Решение № 8754 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6730/2024 г.

ВАСТрето отделение15.07.2024 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2568 от 17.04.2024 г. по адм. дело 1348/2024 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 26 състав.

ОСЪЖДА В. Д., ЛНЧ [номер], гражданин на Иран да заплати в полза на дирекция Миграция МВР разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА Членове: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във връзка с чл. 46 а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по касационна жалба на В. Д., ЛНЧ[ номер], гражданин на Иран, чрез адв. С. Мадин срещу решение 2568 от 17.04.2024 г. по адм. дело 1348/2024 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 26 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. 5364з-231 от 22.01.2024 г., издадена от директора на дирекция Миграция при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10. ЗЧРБ е настанен принудително в СДВНЧ към дирекция Миграция до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка по ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на РБ , за срок от шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване. В касационната жалба се съдържат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В открито съдебно заседание касаторът не се явява, като се представлява от адв. Мадин, който поддържа касационната жалба. Иска отмяната на решението със законните последици. Ответникът директорът на дирекция Миграция МВР, представляван от юрк. Пенева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Заповед рег. 5364з-231 от 22.01.2024 г., издадена от директора на дирекция Миграция при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ В. Д., гражданин на Иран, е настанен принудително в СДВНЧ към дирекция Миграция до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка по ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на РБ , за срок от шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване. Мотивите, послужили за издаването на процесната заповед се съдържат в предложение рег. 5364 р-1954 от 22.01.2024 г. на началник отдел Противодействие на незаконната миграция при дирекция Миграция - МВР, които могат да бъдат обобщени както следва: - по отношение на лицето е издадена заповед ЗДС-567 от 19.03.2014 г. на внд директор на СДВР, с която на основание чл. 39 а, ал. 1 ,т. 2 вр. чл. 41, т. 2 ЗЧРБ му е наложена ПАМ Принудително отвеждане до границата на РБ ; - с решение 9227 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето, като жалбата срещу така издадения отказ е отхвърлена с решение по адм. дело 5873/2017 г. по описа на АССГ; - налице е последваща молба за закрила, регистрирана на 26.04.2023 г., която с решение ВР-11 от 09.05.2023 г. на интервюиращ орган на ДАБ МС не е допусната до производство за предоставяне на закрила, като жалбата на лицето срещу решението на интервюиращия орган е отхвърлена с решение на АССГ; - спрямо чужденеца е издадена заповед 5364з-2696 от 29.12.2021 г. на директора на дирекция Миграция при МВР за ежеседмично явяване в териториална структура на МВР по местопребиваване; - след налагането на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ лицето е напуснало самоволно страната и е обявен за общодържавно издирване; - незаконно преминаване на границата и последваща молба за обратно приемане на чужденеца от Република Австрия съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак; - лицето не разполага с валидни документи, няма данни да притежава финансови средства и е с неустановена самоличност. АССГ е формирал извод за допустимост на оспорването и за неоснователност на същото. Приел е, че в рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на лицето. Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът е достигнал до извода, че са налице мотиви относно фактическите основания за издаването й и относно приложимите материалноправни разпоредби на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Приел е, че административният акт не противоречи на легитимната цел в закона да осигури необходимия период за техническа подготовка, съпътстваща изпълнението на наложената на оспорващия ПАМ по чл. 39 а, ал.1, т. 2 ЗЧРБ и съответно, за период, който е съобразен със стандартите на §5 и § 6 на чл. 15 от Директива 2008/115/ЕО, при липса на основания за прилагане на алтернативните възможности по чл. 44 , ал. 5 ЗЧРБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на първостепенния съд за законосъобразност на оспорената заповед изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което настоящият акт препраща към тях по силата на чл.221, ал. 2, изр. 2 АПК. Процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е - връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. В настоящия случай видно от изложените в предложение 5364 р-1954 от 22.01.2024 г. на началник отдел Противодействие на незаконната миграция при дирекция Миграция - МВР мотиви, от цялостното поведение на лицето се установява по категоричен начин наличието на опасност от укриване по смисъла на §1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ, както и от осуетяване изпълнението на наложената ПАМ по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Установените в случая обективни критерии по отношение на В. Д., обуславящи наличието на опасност от укриване са липса на валидно издадени документи за самоличност, заявено намерение за установяване в друга държава-членка на ЕС, заявено нежелание за завръщане в държавата си по произход, самоволно напускане на страната и незаконно преминаване на държавната граница на РБ и неизпълнение на наложена обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. В тази връзка неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че по делото липсват данни, а и не били представени доказателства, от които да може да се изведе извод, че жалбоподателят ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. Обратно на така наведения довод, се установява такова предходно поведение на лицето, от което категорично може да се заключи опасност от укриване и осуетяване на наложената ПАМ принудително отвеждане до границата с оглед подробните мотиви за издаване на процесната заповед. Правилно е преценено от АССГ за спазване на изискванията за законоустановеност на процедурите и основанията за правомерно ограничаване на правото на свобода на адресата на заповедта, гарантирано от чл. 6 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 5, § 1, б. f от ЕКЗПЧОС. Приложената в случая обезпечителна мярка е пропорционална, като задържането е необходимо, за да се осигури успешното извеждане на лицето, за което има обективни данни за опасност от укриване. Неоснователно е и твърдението на касатора, че не е извършена преценка от органа за прилагане на някоя от другите по-леки обезпечителни мерки по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. В предложението от началника на ПНМ при дирекция Миграция - МВР се съдържат съображения за липса на възможност за прилагане на по - леките мерки спрямо иранския гражданин, като с оглед цялостното му поведение е направен извод за прилагане на мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. В този смисъл необоснован е и доводът, съдържащ се в касационната жалба, че административният орган и съдът са подходили произволно и автоматично, приемайки за пропороционална мярката принудително настаняване в СДВНЧ . Предвид невъзможността на прилагането на другите ограничителни мерки и съобразно обективните данни от предходното поведение на лицето, сочещи на опасност от укриване по смисъла на §1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ, както и от осуетяване изпълнението на наложената ПАМ по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, правилно първоинстанционният съд е приел за материалнозаконосъобразна оспорената заповед. В процесния случай не е нарушена и максималната продължителност на задържането по чл. 15 ,§ 6 от Директива 2008/115/ЕО от шест месеца. Няма нарушение на ЕКЗПОЧС, както твърди касаторът и позоваването на решението по делото Al Husin срещу Босна и Херцеговина е неотносимо към настоящия случай, доколкото се отнася до сирийски гражданин, задържан по съображения за националната сигурност и задържане на лицето за срок, много по-дълъг от шест месеца. Следователно, достигайки до извода за материална законосъобразност на оспорената заповед, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение