Решение № 255 от 29.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 561/2015 г.

Решение № 255 от 29.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 561/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК.

Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 6262/14 г. по описа на Пловдивски районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 14.11.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при извършеното групиране на наказанията, наложени на осъдения З. Г. с влезли в сила присъди.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Адвокат М., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения пледира за оставяне без уважение на направеното искане, тъй като е пропуснат един от основните факти, свързани с изтърпяването на наказанието пробация, наложено по нохд № 7626/11 г. на РС-Пловдив.

Осъденият З. Г. моли да не се уважава искането на Главния прокурор за възобновяване на производството.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

По предложение на РП-Пловдив, относно провеждане на производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК в РС-Пловдив е било образувано нчд № 6262/14 г., по което е постановено определение № 2147 от 14.11.2014 г., с което на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК на З. Г. е определено едно общо и най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода по следните влезли в сила присъди:

• с определение по нохд № 4262/11 г. на описа на РС-Пловдив, за извършено престъпление на 10.02.2011 г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 22.07.2011 г.;

• с определение по нохд № 7626/11 г. на РС-Пловдив, за извършено престъпление на 28.10.2011 г. му е било наложено наказание пробация, включващото двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и шест месеца. Определението е влязло в сила на 09.11.2011 г.

• по нохд № 2941/13 г. на РС-Пловдив за извършено престъпление на 29.09.2010 г. му е било наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 02.10.2014 г.

Независимо, че първоинстанционният съд е групирал всички осъждания, видно от горното той е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране. Доколкото трите деяния по гореописаните съдебни актове не са извършени в условията на реална съвкупност-деянието по нохд № 7626/11 г. е извършено на 28.10.2011 г., след влизане в сила на присъдата по нохд № 4262/11 г./ на 22.07.2011 г./, групирането им се явява незаконосъбразно. При тази невъзможност за определяне на едно общо наказание е било необходимо съдът да установи възможните варианти за кумулиране на наказанията, наложени на осъдения Г., след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, което не е сторено от районния съд. Така както е посочено в искането за възобновяване, наличните три осъждания на Г. най-благоприятно могат да бъдат групирани по следния начин: определяне на една съвкупност от наказанията по нохд № 4262/11 г. и 2941/13 г. и отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 7626/11 г. Обстоятелството, че наказанието пробация, наложено по последното от цитираните производства е изтърпяно, е въпрос, който е ирелевантен към проблематиката, касаеща групиране на наказанията, като същият има отношение само към въпросите по чл. 25, ал. 2 от НК.

При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да приложи правилно материалният закон, като в пълнота изясни въпроса, касателно наличните осъждания на З. Г., след което да се установят всички възможни варианти за групирането им и да се приложи най-благоприятния за него.

Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение