Решение № 2626 от 14.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националния осигурителен институт против Решение 1136 от 23.02.2022 г. постановено по адм. дело 9367/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат твърдения за недопустимост на съдебното решение. Изтъкват се и доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в писмени бележки се иска обезсилване на постановеното решение, а в условията на алтернативност неговата отмяна и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендират се присъждане на разноски. Ответникът А. Сотиров, чрез адв.А. Петкова в писмен отговор и молба оспорва касационната жалба, като прави искане съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното решение Административният съд София-град е отменил по жалба на А. Сотиров Решение 29 от 25.08.2021 г. на Директора на Териториално поделение София град на НОИ и потвърденото с него разпореждане [номер] с изх.2213-50-5363#10 от 21.06.2021 г. на длъжностно лице по чл.98, ал.1, т.2 от КСО, с което е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно българското законодателство и е върнал преписката за ново произнасяне съгласно мотивите на съдебния акт. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният акт е издаден в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, при неспазване задължението на административния орган по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай и не е осигурена възможност на страните да вземат отношение към тяхното събиране. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо. Съдът неправилно е отменил по жалба на А. Сотиров Решение 29/25.08.2021 г. на директора на Териториално поделение София град на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба против разпореждане изх. 2213-50-5363# 10/21.06.2021 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО и е върнал преписката на ТП на НОИ за ново произнасяне. В първоинстанционното производство е призован директорът на НОИ, вместо управителя, който е издал административния акт - решение 29/25.08.2021г. Първоинстанционният съд се е произнесъл с диспозитив относно акт на директора на Териториално поделение София град, като всъщност е обсъждал Решение 29/25.08.2021 г. на управителя на НОИ. В диспозитива не е налице конкретно произнасяне по жалбата на А. Сотиров срещу Решение 29/25.08.2021 г. на управителя на Националния осигурителен институт, нито по разпореждане изх. 2213-50-5363# 10/21.06.2021 г. на ръководител на Дирекция Европейски регламенти и международни договор. В конкретния случай е налице решение на управителя на Националния осигурителен институт, издадено съгласно компетентността му по чл.117, ал.4 от КСО, но това не е отчетено от съда. С оглед съдържанието на мотивите и диспозитива на първоинстанционното съдебно решение не е налице явна фактическа грешка, която може да бъде поправена от първоинстанционния съд на основание чл.175 от АПК. Не е налице очевидна неточност, а в нарушение на чл.172а, ал.1, т.6 от АПК липсва ясно посочване какво постановява съдът, липсва и произнасяне относно оспорените акт на управителя на НОИ и разпореждане изх. 2213-50-5363# 10/21.06.2021 г., издадено от ръководител на Дирекция Европейски регламенти и международни договор. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, с оглед значението за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Предвид изложеното, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. При наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото следва да бъде върнато на съда за правилно конституиране на надлежния ответник по делото и произнасяне по жалбата срещу решение 29/25.08.2021 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане изх. 2213-50-5363# 10/21.06.2021 г. на ръководител на Дирекция Европейски регламенти и международни договор. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,