Решение № 15133 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2012 г.

Решение № 15133 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитричка Атанасова Стойчева и Грета Стефчова Иванова, двете от гр. Варна, чрез пълномощника им - адв. Бойка Станчева, против Решение № 1382/23.05.2012 г. по адм. дело № 4128/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началника на РДНСК - Североизточен район - Варна, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на двамата касатори, против Заповед № ДК-02-СИР-212/13.10.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.) и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Жилищна сграда" в ПИ 304, включен в УПИ I-303,304 и 305, кв. 1085а по плана на 26-ти м. район на гр. Варна. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, тъй като извършения строеж на първи и втори жилищни етажи се явява незаконен, без издадени строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват, както по ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ /с оглед времето на извършването им - 1999 г. за първия етаж и 2003 г. за втория етаж/, при наличие на влязъл в сила отказ за узаконяване и при отсъствие на условия за признаването им за "търпим строеж", по трите хипотези на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Решението е правилно. Предмет на премахване с оспорената заповед е строеж: "Жилищна сграда", извършен в ПИ № 304, включен в УПИ I-303,304 и 305, кв. 1085а по плана на 26-ти м. район на гр. Варна, за който са налице данни, че няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Липсата на строителни книжа за строежа, каквито се изискват, съгласно чл. 55 от ЗТСУ (отм.) за първия етаж от сградата, построен до 1999 г. и чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за втория етаж, построен през 2003 г., правят законосъобразни изводите на съда, че е налице незаконен строеж, по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.) и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. При наличието на незаконен строеж началника на ДНСК, респ. упълномощено от него длъжностно лице, разполага с правомощието да издаде заповед за премахването му, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че строежа е законен, на основание учредено в полза на извършителите му право на строеж, видно от 2 бр. скици на Р-н "Младост" - община Варна, от 25.06.1998 г. и от 20.05.1997 г. Процесните скици, както правилно е прието от решаващия съд, не обосновават изводи за законност на извършеното, тъй като не заместват липсващите строителни книжа. От друга страна учредяването на вещно право на строеж върху имот пл. № 304 не става с издаването на скици, а и разрешеното със скиците строителство е за изграждане на пристройка до 40 кв. м., при условията на чл. 151, вр. с чл. 148 от ППЗТСУ (отм.), т.е. временен строеж, какъвто на място липсва. Изградената двуетажна жилищна сграда, представляваща еднофамилно жилище, не е временен строеж, не съответства на издадените два броя скици и на предвижданията по действащия ЗРП към момента на изграждането й, поради което се явява незаконен строеж. Неоснователни са и другите оплаквания на касаторите, свързани с наличието на "търпим строеж", по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, възпрепятстващ премахването му. Действително наличието на "търпим строеж" по § 16 от ПР на ЗУТ или наличието на Акт за узаконяване, издаден от гл. архитект на р-н "Младост" - община Варна, в производство по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./, представляват самостоятелни основания, осуетяващи премахването на строежа като незаконен, но в случая е установено, че такива основания липсват. По делото е приложен влязъл в сила отказ от узаконяване на процесната жилищна сграда от 14.08.2009 г., на главния архитект на р-н "Младост" при община - Варна, потвърден със Заповед № ДК-10-46/25.11.2009 г. на началника на РДНСК - Варна, която е оставена в сила, с Решение № 2267/4.11.2010 г. по адм. дело № 3441/2009 г. на Административен съд - Варна. Отказът от узаконяване е издаден в производство по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ. Законосъобразни са и изводите на съда за липсата на "търпим строеж" в хипотезата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, с оглед на годината на завършеното строителство като цяло. Разпоредбата предвижда кумулативната даденост на три предпоставки, като липсата на която и да е от тях, възпрепятства приложението й. В случая обосновано, въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза, е прието, че строежа не е търпим, поради това, че не е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и по правилата и нормативите на сега действащия ЗУТ. Установено е, че действащия тогава и сега ПУП-ПРЗ, в сила от 1996 г. /заповед № Г-62/3.06.1996 г./, предвиждат общ парцел I, в съсобственост за имоти с пл. № 303, 304 и 305, кв. 1086а по плана на 26-ти м. район на гр. Варна, с предназначение - средноетажно жилищно строителство, при условията на свързано застрояване на жилищните сгради в УПИ I, с УПИ II-306 и с УПИ VIII-301, без режим на запазване на съществуващите сгради. От описанието на строежа правилно е установено, че същия не отговаря на предвижданията по действащия ПУП-ПРЗ, а също и на правилата и нормативите по ЗТСУ (отм.) и по ЗУТ, тъй като голяма част от строежа /почти половината от него по данни на вещото лице/, попада в улица "Чинар", извън улично-регулационната линия на УПИ I към тази улица, което е недопустимо. Всички останали оплаквания, касаещи прилагането или не на уличната, съответно дворищна регулация, по действащия ПУП са неотносими към законността на строежа, както е неотносимо и издаденото Удостоверение за търпимост. Като правилно и законосъобразно по своя резултат, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение