Решение № 4891 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 1186 от 14.09.2023 г., постановено по адм. д. 125/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово Решение с рег. 32-448775/22.12.2022 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова, тъй като предоставените документи по линия на международното сътрудничество със САЩ пораждат съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоката цена. Акцентира, че от дружеството не са ангажирани доказателства, опровергаващи съмненията на митническите органи. Сочи, че аргументирано в обжалвания административен акт последователно е обсъден всеки един от методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) и след като е прието, че те са неприложими, митническата стойност е определена по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламента във връзка с наличните данни в Съюза. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата срещу издадения административен акт бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ДС Варна Ауто ООД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на Решение 32-448775/22.12.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което е:

1. отказано да се приеме митическата стойност на декларираната стока 1 /л.а. Мини купър/ по МД с MRN 19BG002005010789R7/26.06.2019 г. и са определени митническа стойност в размер на 7796,35 лева /3953 USD х 1,75081 лева + 875,40 лева декларирани разходи за транспорт/, както и суми за досъбиране: мито в размер на 339,66 лева и ДДС в размер на 747,25 лева, общо в размер на 1 086,91 лева,ведно със съответната лихва за забава; и

1. отказано да се приеме митническата стойност на стока 1 /л.а. Ауди А4/ и стока 2 /л.а. Мерцедес бенц С450/ по МД MRN 20BG002005041646R8/26.10.2020 г. и са определени митническа стойност за стока 1 в размер на 5466,68 лева /2768 х1,67279 + 836,40 лева декларирани разходи за транспорт/ и за стока 2 в размер на 27540,82 лева /15964 USD х1,67279 за 1 USD+836,40 лева декларирани разходи за транспорт/ и суми за досъбиране: мито в размер на 2 577,10 лева и ДДС в размер на 5 669,62 лева, общо в размер на 8 246,72 лева. Общо задълженията за мито и ДДС по MRN 19BG002005010789R7/26.06.2019 г. и MRN 20BG002005041646R8/26.10.2020 г. са определени в размер на 9333,63 лева, ведно с лихва за забава.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

На 26.06.2019 г. с MRN 19BG002005010789R7, с декларатор и вносител ДС Варна Ауто ООД, с представител Шар 2000, е декларирана за режим допускане за свободно обращение стока с описание: лек автомобил, употребяван, с повреди, марка Мини, модел Купър, тип хеч бег, брой места 5, първа регистрация 02.01.2015 г., цвят син, обем 1995 куб. см, мощност 150 KWDIN, двигател неоткрит, бензин, шаси WMWXP7C55F2А34328. В митническата декларация са декларирани още: ел. д. 4/1 "Условие на доставка" FCA Франко превозвач, ел. д. 4/16 "метод за определяне на стойността" договорена стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/, в ел. д. 4/11 обща фактурна стойност 2013 USD /3524,38 лева/ , ел. д. 4/10 "Валута" USD, обменен курс 1,75081, ел. д. 4/9 добавяния и приспадания 875,40 лева разходи за транспорт, товаро разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в Европейски съюз, ел. д. 8/5 вид на сделката outright purchase/sale.

При тези данни размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, т. е. върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 439,98 лв. и за ДДС в размер на 967,95 лв.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени Свидетелство за право на собственост върху претърпяло щета моторно превозно средство с идентификационен номер WMWXP7C55F2А34328, като в документа е посочено, че щетите надвишават 75% от справедливата пазарна стойност и подлежат на ремонт; разписка за продажба/договор за продажба 13063569/04.01.2019 г., сключен между продавач ЕЙ ЕЙ ИНШУРЪНС АУТО ОУКШЪНС и купувач ДС Варна Ауто ООД, съгласно който за превозно средство Мини купър, WMWXP7C55F2А3432, е заплатена от купувача сумата от 2013 USD, като е положен подпис и печат от издателя продавач, както и Морска товарителница за комбиниран транспорт или доставка от пристанище до пристанище от 23.04.2019 г.

На 26.10.2020 г. с MRN 20BG002005041646R8 с декларатор и вносител ДС Варна Ауто ООД, с представител Шар 2000, са декларирани за режим допускане за свободно обращение следните стоки:

Стока 1 с описание: лек автомобил, употребяван с повреди, марка Ауди, модел А4, тип вагон, брой места 5, първа регистрация 02.01.2013 г., цвят бал, обем 1984 куб. см, мощност 132 KWDIN, двигател неоткрит, бензин, шаси WA1UFAFL1DA110394. В митническата декларация са декларирани още: в ел. д. 4/1 "Условие на доставка" FCA Франко превозвач, ел. д. 4/16 "метод за определяне на стойността" договорена стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/, в ел. д. 4/11 обща фактурна стойност 3326 USD /5563,70 лева/, ел. д. 4/10 "Валута" USD, обменен курс 1,67279., ел. д. 4/14 цена на стоката 913 USD, ел. д. 4/9 добавяния и приспадания 836,40 лева разходи за транспорт, товаро разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в Европейски съюз, разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 100 лева, транспорти и застрахователни разходи и разходи по товаро разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местоназначението на стоките в страната 100 лв. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 236,37 лв. и за ДДС в размер на 540,01 лв.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени разписка за продажба/договор за продажба, търговска фактура 15379096/17.06.2020 г. за продажба на Ауди А4, продавач АА ИНШУРЪНС АУТО ОКШЪНС, купувач ДС Варна Ауто ООД, като в документа е посочено, че за превозно средство Ауди А4, WA1UFAFL1DA110394, е заплатена от купувача сумата от 913 USD, както и фактура 12408/13.08.2020 г. за презокеански транспорт за л.а. Ауди с цена 500 USD и л.а. Мерцедес бенц 500 USD. Вътрешна товарителница 2012664/13.08.2020 г. за Ауди и Мерцедес бенц.

Стока 2 с описание: лек автомобил, употребяван с повреди марка Мерцедес - бенц, модел С450, тип седан, брой места 5, първа регистрация 02.01.2016 г., цвят черен, обем 2996 куб. см, мощност 270 KWDIN, двигател неоткрит, бензин; шаси 55SWF6EGU106191. В митническата декларация са декларирани още: в ел. д. 4/1 "Условие на доставка" FCA Франко превозвач, ел. д. 4/16 "метод за определяне на стойността" договорена стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/, в ел. д. 4/11 обща фактурна стойност 3326 USD /5563,69 лева/, ел. д. 4/10 "Валута" USD, обменен курс 1,67279, ел.д. 4/14 цена на стоката 2413 USD, ел. д. 4/9 добавяния и приспадания 836,40 лева разходи за транспорт, товаро разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в Европейски съюз, разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 100 лева, транспорти и застрахователни разходи и разходи по товаро разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местоназначението на стоките в страната 100 лв. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 487,28 лв. и за ДДС в размер на 1092,02 лв.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени Свидетелство за право на собственост на МПС с идентификационен номер 55SWF6EGU106191, марка Мерцедес, само за износ, посочен е купувач ДС Варна Ауто ООД, дата на продажба 14.07.2020 г., цена на продажба не е посочена, търговска фактура /Квитанция #15472874/13.07.2020 г. за продажба на Мерцедес С450 с продавач АА ИНШУРЪНС АУТО ОКШЪНС, купувач ДС Варна Ауто ООД, плащане от купувача на 2413 USD, както и фактура 12408/13.08.2020 г. за презокеански транспорт за л.а. Ауди цеа 500 USD и л.а. Мерцедес 500 USD, ведно с вътрешна товарителница 2012664/28.08.2020 г. за Ауди и Мерцедес.

При възникнали съмнения относно действителната цена на стоките митническите органи са извършили последваща проверка по линия на международно сътрудничество със САЩ на митническите декларации и са взели предвид данните от Електронна информация за износ за л.а. Мини купър с дата на износ 22.04.2019 г., в графа Стойност, /в щатски долари без центове/ продажна цена или себестойност, ако не е продадено, съгласно които стойността на лекия автомобил възлиза на 3953; Електронна информация за износ за л.а. Ауди А4 с дата на износ 04.09.2020 г., в графа Стойност, /в щатски долари без центове/ продажна цена или себестойност, ако не е продадено е посочено 2768; и Електронна информация за износ за л.а. Мерцедес бенц С450 с дата на износ 04.09.2020 г., в графа Стойност, /в щатски долари без центове/ продажна цена или себестойност, ако не е продадено е посочено 15964.

С писмо рег. 32-238307/18.07.2022 г. митническите органи са изискали доказателства за потвърждение на декларираната цена, както и документи относно извършените плащания към доставчика, наред с всякакви други данни, сведения и документи, удостоверяващи стойността на декларираните стоки. В отговор дружеството е посочило, че всички документи, с които разполага са представени с митническите декларации, сумата за закупуването на автомобилите е платена в брой на дилър, който е участвал в търга, сделките са инцидентни и случайни, поради което нямат досиета. Продажните цени са пазарните към момента на продажбата.

С писмо 32-311232/15.09.2022 г. по реда на чл.22, §6 Регламент 952/2013г., ДС Варна Ауто ООД е уведомено, че с оглед представени документи от САЩ за износ на автомобили е налице съмнение относно декларираната митническа стойност и това води до отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на автомобилите: стока 1 по MRN 19BG002005010789R7 от 26.06.2019 г. л.а. Мини купър и стока 2 по същата митническа декларация, като не е посочен автомобилът с наименование и номер на рама, посочена е само декларирана митническа стойност 2413 USD /4036,44 лева/. Според органа за горепосочените автомобили са предоставени относимите документи от страна на митническата администрация на САЩ и за допусканите за свободно обръщение с МД с MRN 19BG002005010789R7 от 26.06.2019 г. и MRN 20BG002005041646R8 от 26.10.2020 г. три броя автомобили, които фигурират в приложените справки след проверката по линия на международното сътрудничество остават съмнения за декларираната митническа стойност и е налице основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)952/2013 г. митническа стойност.

След съвкупна преценка на доказателствата по преписката митническият орган е приел, че митническата стойност е невъзможно да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и са пристъпили към определянето ѝ по реда на чл. 74, § 2 от Кодекса. Според изложените мотиви във връзка с неприложимостта на чл. 74, § 2, б. а), изключването на този метод е обосновано с направена справка в МИС3А, при която са извлечени всички случаи на деклариране по зададени критерии, произход САЩ, за периодите 26.03.2019 г. 26.06.2019 г. и 26.07.2020 г. 26.10.2020 г. Във връзка с метода по чл. 74, § 2, б. б) е направена справка за продадените за ЕС и изнесени приблизително по същото време употребявани автомобили по марка, модел, първоначална регистрация, повреди и произход САЩ, но не са установени идентични или сходни стоки. Посочено е, че с оглед липсата на информация за вида на повредите е невъзможно да се открият стоки с идентични или сходни характеристики. Относно метода по б. в) е уточнено, че същият е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки. За методът по б. г) липсват относими мотиви.

В обобщение митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламента за изпълнение, а именно въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, констатирани в предоставените от американските митнически власти таблици с данни, в които са посочени номера на износни митнически декларации и стоката е индивидуализирана с шаси, получател - ДС Варна ООД в България и изпращач е IA AI AUTO CORPORATE.

След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон.

Според решаващия състав само формално е спазена разпоредбата на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението. Този извод следва от съдържанието на писмо 32-211232/15.09.2022 г., с което митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения само за два от автомобилите Мини купър и Мерцедес бенц. Същевременно е посочено, че по митническите декларации автомобилите са три, но не става ясно кой е третият автомобил. Наред с това, не е уточнено на какво се основават съмненията за декларираната стойност на автомобилите, като едва от съдържанието на оспореното решение се установява, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на жалбоподателя, съответно от събраната информация от Служба Митници и гранична охрана на САЩ, представляваща Електронна информация за износ.

Първостепенният съд е изтъкнал, че прилагането на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на процесните автомобили е извършено без достоверни доказателства, на които митническата администрация да се позове. В тази връзка той е подчертал, че получената електронна информация за износ на процесните автомобили не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл.84д, ал.1 от ЗМ, тъй като не са представени документите, въз основа на които е съставена справката. Уточнил е още, че представената информация от Служба Митници и гранична охрана на САЩ може да служи за статистически цели, но не и за определяне стойността на автомобилите към момента на износа.

Решаващият състав е съобразил още, че не са представени доказателства за съответствието на стойността, посочена в електронна информация за износ, с действителната стойност на автомобилите към момента на закупуването и вноса им в България. При липсата на оспорване на обстоятелствата, че внесените автомобили са с нанесени щети, то е вероятно при съставяне на представената електронна информация за износ в САЩ да е използвана застрахователната стойност на автомобилите, която е по-висока от реалната.

С оглед разпределението на доказателствената тежест между страните съдът е указал на ответника, че следва да установи действителната стойност на автомобилите към момента на заплащането на същите и на основание чл.5, ал.2 от Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимната помощ между техните митнически администрации /ДВ бр.45/2004/, е изискал доказателствата , на които се основава посочената цена в Електронна информация за износ. Такива обаче не са представени, с оглед на което и при наличието на валидни и неоспорени от митническите органи документи за стойността на внесените леки автомобили, е приел, че не са налице основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Допълнил е още, че информацията за автомобили Ауди А4 и Мерцедес бенц С450 в сайта www.autocheck не представлява служебна и/или официална такава, за да се ползва с доказателствена сила.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Съгласно чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС митническите органи са задължени преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение, в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а).

Както правилно е посочил първостепенният съд, не би могло да се приеме, че с изпратеното до дружеството писмо 32-211232/15.09.2022 г. , митническите органи са уточнили конкретно на какво се основават съмненията им за декларираната стойност на автомобилите. Те не са уведомили адресата и за възможността за преглеждане на документите по преписката, водене на бележки и копиране. Тъй като уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiеn, т. 30 и т. 31 и цитираните там решения), то обоснован е изводът, че в случая уведомяването за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение е извършено само формално и в нарушение на правото на изслушване.

При преценката на материалната законосъобразност на оспореното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че разрешаването на спора е обусловено и от отговорите на въпросите налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, а от там и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесните декларации.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09).

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г).

Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В този аспект настоящият състав не споделя извода на първостепенният съд досежно неоснователността на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София е за декларирани в износните МД по- високи цени на всеки от един от трите процесни автомобила, е достатъчно основание за възникване на съмнения у митническия орган за достоверността на декларираната тяхна стойност. Тази информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., чийто чл. 5, § 1 от предвижда, че при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. Според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.

Действително, цената в декларациите за експорт не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.).

Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития.

Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45).

В процесните МД трите автомобила са описани като "катастрофирали", но в административната преписка не се съдържат протоколи, изготвени от компетентните митнически органи и по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), които да доказват извършен оглед на стоките преди вдигането им, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. Не се установява по делото и вносителят да е представил документи, установяващи претърпяната от всеки от автомобилите щета/и.

Въпреки, че МКС се основава на система на деклариране (виж. т. 53 от решението на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB), то митническият орган не определя митническа стойност за така описаните автомобили в МД, а излага мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесните, поради специфичните повреди. Следователно той не оспорва, че те са претърпели щети.

Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ, а в случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, то е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС.

Както бе посочено, съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи.

По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е положил дължимата грижа при последователното използване на всеки един от методите по чл. 74, § 2 от МКС чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Първостепенният съд е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер не е прекомерен, а е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение