Решение № 1997 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2020 г.

Решение № 1997 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Дунавска при Агенция Митници, чрез гл. юрск. Якимов, против решение № 142/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 4, т. 37 Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Твърди, че енергийният продукт, използван от дружеството притежава характеристиките на енергиен продукт за отопление. Според него установената употреба на енергийния продукт попада в легалната дефиниция на енергиен продукт за отопление и като такъв подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на Директива 2003/96/ЕО и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 ЗАДС. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на решението на митническия директор. Ответникът – "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД гр. Горна Оряховица, по съображения в писмен отговор на процесуалния представител юрск. Гецов и в писмени бележки, подадени от процесуалния представител адв. Георгиев, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството по представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение № 32-78759/11.03.2020 г. на директора на ТД Дунавска при Агенция Митници, с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКБ/ № BG004300 Е0114/23.02.2018 г., издадено на "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД, за обект – Топлоелектрическа централа, находяща се на площадката на "Захарни заводи" АД предвид обстоятелството, че адресата е престанал да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че УОАКБ е издадено на 23.02.2018 г. като посочените в удостоверението енергийни продукти, представляващи твърди горива – въглища като основно гориво и природен газ, необходим за технологични нужди като разпалващо и поддържащо гориво, се използват за производството на пара, използвана от своя страна в технологичния производствен процес на завод за спирт, за захар и на ТЕЦ Горна Оряховица – за собствени производствени нужди. Изрично е отчетено, че за отопление на административните помещения и командни зали се използва електричество. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е преценил, че твърдението в оспорения административен акт за промяна в обстоятелствата, при които е издадено УОАКБ следва да се обоснове и докаже от издателя на акта. Отчел е, че в оспорения акт не се сочат нови факти и обстоятелства извън ново тълкуване на разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която е в сила /от 01.01.2018 г./ - отпреди издаване на удостоверението. За да прекрати действието на така издаденото удостоверение митническият орган се е позовал на изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.) и констатациите от извършена проверка на 06.12.2019 г., при която е потвърдено използването на енергийните продукти в производствената дейност по начина, посочен в издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 24б, ал. 4 ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправните норми. Посочил е, че съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съобразил е законовата дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", която се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС, в редакцията от ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. и е обосновал извод, че използваните въглища и природен газ участват в процес, свързан с отделяне на топлина, която обаче не се използва непосредствени или чрез преносна среда в основната й функция за отопление, а за други производствени цели, с което се опровергават изводите че енергийните продукти, че не е налице основанието по чл. 24, ал. 2, т. 4, пр. последно ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, са неоснователни. При постановяването му съдът е установил релевантните факти и е тълкувал правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Решението на АСВТ следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. 33 ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Преди всичко това определение е следвало да бъде съобразено от издателя на удостоверението, тъй като последното е издадено при действието на тази разпоредба и последващото позоваване на обратно нейно тълкуване, при липса на промяна във фактите и обстоятелства по и при използване/влагане в производство на енергийните продукти, не съставлява ново обстоятелство и годно правно основание, води до незаконосъобразно процедиране и злоупотреба с процесуални права от страна на издателя на акта. Позоваването на решение на СЕС по дело С-240/01 г. е неотносимо за спора, а и това решение не е "нова практика" за казуса с оглед датата на постановяването му. Основателен е доводът на ответника по касация, че първоинстанционният съд е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС, ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 01.01.2018 г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. По силата на чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от приложното поле на директивата са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. С оглед изложеното и предвид липсата на промяна в условията, при които е издадено удостоверението се налага извод, че незаконосъобразно административният орган е постановил прекратяване на действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Като е достигнал до същия извод и е отменил решението на митническия директор, Административен съд Велик Търново е постановил правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е предявил искане по разноските, което и с оглед изхода на спора е основателно. В тежест на бюджета на касатора следва да присъдят разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,