Решение № 10743 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2024 г.

Производството е по чл.216, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура против решение 764 от 18.07.2024г., на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-504/2024г., с което е отменено решение D33878393 от 04.06.2024 г. на генералния директор на ДП НКЖИ за прекратяване на обществена поръчка с предмет "Организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охрана с технически средства на обекти собственост на ДП НКЖИ, за срок от три години", открита с решение F394432 от 28.07.2023 г. на възложителя. Процедурата е с уникален 00233/2023-0073 в ЦАИС ЕОП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл.І и ІІІ от АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост, по които се претендира и неговата отмяна. Претендира се и присъждането на направените разноски. Ответникът по касационната жалба ДЗЗД "Секюрити Гарант с участници "РМ - Титан Секюрити" ООД, "Бат Сот" ЕООД и "ИГ-Секюрити" ЕООД, с представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на деловодните разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване решението на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол в настоящото производство е решение 764/18.07.2024г. на КЗК, с което Комисията е отменила като незаконосъобразно решението на възложителя за прекратяване на цитираната обществена поръчка на основание чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП. За да достигне до този извод, Комисията е приела, че решението на възложителя не е мотивирано с посочването на обосновани от доказателства конкретни факти за наличие на конфликт на интереси с кандидатите или участниците по отношение на някой от членовете на назначената от възложителя комисия за извършване на подбор, разглеждане и оценка на офертите. КЗК е мотивирала подробно изводите си за необоснованост на решението на възложителя да прекрати процедурата на основание чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП- поради установяването на нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. Така постановеното от КЗК решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. В настоящата хипотеза откритата от възложителя процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охрана с технически средства на обекти собственост на ДП НКЖИ, за срок от три години" е проведена и приключила с решение D31440113 от 08.03.2024 г. на генералния директор на ДП НКЖИ, с което класираният на първо място участник- ДЗЗД Секюрити Гарант, е определен за изпълнител. Това решение е оспорено от "Трафик СОТ" ООД, ДЗЗД "Престиж секюрити 2" и "ВТА Секюрити Сървиз" ЕООД. Междувременно, преди производството по обжалването на това решение да е приключило, възложителят е постановил и оспореното пред КЗК решение, с което е отменил решението си за определяне на изпълнител на обществената и е прекратил процедурата на основание чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП. В решението за прекратяване са изтъкнати следните мотиви: Процедурата е проведена в условията на нарушение на нормата на чл. 52, ал. 1 от ППЗОП По аргумент от чл. 52, ал. 2 от ППЗОП, всеки член на комисия е длъжен незабавно да докладва на възложителя случаите, при които е поставен под натиск да вземе нерегламентирано решение в полза на кандидат или участник. Неизпълнението на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ППЗОП представлява съществено нарушение и рефлектира върху спазването на основните принципи, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Нарушението е намерило отражение върху цялостната дейност на комисията по чл. 103 от ЗОП и не може да бъде отстранено.. В решението не са посочени каквито и да било фактически установявания относно осъществяван натиск върху член от комисията, нито има препратка към други документи по преписката, в които такива факти се съдържат. При така изложеното, съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че решението на възложителя е постановено при липса на мотиви и не е обосновано с каквито и да било фактически установявания. ЗОП установява строго формални правила за провеждане на процедурите, едно от които задължава възложителя надлежно да обоснове както от правна, така и от фактическа страна акта за прекратяване на процедурата. Той трябва да мотивира избора си с аргументи, от които да се установи по какви конкретни и относими съображения е взел решение за прекратяване на процедурата. Посочването единствено на правни норми и цитирането на тяхното съдържание, не задоволява изискването на чл.110, ал.1 от ЗОП решението на възложителя за прекратяване на процедурата да бъде мотивирано с фактическите и правни основания, послужили за издаването му. В решението на възложителя не са посочени никакви конкретни факти (включително и чрез препращане към друг документ, наличен по преписката), които да водят до приложението на цитираните правни норми. Ето защо правилен е изводът на Комисията, че решението на възложителя не съответства на императивното изискване за мотивиране, поставено в чл.110, ал.1 от ЗОП. Напълно обосновано КЗК е приела, че в оспорения акт на възложителя не се съдържат конкретни мотиви, аргументиращи необходимостта от прекратяване на обществената поръчка. Използваната от възложителя формулировка ..всеки член на комисия е длъжен незабавно да докладва на възложителя случаите, при които е поставен под натиск да вземе нерегламентирано решение в полза на кандидат или участник не съдържа конкретни данни, че член на комисията е бил поставен под натиск за вземане на нерегламентирано решение и това е повлияло на крайния акт на възложителя за избор на изпълнител. След като в акта за прекратяване не са посочени конкретни нарушения, не е визирано за кои участници и за кой етап от провеждане на поръчката се отнасят те, а не е налице и позоваване на съпътстващи документи в подкрепа на изводите на възложителя, мотивиращи прекратяването на обществената поръчка, решението на възложителя е незаконосъобразно и правилно КЗК е постановила неговата отмяна и е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата по нея. Съдът споделя и мотивите на КЗК относно подробните доводи, развити от възложителя в депозираното от него становище и свързани с представените препис от протокол на УС на ДП НКЖИ от 04.06.2024 г., доклад до УС от генералния директор на НКЖИ и доклад от председателя на комисията по провеждане на процедурата. Действително, последните биха били относими към спора в случай, че в обжалваното решение се съдържа препратка към тях. При липсата на такава обаче правилно КЗК е приела, че подобно мотивиране на акта на този етап и в тази фаза на процеса е недопустимо. Тези доводи са включени за първи път едва в становището до КЗК и с оглед защита процесуалните права на страната и правото й на защита, Комисията правилно не ги е обсъждала. По така изложените съображения съдът намира решението на КЗК за правилно, поради което то следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора основателно се явява предявеното от ответника ДЗЗД Секюрити Гарант искане за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски за правна защита в размер на 1200 лева. Същите се доказват в пълен размер от представените към списъка с разноски договор за правна помощ, фактура и извлечение от сметка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК вр. чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение