управление "Зелена система" се установява, че парк "Мир и Дружба" е изграден през 1976година. Последната паспортизация на парка е от 1986 г. и е от категорията на районен парк. Съобразно решение № 60 по протокол № 40 от 18.07.2002 г. на Столичен общински съвет наименованието на парка е променено на парк "Студентски". Тези доказателства съпоставени с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза безспорно установяват, че процесния имот е включен в терена на УПИ I, кв. 90 изцяло отреден за обществено мероприятие парк, което е реализирано. Парка е паспортизиран и включен в зелената система на Столична община - район "Студентски". Целия имот е актуван като публична общинска собственост. С Раздел ХI "Устройство на озеленени и залесени площи", чл. 61 - 63 от Закона за устройство на територията е определен режимът на озеленените и залесени площи, като устройството им е подробно регламентирано с Глава седма "Устройство на озеленени територии", чл. 30 - 32 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г.). Действително с разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ е предвидено възстановяване правата на собствениците в терени предвидени за обществени мероприятия. В случая обаче процесният имот попада в терен с осъществено мероприятие - изграден парк със залесяване и изградени алеи, с определен статут по ЗРП, поради което не може да се възприеме като свободна площ част от имота. В случая не се отнася само до залесяване, като мероприятие в тесен смисъл, а до осъществено строително предвиждане по ЗРП за изграждане на районен парк със статут зелена площ за общо ползване. Необосновани са правните изводи на решаващия съд, че част от имота е извън границите на парка, тъй като в тази част приетото заключение на съдебно-техническата експертиза не е съобразено с писмените доказателства относно отреждането на терена и трасираните граници на парка. Видно от приложената скица към заповед № РД-02-14-692 от 12.07.1996 г. на МРРБ дерето, обозначено в денивелация е в границите на парка. Съобразно субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Пред тази инстанция са представени писмени доказателства установяващи, че процесния имот се нанася изцяло върху терена на парк "Студентски", поради което заключението на съдебно-техническата експертиза относно трасиране на границата на парка по склона на дерето не следва да се възприема. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Правилно с оспорения административен акт имота е определен като застроен, тъй като изцяло площта му е в рамките на реализирания парк "Мир и Дружба", сега парк "Студентски". Тъй като с касационната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната част, ведно със законните последици то следва да бъде отменено и в акцесорната част относно присъдените в тежест на касационния жалбоподател разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение