Решение № 9126 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 163/2013 г.

Решение № 9126 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 163/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на СНЦ "Жива природа" против решение № 2006/29.08.2012 г., постановено по адм. дело № 48/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение № ПВ-22-ЕО от 2.12.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив (РИОСВ), с което е решено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план (ПУП-ПРЗ) за промяна на предназначението на земеделски имот № 78080.98.12, с площ 45,904 дка, землище на с. Царацово, община Марица. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че административният орган не е отчел изискванията на чл. 85, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и хипотезата на чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО). Твърди се още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по посочените от сдружението въпроси и възражения. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски. Ответниците - директорът на РИОСВ - Пловдив и "Миг Инженеринг" ЕООД, в писмени отговори оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Преписката е образувана по писмено искане от "Миг Инженеринг" ЕООД за инвестиционно предложение: Изграждане на обект "Обществено и делово обслужване - магазин за промишлени стоки". На база на подаденото уведомление за инвестиционно намерение и на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ЕО директорът на РИОСВ - Пловдив е уведомил дружеството, че следва да се прецени необходимостта от изготвяне на екологична оценка, като е посочил да се представи необходимата за това информация. На 21.11.2011 г. "Миг Инженеринг" ЕООД е внесло в РИОСВ - Пловдив искане за преценяване на необходимостта от екологична оценка, като е представило необходимата документация по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО, след което на дружеството е издадено процесното решение № ПВ-22-ЕО/2.12.2011 г., в което е посочено, че не следва да се извършва ЕО. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК. Прието е, че актът е съобразен с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на СНЦ "Жива природа". Настоящата инстанция споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административен съд - Пловдив, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган при издаване на решението не е спазил разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за ЕО, тъй като не е посочил мотиви за това, че не следва да се извършва ЕО. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата компетентният орган преценява необходимостта от извършване на оценка, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и човешкото здраве. Органът следва да го извърши на база на представената от възложителя информация по чл. 8 от Наредбата, по критериите по чл. 85, ал. 4 от ЗООС, както и от получено становище от съответната регионална здравна инспекция. Видно от представените по делото документи РИОСВ - Пловдив е издал процесното решение след като е проучил представеното от дружеството искане за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО, както и след получени отговори от Регионална здравна инспекция - Пловдив и становище за преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата решаващият орган формира преценката си именно въз основа на предоставената от възложителя информация по чл. 8 от същата. При съпоставка на нормативните изисквания с подаденото от "Миг Инженеринг" ЕООД искане настоящата инстанция смята, че искането отговаря изцяло на изискванията на чл. 8 от Наредбата, от което РИОСВ - Пловдив е преценил, че не е необходимо извършване на ЕО. От друга страна касаторът твърди, че не са спазени изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата компетентният орган се произнася с решение за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО, което съдържа критериите посочени в точки от 1 до 5 на същата разпоредба. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като РИОСВ - Пловдив е преценила, че не следва да се извършва ЕО и поради това не е посочил мотиви за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда; заключение, както и условия, мерки и ограничения за предложения план. Решението на административния орган попада в приложното поле на чл. 14, ал. 3 от Наредбата като в мотивите е посочено, че при прилагането на плана не се предполага значително въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве, което отговаря изцяло на нормативното изискване. Пред касационната инстанция сдружението е преповторило 15 въпроса, които са били посочени и в жалбата пред Административен съд - гр. Пловдив, за които твърди, че не са изследвани от административния орган. При внимателен прочит на посочените въпроси е видно, че на всичките има адекватни отговори, които присъстват в подаденото от "Миг Инженеринг" ЕООД искане за преценка на необходимостта от извършване на ЕО. Поради това не е било необходимо административният орган да ги преповтаря в издадения от него акт, което не се изисква и от нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Органът е получил писмо от РЗИ - Пловдив, в което е посочено, че е допустима реализацията на инвестиционното намерение по отношение на значимостта на въздействието и риска за човешкото здраве, което отговаря на изискването по чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ЕО, респ. на чл. 14, ал. 1, т. 3 от същата. Отделно от това е получено и становище за преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони, в което е отбелязано, че инвестиционното предложение ще се реализира извън границите на защитените зони, както и че не се очаква влошаване състоянието на най-близката защитена зона "Оризища Цалапица". От друга страна процесното решение за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО не представлява краен акт по започналата процедура за ПУП за промяна на предназначението на земеделски имот, за което в него изрично е посочено, че то не освобождава възложителя от задължението му по ЗООС и други специални закони и подзаконови нормативни актове. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че делото е решено при изяснена фактическа обстановка, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение се констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение