Решение № 4098 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 955/2013 г.

Решение № 4098 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 955/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) срещу решение № 13183/23.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5315/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че информацията относно основната заплата, класа, добавките, целевите награди, редовния отпуск, болничните и общата сума от тях представляват защитени от закона лични данни, отнасящи се до икономическата идентификация на лицето. Твърди, че изводите на съда противоречат на чл. 27 от Закона за здравето и на чл. 5, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Сочи, че процесната информация с оглед естеството й не попада в обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), нито е публична по смисъла на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД) и не подлежи на деклариране. Излага доводи, че заплатата на председателя на КРС е нормативно определена в чл. 25 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Счита, че Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е неотносим към случая. Сочи, че липсват предпоставките на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, при които е допустимо обработването на лични данни. Позовава се на становище рег. № П-5812/14.11.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), приложено към касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответникът - Димитър Николаев Димитров от гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна. По подробно развитите в открито съдебно заседание и в депозирани писмен отговор и бележки съображения моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на КРС, с което е отказано предоставяне на обществена информация, правилно е отменено от тричленния състав на ВАС. Застъпва становище, че след като исканата информация е за председателя на КРС като лице, заемащо висша ръководна държавна длъжност, в случая не се изисква предварително негово писмено съгласие за предоставяне на информацията, тъй като е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Сочи, че съгласно чл. 28, ал. 5 и ал. 6 от ЗЕС в относимата към казуса редакция на нормите, с решение на комисията нейните членове и служителите от администрацията получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции, като тези средства са определени в размер до 35 % от брутния годишен размер на работната заплата и се включва в бюджета на комисията. Според прокурора целта на исканата от заявителя информация е разкриване на начина на предоставяне на бонусите, за какви специфични функции се дават, т. е. с оглед прозрачността на предоставяне на допълнителни средства, поради което отказът за достъп до процесната информация е незаконосъобразен, както правилно се е произнесъл съдът. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за основателна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил решение № 254/2.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е върнал административната преписка на административния орган, като е задължил същият да предостави исканата обществена информация със заявление вх. № 94-00-41/15.02.2011 г. на Димитър Николаев Димитров. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ. По делото е установено, че Димитър Николаев Димитров е подал в КРС заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-41/15.02.2011 г. с искане да му бъде предоставена такава относно брутното парично възнаграждение на председателя на КРС за месеците октомври, ноември и декември 2010 г., както следва: основна заплата за длъжност, клас, добавки по чл. 28 от ЗЕС, целеви бонус/награда, редовен отпуск, болнични и общата сума. По заявлението е постановено решение № 254/2.03.2011 г., с което КРС е отказала предоставянето на достъп до исканата информация, с мотив, че същата не представлява обществена такава, както и че касае лични данни относно финансовото възнаграждение на председателя на КРС, поради което попада в хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която, законът не се прилага за достъпа до лични данни. За да отмени отказа, обективиран в решение № 254/2.03.2011 г. на КРС, съдът е приел, че по силата на чл. 2, т. 20 от ЗПИЛЗВДД и на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от ЗДРДОПБГДСРСБНА председателят на КРС е публична личност, изпълняваща висша държавна длъжност, като съгласно практиката на Конституционния съд на РБ защитата на личните данни за тези личности е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Посочил е, че исканата от Димитров информация не представлява защитени лични данни с оглед задължението на тези лица да декларират в специален публичен регистър данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Съдът е съобразил, че заявителят иска данни за възнаграждението на длъжностно лице от състава на Комисията, което се определя и изплаща въз основа на нормативни и вътрешни за КРС правила. Според тричленния състав на ВАС възнаграждение на лица, заемащи висши държавни длъжности, представлява обществена информация и не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, тъй като с данните за полученото трудово възнаграждение не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на ЗЗЛД, чиято цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Съдът е приел, че размерът на получаваното възнаграждение не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот на председателя на КРС, а е факт, който по силата на ЗПИЛЗВДД следва да бъде лично деклариран. Счел е, че в случая се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се от председателя на КРС, приетите от регулаторния орган правила, относими към определяне на трудовото възнаграждение на члена на КРС, ръководещ и нейната дейност. Позовал се е на разпоредбата на чл. 39 от Правилника за устройството, дейността, организацията на работа и числеността на КРС и структурата на нейната администрация (отменен, действал към момента на постановяване на обжалваното решение), съгласно която редът за образуване, разпределяне и ползване на средствата за работната заплата, на допълнителните трудови възнаграждения и допълнителното материално стимулиране на комисията и на нейната администрация се определя във вътрешни правила за работната заплата, които се приемат с решение на комисията. Навел е извод, че процесната информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на държавния орган във връзка с изпълнение на собствените му решения. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Спорна е само правната им интерпретация. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обжалваното решение обаче е необосновано и е постановено в противоречие с материалното право. Неправилни са изводите на съда по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт, с който е отказан достъп до обществена информация. Спорът в случая се свежда до въпроса дали посочената в заявлението на Димитър Димитров до КРС информация е обществена такава и достъпът до нея се реализира по реда и условията на ЗДОИ или представлява защитени от ЗЗЛД лични данни, предоставянето на които е недопустимо, освен при изпълнението на определените в този закон условия. Видно от материалите по делото, заявителят Димитров е поискал от КРС предоставянето на информация относно брутното парично възнаграждение за месеците октомври - декември 2010 г. на председателя на Комисията Веселин Божков, като се посочи отделно основна заплата, клас, добавка по чл. 28 от ЗЕС, целеви награди, бонуси, суми при ползване на платен годишен отпуск, обезщетения за отпуск по болест, както и сумарния сбор от всички формиращи възнаграждението на председателя на КРС компоненти за съответния период. Възнаграждението за заеманата от Веселин Божков публична длъжност е нормативно определено в чл. 25, т. 1 от ЗЕС. Основанието, размерът и редът за изплащане на обезщетения при болест също са предмет на изрична нормативна уредба. Исканата информация с оглед естеството й засяга лични данни, поради което ЗДОИ е неприложим, а предоставянето й на трето лице е неправомерно. Лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗЗЛД са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. В случая информацията относно паричното възнаграждение на физическо лице, получавано във връзка с изпълнение на заеманата от него длъжност, представлява лични данни, разкриващи икономическата му идентичност, като при липса на съгласие на засегнатото лице за обработването им или на друга предпоставка по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, КРС законосъобразно е отказала достъп до тях. Действително, съгласно решение № 4/26.03.2012 г. на КС по к. д. № 14/2012 г. защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата, от която се ползват останалите граждани, но това не означава, че такава защита изобщо липсва. На този извод водят и разпоредбите на ЗПИЛЗВДД, по силата на който тези лица са задължени ежегодно да обявяват доходите и имуществото си в нарочен публичен регистър, с изключение на парични суми, вземания и задължения до 5 хиляди лева в местна или чуждестранна валута и доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са до 2000 лв. Предмет на деклариране са наличните към датата на декларирането суми над посочения размер. В този смисъл от нормите на ЗПИЛЗВДД не следва пряко задължение за лицето, заемащо висш държавен пост, да обяви конкретно полученото от него възнаграждение (основно и допълнително) за заеманата длъжност, нито получените обезщетения за отпуск по болест или останалите суми, визирани в заявлението за достъп до информация. Предметът, обхватът и пределите на публичността на информацията за лицата, заемащи висши държавни длъжности, е строго и изчерпателно регламентирана в съответните специални закони. Исканите данни с оглед характера им са извън нея и разкриването им не може да влиза в колизия със защитата по ЗЗЛД. Не съответства на закона изводът на тричленния състав, че процесната информация попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в Република България и е от естество да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Както се посочи по-горе, съобразявайки съществото и съдържанието й, исканата информация касае разкриване на защитени лични данни и не покрива законовите критерии за квалифицирането й като служебна или официална обществена информация, т. е. като такава, носеща сведения за дейността на председателя на КРС, поради което разпоредбите на чл. 13, ал. 4 и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ във връзка с § 1, т. 6 от ДР на същия закон не намират приложение към случая. Неправилно съдът се е позовал и на разпоредбите на ЗДРДОПБГДСРСБНА, които са изцяло неотносими към спорното правоотношение, тъй като регулират различни обществени отношения. Съвкупната преценка на установените факти и релевантната правна уредба налагат извод за законосъобразност на процесното решение на КРС, респективно - за липса на предпоставка по чл. 146 АПК за отмяната му. В подкрепа на този извод е и представеното по делото становище на КЗЛД рег. № П-5812/14.11.2012 г. По изложените съображения съдът намира, че са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на тричленния състав на Върховния административен съд - пето отделение следва да се отмени като неправилно. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на Димитър Николаев Димитров срещу решение № 254/2.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,