Решение № 13250 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 205/2018 г.
ВАСVIII отделение31.10.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Водоснабдяване и канализация"ЕООД за поправка на решение № 7968/13.06.2018 г. по адм. д. № 205/2018 г. на Върховния административен съд, І отделение, на основание чл. 175 от АПК и за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13250 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 205/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 175 от АПК и чл. 248 от ГПК. "Водоснабдяване и канализация" ЕООД моли да бъде поправено решение № 7968/13.06.2018 г. по адм. д. № 205/2018 г. на Върховния административен съд, І отделение, в частта, с която е определена сумата, оставаща за възстановяване след определения данък с лихви и приспадане на внесени суми, а ако това се отразява на размера на разноските решението да бъде изменено и в частта за разноските. Подробни съображения излага в молбата си. Ответникът по молбата Директора на Дирекция "ОДОП" - София в дадения от съда срок не е подал становище. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като взе предвид изложените доводи на страната и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срок и е допустима. С решение № 7968/13.06.2018 г. по адм. д. № 205/2018 г. на Върховния административен съд, І отделение, е отменено решение № 6728/16.11.2017 г. по адм. д. № 2041/2015 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменен РА № 2901200122/07.08.2012 г., поправен с РА за поправка № 1204004/15.08.2012 г., издадени от ТД на НАП-ГДО в частта, с която е определен корпоративен данък за 2005 г. 66 045, 95 лв и лихви 21 341, 86 лв и в частта, с която е прието, че определеният в РА корпоративен данък и лихви за 2005 г. са дължими за внасяне, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част е постановено отхвърляне на жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД против РА № 2901200122/07.08.2012 г., поправен с РА за поправка № 1204004/15.08.2012 г., издадени от ТД на НАП-ГДО в частта, с която е определен корпоративен данък за 2005 г. 66 045, 95 лв и лихви 21 341, 86 лв. Със същото решение е отменен РА № 2901200122/07.08.2012 г., поправен с РА за поправка № 1204004/15.08.2012 г., издадени от ТД на НАП-ГДО в частта, с която за 2005 г. е определен дължим корпоративен данък 1748, 10 лв и в частта, с която е извършено прихващане на 1748, 10 лв към надвнесени суми, като решението е оставено в сила в останалата му част. Със същото решение е осъдено дружеството да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП" - София 8457, 04 лв разноски по делото, изчислени по компенсация. Видно от мотивите на решението при изчисляване на надвнесените суми за корпоративен данък и лихви вместо 197 585, 74 лв, погрешно е посочен сбор от 167 585, 74 лв. Действителната надвнесена сума е 197 585, 74 лв, от която като се приспаднат възстановените на дружеството 142 125, 63 лв остават 55 460, 11 лв за възстановяване. Последната сума, подлежаща на възстановяване следва да бъде увеличена с 1748, 10 лв неправилно приети като дължими и неправилно прихванати с РА и РА за поправка и се получава сума за възстановяване в размер 58 481, 35 лв. В молбата се претендира прибавяне на 3021, 24 лв към сумата, подлежаща на възстановяване, каквито мотиви в решението не са изложени и в тази част молбата цели недопустима промяна на решението в частта за определената сума, подлежаща на възстановяване. По чл. 175 от АПК съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. На това основание не могат да се поправят грешки в мотивите. В случая няма грешки в решението в частта на определения данък с лихви и отмененото прихващане на сумата 1748, 10 лв, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Разноските са изчислени по определените от съда главница на задължението и съответните й лихви, поради което грешките в изчислението на оставащата за прихващане сума не се отразяват на изчислените разноски. Молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 175 от АПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,